Доброволното изплащане на дългове - възможно ли е и у нас

Между 200 и 300 хил. нови дела годишно образува румънската Камара на частните съдебни изпълнители. Най-голям дял са необслужваните банкови кредити, а след тях се нареждат задължения за ток, вода, телефон и интернет.

За разлика от България обаче, още през 2001 г. със влизането на Закона за дейността на частните съдебни изпълнители, тук е предвидено доброволното изпълнение. Какво на практика означава това?

По думите на председателя ма Камарата Богдан Магияр, в Румъния просрочените вноски по кредити, включително от небанкови финансови институции, се пращат на ЧСИ, вместо да се завежда съдебно дело. Така, длъжникът срещу минимална такса може разсрочено или накуп да изплати сумата, без да се стига до запор на сметки или имущество.

Проблем, признават в Букурещ, са колекторските фирми, които събират част от задълженията. Магияр посочва, че има немалко случаи, в които длъжниците са подложени на телефонен тормоз, за да изплатят дълга, или са заплашвани, че ще бъдат предадени на частен съдебен изпълнител. Парламентът в Букурещ, казва още Магияр, вече работи по законодателни промени, свързани именно с телефонните обаждания. Целта им е длъжникът да бъде сигурен, че когато ЧСИ като представител на държавата, го потърси, той ще го преведе през процедурата по ясно регламентирани правила.

"Превенция вместо принуда": Какви са мерките, предложени от Камарата на ЧСИ, за по-малко дела

Към момента в Румъния няма статистически данни колко от бързите кредити, включително сключените онлайн, са проблемни, но признават, че те могат да се превърнат в предпоставка за задлъжнялост на домакинствата и гражданите. И тук, казват от Камарата, гражданите могат да се възползват от възможността за "личен фалит". Приет през 2018 г., Законът за личния фалит започва да дава резултат едва сега. Производствата по него минават под шапката на националната Комисия за защита на потребителите. А тя през първите месеци на тази година отчита 57 заведени нови процедури. Което е три пъти повече в сравнение с изминалата 2025 г. До момента общият брой на процедурите за личен фалит, е около 900, сочат данните на румънската Камара на частните съдебни изпълнители.

Как е у нас?

В България Камарата на частните съдебни изпълнители образува около 100 хил.дела годишно. Бройката им намалява, отчита председателят на Камарата Георги Дичев. През 2025 г. ЧСИ-тата у нас са събрали близо 105 млн.евро от неизплатени обезщетения при катастрофи, издръжки или забавени заплати. През последните 3 години тенденцията е за трайно увеличаване на сумите, казват от Камарата. Драстичен спад има в сделките с имоти, стигнали до ЧСИ. През 2025 г. принудителните продажби са едва 2500 срещу 12 хил. в пиковата 2014 г.

Фигурата на "вечния длъжник"

За разлика от Румъния, доброволното изпълнение вече шеста година у нас остава само добро намерение. От Камарата на ЧСИ-тата отбелязват, че българският бизнес получава между 5 и 10% от недобросъвестните длъжници. Завеждат се дела, трупат се такси, вадят се изпълнителни листове и се стига до запор на заплати, пенсии или имущество.

"Заповедното производство се трансформира в машина за легитимиране на нереално надути дългове. Вноска от 100 евро може да стигне до 400 - 500 евро, когато процедурата е извървяна до нас. А длъжникът дори не знае за нея", посочва Георги Дичев.

Ето защо от Камарата предлагат у нас също да се въведе доброволното изпълнение. Всеки кредитор сам ще реши при колко просрочени вноски ще дава дълга на ЧСИ. Адвокатите също приветстват идеята, тъй като сега съдилищата у нас са задръстени с дела, по които длъжникът дори не знае, че е подсъдим.

При доброволното изпълнение - с ясно структуриран план за погасяване на задълженията, няма да има запор на сметки, възбрани на имущество и сериозни разходи за длъжника. Препускащата инфлация и растящите цени на горивата логично ще доведат по поредната икономическа криза, припомня Георги Дичев. Но тя не бива да води до по-голяма задлъжнялост на българите. Ето защо от Камарата призовават парламентът да предприеме спешни законодателни мерки.