Академик Васил Николов: Корените на европейската цивилизация са на Балканите

На Балканите се намират корените на Европа. Това заяви академик Васил Николов, който получи голямата награда за наука на Българската академия на науките в областта на археологията и праисторията.

В ефира на "Денят на живо" той разказва за откритията, които променят представите за живота на първите земеделски общности в Европа, за значението на селището Слатина в София и за богатството, което производството на сол носи на древна Провадия.

„Ние сме първата европейска цивилизация. Тя има място на Източните и Централните Балкани. Това са около 500 години, в които тук се натрупва изключително знание, което след това започва да се предава към Средна и Западна Европа. Тук са корените на Европа всъщност“, заяви археологът. 

Находка на 4700 години: Откриха най-стария потънал кораб в света (ВИДЕО+СНИМКИ)

По думите на академик Николов първите земеделци пристигат на Балканите от Азия, преминавайки през Егейско море. Те се приспособяват към новата среда, развиват собствени знания и постигат значителен напредък в материалната и духовната култура. Археологическите открития показват, че тези общности са били много по-развити, отколкото дълго време се е смятало.

„Още на третия ден през 1975 г., когато започнах разкопки, попаднах на нещо, което ме изуми. Постепенно, с времето, след като проучвах два месеца и половина това място, се оказа най-голямата къща в Европа за шестото хилядолетие преди Христа - 117 квадратни метра“, разказва акад. Николов. 

Археологът споделя, че по-късно в Слатина е открита и къща с площ от 147 квадратни метра. При започналите нови проучвания учените се надяват да попаднат на сграда с площ около 250 квадратни метра и пет помещения. Ако предположението се потвърди, това ще бъде изключително откритие за праисторията на Европа.

Академик Николов обяснява, че специализираното производство на сол превръща Провадия в богат център през петото хилядолетие преди Христа. „Солта в момента е много евтина, но тогава е била като златото. Тогава е била само белег на престиж. Солта от Провадия се е превърнала в първите пари.Това е монетният двор на Европа фактически за петото хилядолетие“.

Натрупаното богатство обаче налага изграждането на защитни съоръжения. В Провадия археолозите откриват каменни крепостни системи, които свидетелстват за необходимостта жителите да защитават ресурсите си. Според Николов богатството, натрупано от производството на сол, е свързано и с изключителните находки от Варненския некропол.

В региона са открити и находки, които карат археолозите да изследват и наличието на бирата преди хилядолетия. Откритието е направено в къснохалколитна къща в Провадия, унищожена от пожар. Под две малки обърнати панички археолозите намират добре запазени класове от двузърнест лимец. Снимките са изпратени на ботаник, с която екипът работи в Германия, а анализът насочва учените към производството на малц.

По думите на Николов находката дава основание да се смята, че бирата е имала място в живота на древните общности, вероятно включително в ритуали.

Археологът посочва, че праисторическото селище Слатина е заемало около 300 декара, макар голяма част от него да е разрушена при строителството на сгради и инфраструктура през XX век. Според него запазените участъци трябва да бъдат съхранени, а не застроявани. „Моята идея е тази къща от 117 квадратни метра да бъде възстановена. Тя трябва да бъде достъпна за хората, за да видят как са живели техните предци преди 8000 години“.

Идеята му е на мястото да бъде изграден археологически парк, в който да се възстанови една от откритите къщи. Така посетителите ще могат да добият представа за начина на живот на хората преди около 8000 години. Реализацията обаче среща затруднения, свързани с финансирането и изискванията към строителния проект.

Целия разговор гледайте във видеото.