КЗП започна 11 производства за необосновано поскъпване на основни хранителни продукти

Комисията за защита на потребителите обяви нови данни от извършените проверки в търговските вериги, след като бяха констатирани надценки, надвишаващи 140% на хранителни стоки в търговската мрежа. Сред стоките с най-завишени надценки са кравето масло, сиренето, кашкавалът, както и доматите и кромидът. Ако веригите не докажат икономическа обосновка зад тези увеличения, то те могат да бъдат санкционирани съгласно закона. След проверките на цените на хранителните продукти Комисията ще насочи вниманието си към лекарствата, банковите такси и мобилните услуги.

"След като представихме първоначалните данни от проверките на търговските вериги, продължихме работата си и се натъкнахме на още по-фрапираща информация и допълнителни съмнения за нарушения. Поради това вече сме започнали производства за налагане на санкции, предвидени в законите", обяви председателят на КЗП Мая Манолова на брифинг.

Между 10 000 и 50 000 евро глоба за артикул при необосновано поскъпване на храните, обяви Мая Манолова

По думите ѝ са констатирани увеличения на цените за стоки от първа необходимост, включени в малката потребителска кошница, при които е установено поскъпване в рамките на проверявания период - от август до октомври. "Поради това започнахме 11 производства за необосновано повишаване на цените. Става дума за поскъпване на сирене, мляко, домати, краставици и други стоки от първа необходимост. В рамките на производствата търговците ще имат възможност да докажат обосноваността на повишаването на цените през този период. Предвидените санкции - в случай, че не бъде установена обоснованост на увеличението след представянето на съответните данни, са в размер от 10 000 до 100 000 евро. Глобите се налагат за всеки отделен продукт от Комисията за защита на потребителите", обяви Манолова. 

Тя подчерта, че КЗП е продължила работата си и по изследването на надценките в търговските вериги при основни хранителни продукти, включени в малката потребителска кошница, и експертите се натъкнали на още притеснителни данни. "Разбира се, шампион е маслото, което се продава с надценка от 135%. Както виждате, доставната му цена е 1,43 евро, а продажната е 3,79 евро с включен ДДС. След като приспаднем ДДС, надценката на това масло достига 135%", даде пример председателят на Комисията. 

КЗП: Надценките на някои храни стигат до 141%

В същата търговска верига друго масло от друг доставчик е с надценка от 85% - доставната му цена е 1,73 евро и се продава за 3,85 евро.

При прясното мляко в друга търговска верига е установена надценка от 99%. Половин литър прясно мляко веригата доставя на цена от 0,44 евро и продава за 1,07 евро. В същата верига прясното мляко от един литър е с надценка от 68% - доставната цена е 0,94 евро, а продажната - 1,89 евро.

"При сиренето има три продукта, предлагани в една и съща търговска верига. Най-голямата надценка е 95%", обобщи резултата от проверките Манолова. Тя беше категорична, че става дума за надценка без ДДС. "Веригата купува това сирене за 1,92 евро и го продава за 4,49 евро. Златен български продукт! Златен заради надценката, която му поставя търговската верига. Същият е случаят и с киселото мляко. Установихме надценка от 80%. Тъй като търговските вериги държаха да им покажем и най-ниската установена надценка, ето един продукт с надценка от 31%. В останалите случаи надценките обичайно са около 80%", изтъкна председателят на КЗП. 

Тя беше категорична, че обичайните надценки в европейските държави са значително по-ниски. В Германия те са между 15 и 25%, в Австрия - между 25 и 30 на сто, а във Франция са около 25 процента. "В България надценките при млечните продукти достигат 80 и 95%, а при маслото - 135. Същото е положението и при кашкавала. Единият от продуктите е с надценка от 99%. Веригата го доставя на цена от 2,67 евро и го продава за 6,39 евро. В друг случай доставната цена е 2,50 евро, а продажната - 6,50 евро. След приспадане на ДДС надценката е 99%. Такива надценки няма в никоя европейска държава", подчерта Манолова. 

Според нея освен, че това е морално укоримо и представлява истинско безобразие - да се поставят българските производители под подобен натиск и да се налагат толкова високи цени при реализацията на продукцията им през търговските вериги, подобни практики могат да представляват и нарушение на закона. "Нашият отговор на твърденията на веригите, че няма нарушение и че могат да поставят каквито пожелаят надценки, е категоричен: в конкретния случай има данни за сериозно нарушение на Закона за защита на конкуренцията. Налице са съмнения за нарушаване на една от абсолютните забрани в закона - за дискриминация по отношение на доставчици и търговски партньори. Разликите в надценките на сходни продукти от една и съща продуктова категория, когато надхвърлят 10 процентни пункта, могат да попаднат в обхвата на забранените нелоялни търговски практики при наличието на предвидените в закона условия", изтъкна Манолова. 

Санкцията, съгласно член 100 от Закона за защита на конкуренцията, може да достигне до 10% от оборота. Предвид оборотите на големите търговски вериги максималните санкции могат да достигнат между 50 и 135 милиона евро в зависимост от оборота на съответната верига.

Тези нарушения се установяват от Комисията за защита на конкуренцията. "Още днес, непосредствено след този брифинг, заедно с колегите от КЗП ще отидем в КЗК и ще внесем сигнал за започване на производство. Необходимо е КЗК да провери и изследва изложените данни и да установи дали са налице нарушения. Данните за продажните и доставните цени, както и за надценките при различните доставчици, са налични в КЗП. Установихме ги в рамките на проверката на търговските вериги. Всичко това не е просто морално укоримо", изтъкна Манолова. 

В хода на проверката е получен и сигнал за заблуждаващи търговски практики, свързани с подвеждащо посочване на производителя на съответния продукт. "Имаме такъв случай с картофи, представяни за български. Разполагаме с информация, че са препакетирани в Гърция и произхождат от трета държава. Проверката по този случай се извършва от Българската агенция по безопасност на храните. Санкциите, предвидени в съответния закон, могат да достигнат 3000 евро", обясни председателят на КЗП. 

При анализ на оперативните разходи на търговските вериги, посочвани като причина за високите продажни цени и надценките от около 100%, Комисията се натъкнала и на други смущаващи данни. Установени са разходи за консултантски услуги в размер на 45 милиона лева годишно при една от търговските вериги. Във финансовите отчети на друга верига са посочени 51 милиона лева плащания по договори със свързани компании. "Предаваме тези данни на Националната агенция за приходите с искане да бъдат проверени тяхната икономическа обоснованост, достоверност и истинност", изтъкна Манолова. 

Тя обяви, че от сряда КЗП започва съвместна проверка с БАБХ и НАП в складовете на големите търговски вериги.

От Сдружението за модерна търговия излязоха с позиция:

„1. Осъзнавайки напълно отговорната роля на КЗП в баланса между потребители и бизнес, следва да отбележим, че Комисията не е орган по надценките, а председателят й не е назначен за морален стожер на обществото.

2. Коректно е да се отбележи, че „надценка“ е различно понятие от „брутен марж“. Брутният марж в търговията на дребно с хранителни стоки в България е относима към тази в държави като Франция, например.

3. Нито „надценка“, нито „брутен марж“ означават чиста печалба за търговеца. Печалбите в България са съизмерими със средното за ЕС и са на нива като в Германия.

4. Проверките за икономическа обоснованост на цените са регулярни от над една година насам и статистиката на НАП показва, че с глоби завършват 1 от всеки 10 случая.

5. Производство не е равно на нарушение. Да се правят внушения в обратния смисъл е крайно некоректно".

Млекопреботвателите настояват за спешен диалог между животновъди, преработватели и държавата, за да не загине българското производство на млечни продукти. И признават - на собствените си продукти виждат надценки в магазините от над 60 на сто.

„Цените на млечните продукти от предприятия от 2 г. не са повишавани, а проблемът с надценките е от доста време, сега излиза наяве, вече констатирано от държавен орган. Между 60 и 110 % е надценката. Това нещо влияе по пагубен начин на целия бизнес. Ние от асоциацията искаме адекватната търговска надценка, с която се работи в ЕС”, каза Георги Хаджийски, член на Националната асоциация на млекопреработвателите.

Според институциите масираните проверки ще доведат до ефективно намаляване на цените в магазините.

Повече по темата гледайте във видеото.