Протестите във Франция отразяват натрупващо се социално недоволство, задълбочаващи се финансови проблеми и напрежение около управлението на президента Еманюел Макрон. Според журналиста и международен анализатор Явор Сидеров в основата на кризата стои нарастващата неспособност на френската държава да покрива социалните си разходи. Междувременно политологът Милен Желев предупреди, че мащабът на протестите може да продължи да нараства.

"Протестите и палежите на автомобили във Франция не са ново явление, но сегашните събития се отличават с по-големия си мащаб. Развитието им не е изненадващо и има риск недоволството да се разраства с всяка следваща година", прогнозира Желев. 

Явор Сидеров определи финансовото състояние на Франция като една от основните причини за напрежението. Той посочи, че държавният дълг е в размер на 115% от брутния вътрешен продукн, а бюджетният дефицит е 5,1%.

За кого и къде важи вечерният час във Франция

"Проблемът надхвърля рамките на Франция и може да се превърне в европейска дългова криза", смята експертът. Той обърна внимание и на противоречието между намеренията на правителството да ограничи социалните разходи и исканията на протестиращите, които настояват за обратното.

"Смяната на властта сама по себе си не би решила проблема. Дори Марин льо Пен да поеме управлението, тя също ще трябва да изготви бюджет и да се изправи пред необходимостта да ограничава разходи", каза той в ефира на "Здравей, България". 

Владислав Апостолов обърна внимание на участието на крайнолеви младежи в палежите и грабежите, както и на недоволството сред част от мигрантските общности. Според него тези групи са сред участниците в протестните действия, макар мотивите им да не са непременно еднакви.

Милен Желев смята, че Марин льо Пен и нейната политическа формация могат да извлекат полза от общественото недоволство. "Радикализацията на дебата преди президентските избори ще бъде сред факторите, които ще определят политическата надпревара. Крайната десница може да постави миграцията в центъра на кампанията", подчерта той.

Политилогът припомни и позицията на Льо Пен за прекратяване на френската подкрепа за Украйна, като отбеляза, че по този въпрос крайни политически формации отляво и отдясно могат да се окажат на сходни позиции. Според него ограничаването на масовата миграция би било едно от възможните обещания на Льо Пен, но прилагането му би било трудно.

Сидеров допълни, че политическата нестабилност и липсата на единство в Европейския съюз обслужват интересите на руския президент Владимир Путин. Той отбеляза, че хаосът и дезорганизацията в Европа могат да имат последици далеч извън границите на Франция.

Коментаторите се разминаха в оценките си за начина, по който властите трябва да овладеят протестите.

"Необходимо прилагане на закона и провеждане на реформи. Последователните действия на властите срещу палежите, грабежите и нападенията могат да доведат до овладяване на ситуацията", твърди Апостолов. 

Външни наблюдатели и европейски десни партии обвиняват имиграционната политика на ЕС за насилието и напрежението

Милен Желев обаче предупреди, че авторитарният подход няма да реши проблемите на Франция и може да предизвика още по-мащабни протести. По думите му евентуално идване на крайната десница на власт също може да засили общественото недоволство, включително сред мигрантските общности.

Явор Сидеров засегна и възможността за външна намеса в протестите. Той обаче уточни, че не може да направи категоричен извод по въпроса и че подобни твърдения трябва да бъдат изяснени от специалисти.

В заключение Владислав Апостолов допусна възможността крайнодесни политически сили да спечелят влияние в повече европейски държави, докато в САЩ властта да бъде в ръцете на демократите. 

► Румен Михайлов: Протестите в Италия са резултат от натрупано разочарование сред младите

"Натрупано разочарование от политическата класа и усещане за изолация сред младите хора са сред причините за протестите и безредиците в Италия. Политиците обещават много, но не изпълняват очакванията на обществото". Това коментира кореспондентът на в. „Труд“ в Италия Румен Михайлов в ефира на „Твоят ден” по NOVA NEWS.

По думите му зад протестите не стои конкретна политическа сила, а недоволството се натрупва спонтанно сред младите хора. Според Михайлов обаче има и съмнения за външен фактор, който е допринесъл за ескалацията на безредиците.

Михайлов посочи, че във връзка с безредиците в Италия са арестувани 271 души, като само 60 от тях са пълнолетни. "Сред задържаните непълнолетни италианците са по-малко от половината, а 110 са чужденци. Сред арестуваните има представители на второ и трето поколение имигранти. Най-много са тунизийците, следвани от украинците, италианците и алжирците", каза той. 

Журналистът направи сравнение с Франция, като отбеляза, че според него в Италия повечето от задържаните младежи дори не посещават училище. Той подчерта, че Милано не помни безредици с подобен мащаб.

Според Михайлов протестите се организират спонтанно, като участниците се събират след предварително разпространени сигнали в социалните мрежи, включително TikTok. "Съществува хипотеза за външно влияние, свързано с Франция и ислямистки организатори", подчерта той. 

Михайлов обърна внимание и на проблемите с интеграцията на част от имигрантските общности. По думите му някои млади хора се чувстват изолирани от обществото и срещат трудности при достъпа до качествено образование. Според него това допринася за натрупването на недоволство.

"За 30 октомври се подготвя голям протест в цяла Италия. Този път е възможно в организацията да се включат политически сили и синдикати, което би направило демонстрациите по-координирани. Предвиждат се и срещи с родителите на участващите в протестите младежи, които се чувстват отхвърлени от обществото", съобщи журналистът. 

Според кореспондента на в. "Труд" съществува риск от задълбочаване на разрива между политическата класа и обществото. 

►Камелия Канакчиева-Трибюлен: Отговорът на властите е неадекватен, френската полиция не се справи

Протестите във Франция започнаха много мирно и са първи за едно поколение младежи ученици, относно лошото състояние на училищата им и за липсата на учители. Това каза в предаването „Твоят ден“ на NOVA NEWS ръководител на българското училище „Кирил и Методий“ в Париж Камелия Канакчиева-Трибюлен. Според нея е изключително странно, когато се стигне до това самите ученици да започнат да искат учители и класни стаи. 

Тя посочи, че от години учителите във Франция не са чути и повдиганите проблеми на образованието не са решавани. Според Канакчиева-Трибюлен е съвсем нормално в тази учебна година това да възникне като спонтанно искане. „Това, което се случи е, че през септември, втория-третия ден на мобилизация на учениците, младежите от централни елитни учебни заведения дори разбраха какъв е проблемът и после излязоха с плакати и с блокиране на собствените си гимназии от солидарност. Какъв беше отговорът, обаче, на това съвсем мирно и съвсем законосъобразно искане на младежите? Отговорът беше единствено репресивен“, коментира тя.

По думите ѝ за всички във Франция е било учудващо това, че правителството отговори единствено с репресия и такава реакция нямаше как да не ескалира. „И така се стигна и до 17 октомври. Очевидно след всичко това се събраха силите от стари битки, от жълтите жилетки и синдикалистите. Във всеки случай това не е партиен протест, въпреки че в момента политиците се опитват да си прехвърлят вината“, каза ръководителят на българското училище.

По думите й този протест няма нищо общо с имиграцията. „Има провокации по TikTok, не е много ясно точно каква външна намеса има. Черните блокове, които се движат из цяла Европа, всичко това е добре познато на полицията и изключително странно е, че френската полиция, която е референция за борба с градски размирици и за контрол на големи протести, този път въобще не се справи“, коментира тя. Според Канакчиева-Трибюлен отговорът на властите е неадекватен.

►Йоанна Елми: При голяма част от младите има импулс за радикална промяна и крайно разочарование от политическата система

Журналистът и писател Йоанна Елми коментира в предаването „Твоят ден“ на NOVA NEWS, че за толкова сложни неща като социалните процеси никога не може да се открие само една първопричина, например само миграционната политика или само културата на протест. „Това, което забелязвам повсеместно, като една обща нишка, и не съм съгласна, че тя е само в Западна Европа, е една безпътица, която изпитва младият човек. Виждам, че дори София е залята от групи младежи в черно. Това е един сигнал, че всъщност някъде се е скъсала тази перспектива, която ние сме способни да предложим на едно общество“, заяви тя.

Според нея през последното десетилетие, начинът по който комуникираме и консумираме почти всякакви медии, се е променил корено. „Младото поколение е израснало в тази много несигурна среда, в която е много лесно да бъдеш засмукан в определена група и да бъдеш захранван с определено съдържание, което да подпалва и да утежнява определени ситуации, в които ти се намираш“, посочи журналистът.

Според Йоанна Елми нямаме решение на проблемите, нямаме адекватни мерки и логичните въпроси как да процедираме не се обсъждат. „Обсъжда се това дали ние да обвиним едни конкретни групи за едно нещо или не, което не води до нищо“, смята тя. 

Писателката каза, че при една голяма част от младите има импулс за някаква радикална промяна и едно крайно разочарование от политическата система. „Една голяма част от европейските младежи не са нито в системата на образованието, нито работят, нито са в някаква подготовка за каквото и да е, тоест имаме едни безпътни хора, които не виждат алтернатива пред себе си – това ги кара да бъдат гневни“, коментира тя. 

Според Йоанна Елми умората от социалната държава е това, че населението на Европа е силно застаряващо. „Все повече икономически разчитаме на младите хора да издържат една система, която предлага огромни пенсии, какъвто е случаят във Франция. И това утежнява социалното разделение между младите, които не са сигурни дали изобщо ще получат такива привилегии, когато те остареят, и по-старите, които очакват определен стандарт на живот, който е по-скоро историческо изключение, отколкото норма“, коментира тя.

Според журналистката, когато говорим за миграция, всъщност не споменаваме, че това е необходимата работна ръка, която да издържа цялата европейска система на комфорт, която възприемаме за даденост. 

Повече гледайте във видеата. 

ВСИЧКО ЗА ПРОТЕСТИТЕ В ЕВРОПА ЧЕТЕТЕ ТУК

Редактор: Дарина Методиева