Какво е бъдещето на Европа на фона на размириците и насилието във Франция и Италия

Протестите във Франция отразяват натрупващо се социално недоволство, задълбочаващи се финансови проблеми и напрежение около управлението на президента Еманюел Макрон. Според журналиста и международен анализатор Явор Сидеров в основата на кризата стои нарастващата неспособност на френската държава да покрива социалните си разходи. Междувременно политологът Милен Желев предупреди, че мащабът на протестите може да продължи да нараства.

"Протестите и палежите на автомобили във Франция не са ново явление, но сегашните събития се отличават с по-големия си мащаб. Развитието им не е изненадващо и има риск недоволството да се разраства с всяка следваща година", прогнозира Желев. 

Явор Сидеров определи финансовото състояние на Франция като една от основните причини за напрежението. Той посочи, че държавният дълг е в размер на 115% от брутния вътрешен продукн, а бюджетният дефицит е 5,1%.

За кого и къде важи вечерният час във Франция

"Проблемът надхвърля рамките на Франция и може да се превърне в европейска дългова криза", смята експертът. Той обърна внимание и на противоречието между намеренията на правителството да ограничи социалните разходи и исканията на протестиращите, които настояват за обратното.

"Смяната на властта сама по себе си не би решила проблема. Дори Марин льо Пен да поеме управлението, тя също ще трябва да изготви бюджет и да се изправи пред необходимостта да ограничава разходи", каза той в ефира на "Здравей, България". 

Владислав Апостолов обърна внимание на участието на крайнолеви младежи в палежите и грабежите, както и на недоволството сред част от мигрантските общности. Според него тези групи са сред участниците в протестните действия, макар мотивите им да не са непременно еднакви.

Милен Желев смята, че Марин льо Пен и нейната политическа формация могат да извлекат полза от общественото недоволство. "Радикализацията на дебата преди президентските избори ще бъде сред факторите, които ще определят политическата надпревара. Крайната десница може да постави миграцията в центъра на кампанията", подчерта той.

Политилогът припомни и позицията на Льо Пен за прекратяване на френската подкрепа за Украйна, като отбеляза, че по този въпрос крайни политически формации отляво и отдясно могат да се окажат на сходни позиции. Според него ограничаването на масовата миграция би било едно от възможните обещания на Льо Пен, но прилагането му би било трудно.

Сидеров допълни, че политическата нестабилност и липсата на единство в Европейския съюз обслужват интересите на руския президент Владимир Путин. Той отбеляза, че хаосът и дезорганизацията в Европа могат да имат последици далеч извън границите на Франция.

Коментаторите се разминаха в оценките си за начина, по който властите трябва да овладеят протестите.

"Необходимо прилагане на закона и провеждане на реформи. Последователните действия на властите срещу палежите, грабежите и нападенията могат да доведат до овладяване на ситуацията", твърди Апостолов. 

Външни наблюдатели и европейски десни партии обвиняват имиграционната политика на ЕС за насилието и напрежението

Милен Желев обаче предупреди, че авторитарният подход няма да реши проблемите на Франция и може да предизвика още по-мащабни протести. По думите му евентуално идване на крайната десница на власт също може да засили общественото недоволство, включително сред мигрантските общности.

Явор Сидеров засегна и възможността за външна намеса в протестите. Той обаче уточни, че не може да направи категоричен извод по въпроса и че подобни твърдения трябва да бъдат изяснени от специалисти.

В заключение Владислав Апостолов допусна възможността крайнодесни политически сили да спечелят влияние в повече европейски държави, докато в САЩ властта да бъде в ръцете на демократите. 

Целия разговор гледайте във видеото.

ВСИЧКО ЗА ПРОТЕСТИТЕ В ЕВРОПА ЧЕТЕТЕ ТУК