На извънредно заседание НСТС разгледа данъчните промени и МРЗ за 2027 г.

Работодатели, синдикати и властта се събраха на извънредно заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Основна тема на обсъждане бяха промени в основни данъчни закони и определянето на минималната работна заплата за 2027 г. В центъра на дискусията бяха необходимостта от финансова дисциплина, устойчивостта на публичните финанси и балансът между бюджетните цели и социалната справедливост.

"Темите в дневния ред са различни по своя характер, но ги обединява един съществен въпрос - как да защитим обществените потребности, икономическото развитие и социалната справедливост, като отчитаме финансовите възможности на гражданите? Данъчната политика не е само въпрос на приходи. Тя е инструмент, чрез който държавата може да подкрепя семействата и децата, да насърчава отговорното поведение, да защитава общественото здраве и да осигурява по-справедливо разпределение на финансовите тежести", заяви вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев преди заседанието. 

Работодателите бойкотираха Националния съвет за тристранно сътрудничество за Бюджет 2026

По думите му при обсъждането на предложените промени в законодателството следва да се рзгледа не само бюджетния им ефект, но и целите, които преследват, както и потенциалното им положително въздействие върху обществото и икономиката. "Същевременно сме длъжни да подходим отговорно към състоянието на публичните финанси. В рамките на процедурата при прекомерен дефицит, въз основа на данни, публикувани от Евростат, стана ясно, че реалният бюджетен дефицит за 2025 г. е в размер на 4% от брутния вътрешен продукт за същата година", изтъкна финансовият министър. 

Гълъб Донев: Държавата може да изплаща пенсии и заплати, но е нужна промяна в структурата на разходите

"Това поставя въпроса за реалното състояние на публичните финанси и за необходимостта от предприемане на мерки. Натрупаните бюджетни дисбаланси се пренасят и в бюджетите за следващите години. Когато действителното състояние на публичните финанси се различава от предварителните оценки, последиците не се ограничават до една бюджетна година, а се отразяват върху планирането и изпълнението на следващите бюджети. Затова днес са необходими реалистично бюджетно планиране и финансова дисциплина, за да възстановим устойчивостта на публичните финанси", подчерта Донев. 

След заседанието стана ясно, че Българската стопанска камара подкрепя част от предложенията за промени в данъчното законодателство, включително данъчните облекчения за физическите лица, за деца и деца с увреждания, както и новото облекчение за детско развитие. Подкрепа получи и предложението за повишаване на прага за регистрация по ДДС, като промяната се очаква да бъде въведена поетапно заради препоръки на Европейската комисия.

„Това, което не можем да подкрепим, е предложението за въвеждане на данък върху свръхпечалбите в размер на 33%. Причината не е само в създаването на нова данъчна тежест, а и във факта, че при някои хипотези, дори при намаляващ марж на печалбата, предприятията биха плащали по-висок данък. Според нас това би могло да има и проинфлационен ефект“, заяви зам.-председателят и главен финансов директор на БСК Станислав Попдончев. 

Работодателската организация подкрепи и предложенията за промени в начина на изчисляване на данъчните оценки, както и решението те да не се използват като база за увеличаване на таксата за битови отпадъци. От БСК изразиха надежда, че това няма да се превърне в аргумент за отлагане на въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ при определянето на таксата.

По отношение на предложенията за промени в данъчното законодателство Конфедерацията на труда „Подкрепа“ заяви подкрепа за част от мерките, като други бяха подкрепени при определени условия и с направени допълнителни предложения и забележки.  Основен акцент в позицията на КТ „Подкрепа“ е размерът на минималната работна заплата за 2027 г., предложен от Министерския съвет на 660 евро.

"Подкрепа“ беше единствената организация, която не подкрепи въвеждането на механизма за определяне на минималната работна заплата, тъй като според нас той не гарантира адекватно възнаграждение и достоен живот за българските граждани“, припомни вицепрезидентът на синдиката инж. Иоанис Партениотис. 

По думите му предложеният размер от 660 евро оставя българските работници, получаващи минимална работна заплата, сред последните в европейските класации. Партениотис даде пример за разликите в минималните възнаграждения в съседните на България държави – Румъния, Сърбия, Северна Македония, Гърция и Турция. По думите му единствено в Албания, Молдова и Украйна минималните възнаграждения са по-ниски, като при Украйна следва да се отчитат и обективните обстоятелства, свързани с войната.

На противоположна позиция по отношение на размера на минималната работна заплата обаче застанаха от БСК, които подкрепиха предложението тя да достигне 660 евро от 2027 г. „Размерът е определен в рамките на механизма, който всички социални партньори договорихме през това лято. Увеличението е с 6,4% спрямо настоящия размер и напълно покрива ръста на инфлацията“, заяви Попдончев. 

Той изтъкна необходимостта да се отчита различното икономическо положение в отделните региони на страната. Според него определянето на минималната работна заплата има по-силно отражение върху предприятията и заетостта в областите с по-ниска икономическа активност, отколкото в големите градове.

Повече гледайте във видеата.