„Така се случва, когато настъпи промяна, когато времето се промени. До известна степен, ако трябва да кажа какво мисля - това е началото на края.“ Това заяви в предаването „Ревизия“ по NOVA NEWS финансовият анализатор Николай Стойков по повод на вчерашния срив на американските борси, който се разпростря и към Азия.

Индексите загубиха много, а общата стойност на изтритите печалби надхвърли 2 трилиона долара. Причината - изборите в САЩ и очакванията към AI.

„Най-вероятно ще има промяна, но в един момент фундаменталните фактори ще покажат, че очакванията към AI са прекалено агресивни и смяната в Конгреса ще покаже, че прогресът на тези инвестиции ще е по-труден. Имаме и пазарен, и политически фундамент. Политически е катализаторът, но причината за слабостта е фундаментален“, подчерта финансовият анализатор.

По темата

Николай Стойков е един от българите, които започват своята трейдинг кариера в САЩ и е там по време на т. нар. дотком балон от началото 2000-те години, когато пазарът се срива и води до финансова криза. Същото ли е и днес?

„Доста прилича, макар че е различен. Не е същото, но има близки закономерности. Това е нещо, което се повтаря - например, когато излизат железниците, всяка нова технология създава балон и в този балон ще е изненада, ако при AI няма такъв. Опасността сега по-голяма, защото светът е много по-свързан. Основното нещо е, че през 2000-те години балонът беше в цената на компаниите и хората, които си купиха акции, се опариха. Този път балонът ще засяга цели индустрии, има много повече заеми и нямаме представа кой ги е дал, как са оценени. Потенциално е възможно банковата система да бъде под напрежение и със сигурност застрахователния сектор. Имаме малка видимост, но вероятно има много застраховани вземания и при разпродажба дори хора, които не знаят, че имат инвестиции в AI, ще имат проблем“, обясни Стойков.

Защо тогава по време на първите две години от мандата на Тръмп акциите генерално растяха?

„Защото имаше добра възможност много от оптимистичните оценки за AI да се случат. Но животът не винаги е честен, това е просто оптимизъм. Тръмп направи това, което противоречи на всички добри практики - тарифите не са начин една икономика да расте. Но въпреки това акциите растяха на база оптимизъм. В един момент сметката се плаща“, обясни финансовият анализатор

Стойков заяви, че е оптимист за лихвите, дълга и облигациите на САЩ и че там нещата ще се балансират. Трудно е, казва той, да повярваме, че има и истинска опасност за долара.

Парадоксите на Тръмп

Днес говорим за загубата на републиканската партия в САЩ на контрола над Конгреса. Използваме случая да направим рекапитулация на царуването на Тръмп в последните две години в икономиката, защото това царуване - по начина, по който се случваше досега - приключи.

Президентът остава в Белия дом, но от януари всяка негова голяма стъпка ще минава през опозицията - бюджетът, назначенията, дългът. Обикновено пиша това интро в деня преди излъчването на предаването и така стана и този път. Само че тази сутрин се събудих и на пазарите бе настанала истинска касапница.

В четвъртък американската борса преживя най-лошия си ден от година и половина. Акциите на производителите на чипове се сринаха както почти никога в историята. Тази сутрин паниката стигна до Азия, където Южна Корея трябваше временно да спре търговията. Причината е изкуственият интелект - двигателят на целия ръст през последните години. Пазарът изведнъж се уплаши, че новият Конгрес ще забави строежа на центровете за данни, които хранят изкуствения интелект.

Затова е моментът да спрем и да видим какво остави първата половина от мандата на Тръмп на пазарите, в лихвите и в дълга на най-голямата икономика в света. А картината е пълна с парадокси.

Първият е на борсата. За две години Америка преживя търговска война, най-дългото спиране на държавната администрация в историята си, понижен кредитен рейтинг и война в Близкия изток. И въпреки това акциите растяха. Растяха обаче, благодарение на шепа компании за изкуствен интелект. И точно те паднаха първи. Пукна ли балонът, или пазарът просто си пое дъх?

Вторият парадокс е при лихвите. Централната банка на САЩ свали лихвите си няколко пъти, а лихвите, на които държавата взема пари за десет години, се качиха. Президентът, който години наред настояваше за по-евтини пари, сам избра новия шеф на Федералния резерв. А първото голямо решение на този шеф беше да вдигне лихвите.

Третият парадокс е при златото. За по-малко от година то поскъпна повече, отколкото за цяло предишно десетилетие, сякаш светът бягаше от нещо. После рязко се върна надолу. От какво бягаха инвеститорите?

Четвъртият е в бюджета. Митата трябваше да напълнят хазната. Вместо това дефицитът е по-голям, а Америка вече плаща за лихви по дълга си повече, отколкото за армията си.

И последният парадокс е още пред нас. Догодина Конгресът ще трябва да реши дали да позволи на Америка да плати сметки, които самата тя вече е направила. Ако двете партии не се разберат, най-сигурният длъжник в света може да се окаже несигурен. А когато се разклатят американските облигации, се разклаща всичко останало: лихвите в Европа, еврото, а накрая и нашите спестявания.

Затова днес не правим равносметка на политиката, а на парите. Какво спечелиха и какво загубиха пазарите от Тръмп? Кои от тези парадокси са опасни? И дали следващата криза вече не започна - в изкуствения интелект?