Бюджет 2027: Икономисти предупредиха за рискове от висока инфлация, растящ дълг и липса на реформи

Бюджетът за 2027 г., опасността от по-висока инфлация и необходимостта от реформи в публичния сектор коментираха в студиото на „Здравей, България“ икономистите Михаил Кръстев, председател на Управителния съвет на Съюза за стопанска инициатива, Лъчезар Богданов, главен икономист в Института за пазарна икономика, и Любослав Костов. Тримата представиха различни оценки за финансовата политика на правителството, но се обединиха около необходимостта от по-ефективно управление на публичните средства.

Разговорът започна с казуса около кореспонденция между правителството и Европейската комисия, свързана с обсъждана възможност част от вноските за допълнително пенсионно осигуряване да бъдат пренасочени към държавното обществено осигуряване. Темата предизвика политически обвинения, включително за достоверността на разменените документи.

Според Михаил Кръстев вниманието трябва да бъде насочено към реално заложените мерки в бюджета, а не към предложения, които не са включени в законопроекта. „Време е да се върнем към експертния дебат по бюджета и да не профанизираме най-важния разговор за държавата – този за финансовата политика през следващата година, а и поне през следващите три години“, заяви той.

Любослав Костов също подчерта, че подобна кореспонденция с Европейската комисия е обичайна част от бюджетната процедура. По думите му по-същественият въпрос е дали доходността от частните пенсионни фондове компенсира намалението на пенсията от държавното обществено осигуряване за хората, които се осигуряват и във втория стълб.

Лъчезар Богданов обаче определи евентуалното пренасочване на вноски като противоречиво на заявеното намерение на управляващите да привличат частен капитал за големи инфраструктурни проекти. „С едната ръка казваме, че много искаме да инвестирате и разчитаме на вас, а от друга страна ще намалим вноските в личните пенсионни партиди“, коментира той.

Михаил Кръстев отчете положителни сигнали в проекта за бюджет. Сред тях той посочи ограничаването на преразпределението през бюджета до под 40% от брутния вътрешен продукт, по-умерения ръст на възнагражденията в публичния сектор и по-реалистичното планиране на приходите. „Политиката по доходите, осъществявана през бюджета, не може да доведе до трайно повишаване на жизнения стандарт на българските граждани. Това зависи от икономическата активност и производителността на труда“, обясни Кръстев.

Според него през предходните години са били залагани нереалистични приходи от ДДС, което е създавало изкривена представа за възможностите на държавата да финансира разходите си.

Любослав Костов определи проектобюджета като „скучен“, но подчерта, че именно от подобен подход има нужда страната. „Имаме за първи път, поне аз не си спомням назад във времето, 840 милиона евро по-малко разходи спрямо предходната година“, заяви икономистът.

Той открои по-реалистичната капиталова програма, ограничаването на разходите и по-умерената политика по доходите. Според него обаче предвидените увеличения в някои сектори няма да бъдат достатъчни, за да компенсират натрупаното поскъпване.

Най-сериозни резерви към бюджетната политика изрази Лъчезар Богданов. Според него правителството предвижда твърде бавно намаляване на дефицита, което оставя публичните финанси уязвими при евентуално влошаване на икономическата ситуация. „Средносрочната картина изглежда доста плаха. Изглежда, че правителството няма да положи усилия да свали дефицита под 3% още през следващата година“, посочи той.

Богданов предупреди, че високото потребление, бързото кредитиране и значителните бюджетни дефицити създават допълнителен инфлационен натиск. „Когато правите над 4% бюджетен дефицит при прегряваща икономика и практически нулева безработица, очевидно хвърляте още гориво на пазара. А то избива от една страна във внос, от друга – в инфлация“, обясни икономистът.

По думите му инфлацията може да остане висока, ако не бъдат предприети мерки за ограничаване на дефицита и не започнат структурни реформи.

Любослав Костов обърна внимание, че поскъпването се усеща различно от отделните домакинства в зависимост от потреблението им. „Когато хората влязат в магазина, купуват стоки и услуги, които поскъпват много повече от средната инфлация. Трябва да има поне компенсиране на покупателната способност“, заяви той.

Според Лъчезар Богданов държавата трябва да предприеме сериозни структурни промени, включително оптимизиране на заетостта в публичния сектор. По негови изчисления броят на работещите в него би трябвало да бъде с около 100 хиляди души по-малък спрямо населението и активния бизнес.

Той уточни, че не става дума единствено за администрацията, а за цялата система от публично финансирани дейности. Основният проблем според него е неефективната организация, която води до високи разходи и недостатъчно качествени услуги.

Михаил Кръстев възрази срещу подхода реформите да се свеждат до механично намаляване на служителите. „Реформата трябва да е много по-дълбока. Трябва да има реално възнаграждаване на служителите, които създават стойност и успяват да изпъкнат над своите колеги“, подчерта той.

Според Кръстев в някои администрации има недостиг на квалифицирани експерти и там са необходими по-високи възнаграждения и привличане на нови кадри. В други структури обаче е възможно оптимизиране на персонала след задълбочен анализ.

Тримата коментираха и нарастващите разходи за обслужване на държавния дълг.

Михаил Кръстев предупреди, че проблемите с дефицита се отразяват върху условията, при които България заема средства от международните пазари. „Чуждестранните инвеститори не се интересуват от политическите аргументи. Те се интересуват от своите таблици и методологии. Когато една държава е в процедура по прекомерен дефицит, тя се финансира по-скъпо“, заяви той.

Лъчезар Богданов посочи, че разходите за лихви нарастват значително. „Догодина ще платим 1,5 милиарда евро само за лихви. Преди четири години плащахме под 300 милиона евро“, заяви той и предупреди, че отлагането на реформите може да увеличи допълнително финансовата тежест.

Любослав Костов защити по-плавния подход към ограничаването на дефицита. Според него бюджетът предлага по-реалистична основа за управление на публичните финанси, макар да остава възможност за корекции между първото и второто четене в парламента.

Михаил Кръстев подчерта, че ограничаването на инфлацията изисква и по-голяма дисциплина при държавните разходи, включително обвързване на увеличенията на заплатите в публичния сектор с реалното развитие на икономиката.

Целия разговор гледайте във видеото.