След срещата си с премиера Румен Радев във Варна председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подчерта, че Русия е агресорът във войната и предупреди, че ако Украйна спре да се защитава, ще изчезне от картата. В съвместното им изявление Радев посочи начините, по които България продължава да подкрепя Киев, но пропусна да спомене ролята на българския военно-промишлен комплекс. Именно политическите послания на двамата след срещата и отношенията на България с европейските партньори коментираха социологът Юлий Павлов, полотологът Любомир Стефанов и журналистът Георги Марчев в „Твоят ден“.

Според Павлов пропускът на премиера не е случаен. „Премиерът посочи някои области, в които помагаме на Украйна, но не спомена една важна област, която Урсула фон дер Лайен не пропусна - тя благодари на България, че нейният военно-промишлен комплекс подкрепи Украйна. Това не се спомена. Господин Радев умишлено не го спомена“, коментира той. По думите му това е свързано с желанието да не се засегне част от електората на управляващите. Павлов постави и въпроса каква трябва да бъде ролята на Европа в търсенето на мир.

След атаките в Черно море: ЕК ще подкрепи България с 10 млн. евро за дейностите по издирване и спасяване на хора

Марчев определи съвместното изявление като до голяма степен очаквано, но също обърна внимание на липсата на конкретно споменаване на българското участие в производството на оръжие за Украйна. Стефанов акцентира върху думата „наръчник“, използвана от фон дер Лайен по адрес на руските действия за дестабилизация на Европа. Според него европейската позиция е ясна - Украйна трябва да продължи да се защитава, а Русия да прекрати военните действия. Стефанов посочи още, че в опитите за дестабилизация се използват и дронове, произведени в трети страни, сред които Иран и Северна Корея.

В разговора беше засегната и темата за държавния бюджет. Юрий Павлов определи като положителен знак намаляването на планирания дефицит от 5,7% на 4,2% на начислена основа, но предупреди, че заложените параметри са твърде крехки. „Това е направено с много тънки напасвания. Няма никакви буфери. Ако нещо се промени малко в заложените параметри, бюджетът няма да бъде изпълнен“, посочи той. По думите му разходите почти не са намалени, а подобряването на бюджетното салдо разчита основно на увеличени приходи и еднократни мерки. 

Целия разговор вижте във видеото.

Редактор: Ралица Атанасова