Бюджетът за 2027 г. предвижда ограничаване на административните разходи, нов данък върху свръхпечалбите и поемане на близо 9 милиарда евро дълг. Достатъчни ли са тези мерки за стабилизиране на публичните финанси и какви рискове крият за икономиката? Темата коментираха преподавателят в УНСС проф. Румен Гечев и икономистът Кузман Илиев в предаването „Челюсти“.

В началото на разговора бяха обсъдени прогнозният бюджетен дефицит от 3,5%, очакваната инфлация от 4%, предложеното облагане на свръхпечалбите и ограниченията в средствата за личните асистенти.

Според проф. Гечев най-важният въпрос не е колко голям е бюджетният дефицит, а за какво се изразходват публичните средства и какъв резултат се постига с тях. „Всеки бюджет е постижим счетоводно. Големият разговор не е дали дефицитът е 1%, 2% или 4%, а каква е причината и за какво са изразходвани парите“, обясни той. По думите му дори бюджетен излишък може да бъде проблем, ако държавата не инвестира достатъчно в инфраструктура и стратегически проекти.

По темата

Кузман Илиев определи проектобюджета като „бюджет на възможното“. Той приветства предложението за съкращаване на 5042 щатни бройки в централната администрация, въпреки че част от тях не са заети. Според него премахването им ще ограничи бюджетните разходи. „За първи път действително има урязване на разходи. Има някои допускания, които са твърде оптимистични, но има опит за намаляване на дефицита“, заяви икономистът. Той посочи и предвиденото увеличение на средствата за социалната сфера със 140 милиона евро.

Проф. Гечев обаче смята, че правителството преувеличава тежестта на наследените финансови проблеми. Той определи сравнението на премиера Румен Радев с камион без спирачки като пресилено. „Не бива да плашим хората, че финансите са в катастрофално състояние. Предизвикателствата са сериозни, но водещи страни в Европа имат далеч по-големи проблеми“, коментира Гечев.

Според него по-същественият недостатък на бюджета е липсата на реформи в здравеопазването и образованието. Той разкритикува продължаващото увеличаване на средствата за здравната система без промяна в начина ѝ на функциониране, както и принципа „парите следват ученика“ в образованието. „Всяка година увеличаваме бюджета на Здравната каса. И какъв е резултатът? Правителството не предлага никаква промяна. Болниците остават търговски дружества“, посочи преподавателят.

Кузман Илиев също изрази съмнение, че кабинетът има ясна програма за структурни реформи. Според него управляващите са притиснати от различни обществени и икономически интереси, а основният проблем, който бюджетът трябва да адресира, е състоянието на българската индустрия. „Българската индустрия в реално време умира. Ако загубим производството на торове, храни и машиностроенето, откъде ще идват парите за пенсии?“, попита той.

Илиев обърна внимание на високите цени на електроенергията за бизнеса, като ги свърза с европейската енергийна политика, санкциите срещу Русия и Зелената сделка. Според него подкрепата за индустриалните предприятия трябва да бъде сред основните бюджетни приоритети. Проф. Гечев се съгласи, че без работеща индустрия няма как да се осигурят устойчиви приходи за пенсии, образование и социални дейности. Той посочи свиването на германската икономика като сериозен риск за България заради силната зависимост на българския износ от европейските пазари.

Двамата коментираха и финансирането на отбраната и помощта за Украйна. Гечев подкрепи позицията на премиера България да не участва в нови финансови гаранции за Киев, а Илиев постави въпроса за отражението на военните разходи и енергийните политики върху конкурентоспособността на европейската икономика. 

Илиев предупреди и за опасността от натрупването на нов държавен дълг в условията на растяща икономика. Според него финансирането на допълнителни разходи със заеми може да засили инфлационния натиск, вместо да реши структурните проблеми.

Целия дебат гледайте във видеото.