Моделът не се променя, макар че номиналните пари, които ще потеглят от държавата към общините са повече. Те обаче са до голяма степен инфлационни и именно инфлацията ще ги изяде. Това заяви в предаването "Ревизия" по NOVA NEWS икономистът и експерт по регионална политика от Института за пазарна икономика Адриан Николов. Той коментира проектобюджет 2027 и предложенията на управляващите за парите на общините.

"Доколкото не се променя нищо в модела, но това е разбираемо. Когато си отвън и се бориш за гласове, е лесно да искаш децентрализация. Когато седнеш в стола на финансовия министър и видиш концентрацията на ресурс, отказът от нея става лесен. Всяка децентрализация значи отказ от ресурс и той отива в общините".

По думите му, макар числата номинално да са по-високи с неколкостотин милиона общо за всички, по-голямата част от тях е инфлация. Той пресметна, че очакването е 2026 година да завърши с около 6% инфлация, самото правителство предвижда висока инфлация и за 2027 година и обясни, че повишението ще бъде изядено от нея.

Това, което е важно да бъде разбрано, е т.нар. изравнителна субсидия, която поема голяма част от финансирането и как тя всъщност става все по-голяма през годините - тоест кметовете и общините стават по-зависими. Именно този модел не се променя: "Изравнителната субсидия е важна за общините. Тя допълва бюджетите на общините, където има дефицити и няма как общините да съберат допълнителни приходи. Изчислява се от Министерство на финансите и на практика на всеки 100 евро, 25 са на общините, другото идва от централното правителство. Преди 10 години са били 40 евро, тоест имаме ерозия на местното самоуправление. Правят се опити за промяна, но плахи. Общините имат фиксирани приходи и колкото повече растат цените и разходите, личната им фискална позиция ерозира".

Именно заради това ИПИ предлага 2% от данък общ доход, изработен в съответната община, да остава там. Това е т.нар. модел на фискална децентрализация. "ИПИ предлага нещо неутрално от гледна точка на разходите. Даваме 2% на общините, но няма срещу тях разходи. Ще се върнем към 2015 година, както вече обяснихме. Това е 40% фискална самостоятелност на общините. Не печелим нищо, но се връщаме към по-нормалното. Да, държавата ще има по-нисък приход, но би трябвало да може да оптимизира".

По темата

Каква е целта и до какво ще доведе: "Целта е конкурентен стимул. В момента общините използват само еврофондове и нищо друго. Политически лесни са и общините знаят как да работят с тях. Но при частните инвестиции, които дълготрайно са по-добри инструменти, за тях няма ресурс. Директното обвързване на местните приходи с местната икономика, заплати, заетост, значи, че общините ще имат стимули".

Централизацията продължава

Пет милиарда и сто шейсет милиона евро. Толкова ще получат общините от държавния бюджет през 2027 година. Това е с 234 милиона повече от тази година. На пръв поглед числото говори за щедрост. Но в бюджета, както и в счетоводството, по-важно от това колко пари получаваш е кой решава как да ги харчиш.

Почти целият ръст отива за делегираните дейности. Това са заплатите в училищата, в детските градини, в социалните услуги. Решението за тях се взема в София, а кметът само превежда парите. Средствата, които общините разпределят сами, за пътища, улици, ремонти или нов проект, остават на нивото от тази година, а една част отпада. При инфлация от няколко процента това означава, че реално ще са по-малко.

Зад числата стои модел. Държавата гарантира, че нито една община няма да получи по-малко, отколкото тази година. Затова и нито една не може да получи повече. Формулата за изравнителната субсидия съдържа награда за общините, които събират повече собствени данъци. Но общата сума е замразена, а всяка община има гаранция за миналогодишната си сума. Така за наградата почти не остават пари. Стимулът съществува, но само на хартия.
Инвестициите също не са право на общините, а решение на центъра. Програмата за общински проекти продължава, но само за обекти, договорени преди година. Подборът е в ръцете на регионалния министър и на Министерския съвет. Нови проекти не могат да кандидатстват. Контролът също расте. Общините, излезли от финансово оздравяване, без да са върнали държавния заем, ще изпращат бюджета си за съгласуване в Министерството на финансите.

Защо това е важно? Защото от модела зависи какво правят кметовете. Ако общината печели от всеки нов инвеститор, нова фирма и ново работно място на своя територия, тя има интерес да ги привлече. Ако не печели нищо, интересът ѝ е друг: да има добри отношения с министерството, от което идват парите. Първият модел създава конкуренция между общините. Вторият създава зависимост.

Тук има и подводни камъни. Първо, всички общини оцеляват, но нито една не напредва, а регионалните разлики, които са сред най-големите в Европейския съюз, остават. Второ, когато парите за инвестиции се разпределят по списък, възниква въпросът по какви критерии, и този въпрос няма ясен отговор в закона. Трето, контролът от центъра може да предпази от фалити, но може и да превърне местната власт в администрация, която изпълнява, а не управлява.
Децентрализацията от години присъства в програмите на всички правителства. В този бюджет тя не присъства. 

Повече гледайте във видеото

Редактор: Цветина Петрова