Снимка: iStock
Пет парламентарни комисии одобриха на първо четене бюджетни законопроекти и финансови разчети за 2027 г. Подкрепа получи проектът на държавния бюджет в комисиите по транспорт, европейски въпроси, противодействие на корупцията и земеделие. Здравната комисия одобри и проектобюджета на Националната здравноосигурителна каса.
По време на заседанията бяха представени средствата за здравеопазване, транспорт, земеделие и държавни институции. Депутатите обсъдиха и разпределението на европейското финансиране, забавените плащания по проекти и приоритетите на отделните ведомства.
Земеделската комисия подкрепи бюджета с 13 гласа „за“
Парламентарната комисия по земеделието, храните и горите също одобри на първо четене проекта на държавния бюджет за 2027 г. в частта за земеделието. Решението беше взето с 13 гласа „за“ и 10 „против“, без въздържали се.
Финансовите разчети и предвидените средства за земеделските политики бяха представени от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски и Десислава Стоянова, която е директор на дирекция „Финанси и управление на собствеността“ във ведомството. По-рано през деня министър Абровски представи на брифинг в Министерството на земеделието и храните основните приоритети на ведомството и проекта на бюджет за следващата година.
В началото на заседанието депутатите единодушно одобриха и обединяването на четири законопроекта за промени в Закона за лова и опазване на дивеча, приети от Народното събрание на първо четене предходния ден. Предложенията са внесени от „Прогресивна България“, Министерския съвет и „Демократична България“, която е автор на два от проектите. Обединеният текст не беше разглеждан по същество, а беше приет за сведение и изпратен за внасяне в деловодството на парламента.
Здравната комисия одобри над 5,6 млрд. евро за НЗОК
След няколкочасови дебати парламентарната комисия по здравеопазване прие проектобюджета на Здравната каса с 13 гласа „за“. Финансовата рамка, представена от здравния министър Катя Ивкова, възлиза на 5,684 млрд. евро. Това е увеличение с близо 427 млн. евро, или 8,1%, спрямо 2026 г.
За здравноосигурителни плащания са предвидени 5,411 млрд. евро - с 478,1 млн. евро повече спрямо настоящата година. Най-голямата част от средствата отново е насочена към болничната помощ - 2,562 млрд. евро. За лекарства, медицински изделия и диетични храни за домашно лечение са заложени 1,454 млрд. евро. Финансирането за първичната извънболнична помощ достига 362,9 млн. евро, а за специализираната - 368,8 млн. евро. Други 176,7 млн. евро са предназначени за медико-диагностични изследвания, докато бюджетът за дентална помощ е 242,6 млн. евро.
Сред обявените приоритети са профилактиката, ранното откриване на заболявания, детското здравеопазване и подобряването на достъпа до извънболнична медицинска помощ. Предвидени са допълнителни средства за профилактични прегледи и изследвания. Здравноосигурителната вноска се запазва на 8%.
Въпреки увеличението на бюджета съсловните организации изразиха различни позиции. Председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов заяви, че има сериозни резерви заради липсата на баланс при разпределението на средствата между отделните дейности. От Българския зъболекарски съюз обявиха, че не подкрепят предложената финансова рамка, докато Българският фармацевтичен съюз изрази подкрепа, но с резерви.
Над 627 млн. евро за транспортното министерство
Финансовата рамка предвижда 627,7 млн. евро разходи за Министерството на транспорта и съобщенията, като значителна част от средствата са насочени към железопътния сектор, поддръжката на инфраструктурата и обществения транспорт.
Проектът, внесен от Министерския съвет на 16 ноември, беше представен пред депутатите от ресорния министър Георги Пеев. Той определи бюджета като консервативен и предвидим, без съществени отклонения от финансовите рамки на министерството през предходните години. По думите му разчетите са съобразени с ограниченията на Министерството на финансите и с очакваното европейско финансиране.
От общо 627,7 млн. евро за транспортното министерство 417,7 млн. евро са предназначени за текущи разходи, включително субсидии. Други 169,2 млн. евро са предвидени за капиталови инвестиции, а 40,8 млн. евро - за персонал.
В проекта е заложено 5% увеличение на средствата за възнаграждения, като същевременно министърът посочи, че се предвижда общо намаление с 10% на разходите за персонал. Очакваните собствени приходи на ведомството са 74,8 млн. евро. Сред основните постъпления са 66,7 млн. евро от концесии, 15,3 млн. евро от държавни такси, 4,1 млн. евро от глоби и санкции и 400 хил. евро от собственост. В разчетите фигурира и отрицателен трансфер от 17,7 млн. евро, свързан с ДДС.
Най-голямото отделно финансиране е предвидено за Национална компания „Железопътна инфраструктура“ - общо 294,7 млн. евро. От тях 171,6 млн. евро ще бъдат използвани за поддръжка и експлоатация на железопътната мрежа, а 123,1 млн. евро са капиталови средства.
За „БДЖ - Пътнически превози“ са заложени 123,1 млн. евро, включително 90 млн. евро субсидия за пътническите услуги и 33,1 млн. евро за инвестиции. Финансиране от 40,1 млн. евро е предвидено и за „Ивкони Експрес“, който трябва да започне да извършва пътнически железопътни превози от 13 декември. Допълнителни 6,6 млн. евро ще компенсират намалените приходи от преференциалните билети за определени категории пътници.
За субсидии и компенсации в автомобилния транспорт са планирани общо 215,4 млн. евро. Средствата са включени в централния бюджет на Министерството на финансите. Най-големият дял - 127,8 млн. евро, е предназначен за компенсиране на пътуванията с градски и междуселищен транспорт. Други 69,6 млн. евро ще подпомагат нерентабилните автобусни линии в градовете, планинските и останалите слабо обслужвани райони. За превозвачите по междуселищни маршрути са предвидени още 18 млн. евро.
В проектобюджета са заложени 104,5 млн. евро компенсации за „Български пощи“. Сред представените разходи са 20 млн. евро за универсалната пощенска услуга, още 20 млн. евро за разпространение на вестници и списания и 10,1 млн. евро за посредничество при предоставянето на административни и електронни услуги.
Министърът посочи и компенсация от 36,7 млн. евро за универсалната пощенска услуга по Закона за пощенските услуги. Отделно са предвидени до 9,9 млн. евро във връзка с обмяната на левове в евро. Предстои одит, който да установи дали дейността е получила достатъчно финансиране. При доказан недостиг средствата ще бъдат осигурени от Министерството на финансите.
За държавния авиационен оператор „България Хели Мед Сървиз“ са предвидени 10 млн. евро под формата на капиталов трансфер и компенсации за въздушната спешна медицинска помощ. Държавното предприятие „Пристанищна инфраструктура“ ще разполага с капиталов трансфер от 11,1 млн. евро.
Европейските средства: Въпроси за недостига на финансиране и забавените плащания
Проектобюджетът получи подкрепа и от парламентарната комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. Финансовата рамка беше представена от Детелина Караенева, директор на дирекция „Национален фонд“ в Министерството на финансите.
По време на обсъждането депутатът от ГЕРБ-СДС Жечо Станков поиска информация за т.нар. gap funding – допълващото финансиране, необходимо при определени проекти.
Съветникът на вицепремиера Атанас Пеканов - Турхан Абдула, обясни, че към момента няма предварително определени суми за тази цел. Размерът на необходимото допълнително финансиране се изчислява при кандидатстването и след преоценка на безвъзмездната финансова помощ по съответните процедури.
Друг въпрос беше свързан с възможността през 2027 г. да бъдат покривани задължения по проекти, за които плащанията не са успели да бъдат извършени през настоящата година. Той беше поставен от депутата от „Продължаваме Промяната“ Богдан Богданов. В отговор Караенева уточни, че представеният бюджет отразява максималния размер на финансирането за държавата. Тя призна, че при изпълнението на проекти и обществени поръчки понякога остават неразплатени средства.
Близо 7,8 млн. евро за антикорупционната комисия
Парламентарната комисия по превенция и противодействие на корупцията също подкрепи на първо четене бюджета за 2027 г. в частта за Комисията за противодействие на корупцията. Решението беше взето с минимално мнозинство - 10 депутати гласуваха „за“, а девет бяха „против“. Предвиденото финансиране за антикорупционния орган възлиза на 7 760 300 евро. Така финансовата рамка за КПК получи одобрението на ресорната парламентарна комисия, въпреки почти равния брой гласове в подкрепа и против предложените разчети.
След одобрението в ресорните комисии проектът на държавния бюджет за 2027 г., внесен от Министерския съвет на 16 ноември, продължава парламентарната процедура по разглеждане и приемане.
Редактор: Цветина Петкова
