Ако след години децата ни не познават портретите на Левски или цар Симеон, нека не се правим на скандализирани

На пръв поглед, новината за близо двата милиона лева, които „Пайнер” ще получи, е повече от похвална. Организирали се хората, подготвили документите, успешно оцелели след цялата бумащина и бюрокрация, па взели, че спечелили. Както с право би казал всеки друг на тяхно място: „Ами, кандидатствай и ти, като толкова знаеш”. Своеобразно потвърждение на максимата, че който не е опитал и не се е постарал, той не е успял. Затова похвално. С удивителна!

 

На втори поглед обаче, новината ни идва леко симптоматично. И не толкова за устойчивото развитие на българската икономика, колкото за устойчивото чалга развитие на нас, българите. Ако от друсането на кючеци и отъждествяването с лирическия чалга герой, който пее „Искам само тарикати.... да ме мачкат в Мазерати”, наистина настъпваше блаженство за душата (еле пък духовно обогатяване), новината за  икономическия прогрес, който, видиш ли, ще ни споходи след тази финансова евро инжекция, най-вероятно щеше да ни изпълни с възрожденска гордост. Да, ама за съжаление, логиката някак не се получава.

 

Само преди няколко месеца се скандализирахме от кадрите, на които ученици танцуваха на песен на Азис пред развълнувания поглед на родителите си, че и цялата община. Малко преди тях пак бяхме скандализирани – абитуриентският бал на бъдещото поколение приличаше на гротеска на долнопробен порно филм. Още по-по-преди това цъкахме, че родители подарили на детето си силиконови ц*ци. Ето защо, новината, че сме се получили 2 млн., за да си отглеждаме старателно този пошъл манталитет, е силно притеснителна. И то не от икономическа гледна точка, а от гледна точка на съзнанието, което носим, и ценностите, които утвърждаваме. Защото когато житейските ти приоритети се изразяват в това „да те мачкат в Мазерати”, да сложиш силикона и да повтаряш единствено куплета „дай-дай”, тогава положението става наистина страшно. Така си отглеждаме поколения след поколения, възпитавайки ги в чалга мислене, чалга ценности и чалга представа за живота. И то устойчиво, много устойчиво.

 

Затова, ако след години децата ни не познават портретите на Левски или цар Симеон, нека не се правим на скандализирани и нека не цъкаме възмутени. Няма да ни е виновна образователната система, нито Европа и най-малко предприемаческият нюх на Митко Пайнера. Ще сме си виновни самите ние. Но още по-страшното е, че тепърва ще плащаме за това. А то ще ни струва много повече от 2 млн лева.

 

Автор: Рая Синева