Еверест - 30 години след големия подвиг на един голям българин

На 20 април 1984 година Христо Проданов стъпва на покрива на света - Еверест, 8 848 метра.

Прави го с отлична физическа подготовка, воля за успех и необяснима може би за мнозина любов към планината, към върха – към зоната на смъртта, както алпинистите наричат височините над 8 000 метра. Там, където кислородът е малко, кръвообращението се забавя, реакциите – също, с до седем пъти, казват специалистите.  

Проданов изкачва върха по един от най-трудните маршрути – Западният гребен, наричан "жестокия път", при това – без кислород. Никой не успява след него. Загива на връщане.

За подвига „Събуди се” разговаря с дъщерята на Христо Проданов Силвия, с Огнян Балджийски, който е част от експедицията и с Христо Гешанов - по онова време психолог на експедицията.

И тъга, и гордост изпитва днес, а и през последните 30 години, Силвия Проданова. „Гордост от едно изключителни постижение в българския и световния алпинизъм - уникално и неповторено и до днес”.  

Силвия е само на четири години, когато загива нейният баща. Помни погледа на татко си, дългите пръсти, меките коси, тембъра на гласа му. Предимно сетивните спомени за него допълва от разказите на майка си, снимките и диапозитивите.

„За един алпинист всяко едно изкачване е риск, но никога не съм обвинявала моя татко – човек, който е тръгнал, с цялото си сърце, към голямата си мечта, към мечтата на своя живот”, сподели Силвия.

„Това беше безспорно едно велико постижение на българския спорт”, коментира в студиото на „Събуди се” психологът на експедицията Христо Гешанов, който работи с алпинистите преди да заминат за Катманду.  

Повече за годишнината и успеха на Христо Проданов ще научите от видеото.