Възрастно семейство в битка с праведната бюрокрация
Какви качества трябва да имаш, за да оцелееш при челния сблъсък с болната система? Колко трудно е да искаш да продължиш, без дори да можеш да ходиш? Да искаш да посрещаш всеки следващ ден, без да можеш да го видиш? Да се храниш, без да усещаш вкуса на храната?
В последната събота на февруари в “Ничия земя” Даниела Тренчева разказва за борбата на едно възрастно семейство от Бяла Слатина със здравната система, ТЕЛК-овите решения и праведната бюрокрация.
Тя е почти неподвижна. Той е абсолютно отдаден. Тя от три години не е виждала слънцето. Той от толкова използва дневната светлина, за да пише жалби. Тя често изпада в безсъзнание. Той винаги я връща. Не е готов да я пусне…
“Мизерията и раните тук прояждат плътта, а миризмата на болест е пропила всеки сантиметър от обхванатата от мухъл къща. И любовта не помага за облекчаване на болката от възпалените рани. Ако имате илюзия за добра развръзка - оставете я пред вратата. България, XXI-ви век, близо до европейски окръжен град и близо до тоталната безизходица. Ничия земя. Така живеят останалите ни живи родители и родителите на нашите родители днес.”
ДА РАБОТИШ СЪС СМЪРТТА
Тази събота Елена Чопакова ни отвежда на място, където не ви пожелаваме да попадате – нито живи, нито умрели – бургаската морга. През летните месеци тя е по-натоварена дори от софийската, а редица от знаковите в последните години криминални случаи са завършвали именно тук.
“Представяме ви двама от тримата съдебни лекари на Бургас и двама от седемдесетината в България. Може и да сте чували имената им в новините, но със сигурност не е било по хубав повод. Терорист, политик, шеф на мафията или обикновен гражданин – всички от изброените могат да свършат тук – в ръцете на доктор Галина Милева или пък на доктор Косьо Янков, съдебни лекари. Те обичат живота, но работят със смъртта...”
