Кой командва в страната?

Кой командва в Северна Корея? Наистина ли Ким Чен Ун притежава цялата власт, която му приписват, или тя се намира в ръцете на елитарен кръг от хора, криещи се в сенките? Версиите са много. Едно обаче е сигурно: репресиите в азиатската държава драстично са се увеличили през последните години. И са насочени преди всичко срещу елита в Пхенян. Според германския в. „Зюддойче цайтунг” тези изстъпления са признак на слабост. 


Да пишеш новини за Северна Корея е като да пълзиш в мъглата. Журналистическият стремеж към точност в детайлите тук не може да вирее, а често няма и опит за такъв. Новината за смъртта на лелята на Ким Чен Ун например бе съобщена многократно. Преди няколко дни севернокореец, успял да избяга от страната, съобщи пред Си Ен Ен, че преди година Ким е отровил леля си - бивш министър на леката промишленост. Джан Джин Сон, бивш пропагандатор на режима в Пхенян, а сега директор на мозъчен тръст в Сеул, обаче контрира, че такъв дезертьор изобщо не съществува.

 

Последните съобщения от Пхенян във връзка с екзекуциите отново събудиха дебата за слабостта на режима и съмненията дали Ким Чен Ун е успял да консолидира властта в страната. Той, или по-скоро хората, които стоят зад него, признаха, че севернокорейската икономика е изправена пред колапс. Същевременно бяха въведени така наречените "Мерки от 30 май". Без "излишни" подробности около тях.

 

Руснакът Андрей Ланков e човекът, който може би най-отблизо познава изолираната страна. Професорът по Корейски науки в Сеул съзира в тази реформа един скромен опит за съживяване на икономиката по китайския модел. Мерките ще позволят на фермерите да работят в малки (семейни) групи, като задържат 70% от продукцията си и я продават на пазара. Мениджърите на предприятията ще носят по-голяма отговорност, ще могат да определят заплатата на хората си, както и да уволняват и наемат персонал. Няколко малки рибарски кооператива дори бяха приватизирани. Много от мерките засега са само на хартия и могат да бъдат спрени или отложени. Но все пак - това е една своеобразна революция. 

 

Реформите в изолираната държава напомнят донякъде на реформите на Михаил Горбачов, който искаше да спаси съветската система със своята Перестройка. Промените обаче останаха половинчати и така и не успяха да постигнат особен ефект. Освен това Горбачов реши да навакса предоставянето на по-голяма самостоятелност на предприятията и кооперациите със задълбочаване на репресиите срещу критиците на режима. В крайна сметка лидерът изгуби контрол върху ситуацията и властта се изплъзна от ръцете му. 

 

А властта в Пхенян не може да рискува това да се случи. Ако либерализирането на икономиката задвижи същите социални процеси като в Русия и Китай, то това ще значи не само един лош край не само на режима на Ким, но и на Северна Корея. Затова ръководството всячески опитва да сплаши своя елит.