Те са от закритите държавни домове и са расли далече от очите ни

 

18-годишен младеж тепърва се стяга за училище. Неговото неизживяно детство споделят още 1800 момичета и момчета. Те са от закритите държавни домове за деца с увреждания. Расли са далече от очите ни. Сега са настанени в центрове от семеен тип. 

 

Стефчо прохожда, но диагнозата „лека умствена изостаналост” отрязва пътя му напред. 18 години той живее сред тежко болни деца, някои умират пред очите му. А персоналът във всеки препълнен дом е твърде малоброен и твърде зает. Едва днес  социалните намират време за въпроса: диагнозата на Стефчо причина ли е или е следствие от живота в институциите. Отговорът е, че няма как да кажат латегорично.

 

Стигаме до ограда, която не е на дом за деца с увреждания. На енергото в Казанлък е. Точно толкова непристъпна обаче изглежда стената между дете, пълно с енергия и присъдата да я трупа в себе си.

 

Отскоро Стефчо живее в център от семеен тип в Казанлък. През деня на двама новодомци се пада по един възрастен. Тук всичко започва отначало.

 

С писането е стигнал до буквата „м”. А докато тепърва навлиза в азбуката, той преподава оригами на възрастните.

 

Броят на приятелите му навън расте, както и учудването на околните, че той е с „лека умствена изостаналост”. С констатацията обаче идват и предразсъдъците. Що за дете започва от „а” и „б” на 18 години. Трудно е за разбиране, че Стефчо и хиляди като него не са имали избор.

 

Запознаваме ви и с Габи, която също има проблем с ходенето. Нейният обаче е завинаги. Късметът ѝ е, че е още е само на пет. Затова и спазваме правилото да не показваме лицето ѝ. Допреди половин година в дома за такива като нея се е влачела на ръце. И никой не е очаквал да започне да общува – пак заради диагноза с печат.

 

Тук обаче има достатъчно хора и време да се учи. Въпреки диагнозата Габи  проговаря от свое име. И сваля от себе си печата, узаконил липсващото внимание в домовете-институции. Сега е готова за масовата детска градина.

 

С Габи сме в парка, където вероятно играят бъдещите ѝ другарчета от масовата детска градина. Няколко родители бързо си тръгнат – често става така при вида на камерата ни. От обектива се притеснява и Сийка, но щом вижда Габи, предлага да я запознае с внуците си.

 

Вижте и Злати, на 20 години, с церебрална парализа. Тя няма да се втурне към парка. За нея се грижи рехабилитатор. Раздвижването ѝ струва скъпо. Цената да продължи е една болезнена гърбица – според лелите в къщата тя се е получила, защото цял живот Злати е лежала на една страна, втренчена в другите в дома-институция.

 

За новодомците в центъра от семеен тип Община Казанлък разчита на опита на фондация „Сийдър”. Една въздишка на облекчение, че друг ще се погрижи не стига. За грижите фондацията набира дарения и доброволци. 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес