Пътуване сред образите на Nana Boliyani

Очите й са пъстри, а обективът е нейният поглед. Четката е естествено продължение на ръката й. Светът й е необикновен – пълен с мистерия и чудати форми. Изобразява го в снимки, запечатва го в картини. Nana Boliyani е млад творец, който те кани да разгледаш образи от нейния свят. Изложбата й носи наситеното с присъствие име "S(T)IMULACRA” и ще бъде открита този петък, 15 януари, в столичната галерия "Гешов". Още за пейзажите пред своя прозорец Nana Boliyani разкрива в аванс за NovaNews.bg.

Чия “Simulacra” те стимулира за "S(T)IMULACRA”? С други думи – какви са образите в изложбата ти?

Във всички снимки в „S(T)IMULACRA” има влияние от Караваджо, майстор на светлината и тъмнината. Това са обикновени хора, в които виждам войни, духове, затворници и други.

Чий образ е най-близо до творческите ти усещания?

Не бих казала, че някой е най-близо, всички са мои творения и всяка идея и процесът по осъществяването за мен е емоция и ново вдъхновение. Всяка нова сесия смятам, че е най-добрата.

Лицата, които снимаш, са уловени сякаш в техния съвършен миг – на могъщество, на красота, на страх... Какво послание искаш да достигне до зрителя чрез тях?

Вътре в себе си ние носим различни светове. Важното е някой да ги улови.

 

Всяка снимка има отделно въздействие, но какво ще ни се случи, когато видим вкупом всичките избрани за изложбата фотоси? 

Всяка снимка изгражда различен свят и въображението на всеки зрител ще го отведе до негови лични емоции и светове.

Каква е разликата между това да изрисуваш чувствата си и да ги снимаш?

О, разликата е огромна! В рисуването дори да имам някаква идея, то тя невинаги се реализира, защото там чувствата се материализират и невинаги са еднакви с представата ми за тях. Във фотографията изразявам повече фантазията си, защото не улавям мига, а го създавам.

Nana Boliyani не е истинското ти име. Псевдонимът символ ли е на един друг, въображаем свят? Каква е ролята му?

Не, името няма символика.

Изборът на творческото ти име има ли сюжет, как го избра?

Eдна нощ се събудих и знаех какво ще е. Когато бях малка, не можех да изговарям името си и се наричах Нана, оттам и майка ми ми казваше така. А с годините всички ме наричаха Бо. Исках да е свързано с мен и така се роди Boliyani. Онази нощ се събудих и знаех, че изкуството, което ще създавам, ще е под името Nana Boliyani.  

Какви случки те провокират да хванеш фотоапарата или четката и кога избираш едното и кога – другото?

Във фотографията виждам даден човек и въображението ми проектира света, в който да го поставя. А в рисуването изграждам самия свят.

Без какво не може да съществува светът на Nana Boliyani?

Без въображение и емоции.

Автор: Галя Станева