За близките на загиналите и ранените кошмарът тепърва предстои
Хора от над 40 различни държави са сред загиналите и ранените при вчерашните взривове. Вече започна разпознаването на жертвите. Хората зад бройката и техните истории.
Ден втори след трагедията - за близките на загиналите и ранените кошмарът тепърва предстои. Зад страшните цифри за погубените животи започват да изплуват десетки човешки съдби.
Завинаги на 20 ще остане студентът Леополд Хехт, загубил живота си в метрото. Пак там, на път за работа, загива и Оливие Дюлепес. Сред жертвите е и жителка на Мароко, чието име засега не е установено. А светът беше истински разстърсен от историята на перуанката Аделма, която е първата идентифицирана жертва на взрива на летището. Двете й дъщерички останаха без майка едва на 3 годинки.
Когато само преди три месеца това усмихнато семейство празнува първите минути на 2016-та, едва ли някой е предполагал, че това е последната им Нова година заедно. Аделма е майстор-готвач, мечтае за собствен ресторант в Брюксел.
Този взрив слага край на всичко. И на мечтите, и на усмивките в семейния албум. Във фаталните минути на 22 март, съдбата изпраща Аделма на летището в Брюксел – отивала на гости на майка си, в Ню Йорк. С нея са и двете й деца – близначките Морийн и Алондра. Минути преди взрива, момиченцата започват да играят и баща им ги отвежда настрана. Не предполага, че така ще ги спаси. И че това е последният път, в който вижда жена си жива. Болката от загубата споделя братът на Аделма – Фернандо.
„Много ми е трудно да опиша болката, която всички у дома изпитваме сега. Но като по-голям брат, знам, че трябва да го направя. Единственото по-трудно от това е да приема мисълта, че в този момент не мога да бъда до нея. Сестра ми стана жертва на една джихадистка атака, чийто смисъл никога няма да можем да проумеем”, разказва Фернандо.
Едва ли могат да я проумеят и другите семейства, които днес са получили най-страшната вест. От страниците си в социалните мрежи, стотици продължават да търсят изчезналите си близки. Други са в очакване на най-важното телефонно обаждане.
Защото се надяват от другата страна на линията да е синът им - Мейсън. Новината, че той е сред пострадалите при взрива на летището, заварва семейство Уелс у дома, в Америка.
„Как се чувстваме? Точната дума е безпомощност. И ни е страх, защото просто няма какво да направим”, разказва Чад Уелс, баща на Мейсън Уелс.
Това, което води 19-годишния Мейсън в Европа, е вярата му. Той е мормон-мисионер, на летището е с още трима свои колеги, когато бомбата избухва.
И четиримата са ранени, но ще оцелеят. Семейството обаче се тревожи, защото не може да се чуе със сина си. За тях това е ужас, който преживяват отново – Мейсън и баща му вече веднъж са се изправяли лице в лице с терора – по време на Маратона в Бостън и в Париж през ноември. Минути по-късно, семейството на Мейсън получава така чаканото обаждане.
„Изпитах огромно облекчение, истинска радостта да чуя гласа на сина си и да знам, че е жив, че е добре”, обяснява Мейсън.
И това е истинското щастие, особено, когато знаеш, че десетки други семейства никога няма да чуят отново гласа на близките си. И няма да посрещнат заедно следващата Нова година.
