Запознайте се с нападател номер 7 в единственият женски футболен отбор в Родопите

Със забрадка на игрището! Това не се случва само на Олимпиадата и на престижни спортни състезания – има го и у нас. Ще ви срещнем с едно момиче, което е само на 15 години, но е избрала да носи забрадка, докато играе футбол. Тя играе в женския футболен отбор на Рудозем. Защо носи забрадка и какви реакции среща решението й?

Тениска, гащета, бутонки и… забрадка. На пръв поглед необичаен спортен екип, особено за момиче. Но не и за Сара. Запознайте се с нападател номер 7 в единственият женски футболен отбор в Родопите.

По темата

„Аз играя от много малка с брат ми. И той тренира футбол и в селото на улицата играехме, а там няма игрище”, казва Сара Моллаахмед.

От две години вместо на улицата Сара играе в женския отбор на Рудозем. И става единственото момиче със забрадка на терена. Сара разказва, че сложила забрадката още на 9 години. Майка й пък добавя, че най-вероятно възпитанието вкъщи я подтикнало.

„Тя сама искаше предишната година да сложи забрадка, но аз и казах, че още е малка. И следващият път като реши да сложи забрадка, аз не си бях вкъщи и кат се прибрах тя си беше сложила и каза, че така ще ходи”, разказва майката на Сара - Нери Моллахмед.

Създателят на отбора, който пръв забелязал таланта й, няма нищо против.  

„Никъде в устава на БФС не се казва, че забрадката пречи. Аз не виждам какво толкова е странно едно момиче да бъде със забрадка и да играе. Сега, на Олимпиадата имаше, мисля, че беше от Саудитска арабия тази атлетката със забрадка. Не е проблем”, на мнение е Хайри Чаушев, треньор на женски футболен отбор „Ботев 2014“ в Рудозем.

Съотборничките на Сара също са мюсюлманки. Не носят забрадка като нея, но я разбират.
Преди две години Сара трябвало да се раздели с момичетата. Безработицата в района принудила семейството й да потърси нов живот в Германия. Но и там, въпреки трудностите, Сара продължава да играе любимата си игра.

„Но са много толерантни там момичетата. Приемат я много добре. Никога не са й правили забележка в училище”, разказва майката на Сара - Нери Моллахмед.

Другата разлика – отборът в Германия няма финансови проблеми като този в Рудозем. Но колкото и да харесва Германия – сърцето на Сара остава тук – на малкото игрище в бедното родопско градче. Затова е тук всяко лято.

Репортер: Анелия Веселинова