Макар и да е в пустинята, Кубър Педи разполага с интернет

Добре дошли в Кубър Педи - едно от най-странните места за живеене в света. Тук светът на каменната ера се среща с модерния техносвят, образувайки една странна и интригуваща симбиоза, информира abc.es.

Кубър Педи - градът под земята, който привлича любопитството на редица фотографи и туристи, се намира в Южна Австралия. Името на малкото миньорско градче на север от град Аделайда произлиза от аборигенския термин "kupa-piti" (дупката на белия човек). Причината за странното име идва от факта, че част от населението на града живее под земята в стари мини с едничката цел да се защити от горещините на повърхността на земята. 

Всичко започва през 1917 г., когато в района отваря врати най-голямата мина за опал в света. Експлоатацията на опала обаче не била никак лесна, тъй като температурите през лятото достигали до 48 градуса, почти не валяло дъжд и като типичен пустинен район често се образували пясъчни бури. Тежките климатични условия принудили войниците, които след Първата световна война извличали скъпоценния минерал, да превърнат мините в импровизирани къщи, с цел да се спасят от безпощадната горещина навън. 

ВИЖТЕ СНИМКИ НА МИНЬОРСКОТО ГРАДЧЕ, ПРИЮТИЛО ХОРАТА ПОД ЗЕМЯТА

Сега в Кубър Педи живеят около 3500 души от 45 националности, като голяма част от населението са европейци, имигрирали след Втората световна война в търсене на залежи на опал. 

Цялото градче е построено под земята: има къщи, барове, библиотеки и дори църква. А за посетителите на градчето работи и хотел. Те могат да се насладят и на няколко дни под земята, включително да отидат в мините и да пробват късмета си да извадят опал. Отвън, на повърхността, стърчат единствено комините на къщите. За да се избегнат трагедии от падане през комините обаче, обитателите са поставили знаци, показващи дупките в земята. 

Приютилите се в недрата на земята хора могат да се похвалят, че нищо не им липсва - имат електричество, модерно обзавеждане, храна, вода и дори интернет. Единственото, от което могат да се оплачат, е липсата на слънчева светлина. Неудобство създават и честите суши в района, които превръщат водата в най-скъпоценния им дар. 

Редактор: Анелия Тодорова