Учителите в Монтана често купуват сами бележниците на учениците

Водещата на „Комбина” Галя Щърбева се включва в кампанията на NOVA „Мисия Образование”. Тя показва училище, в което всички седмокласници имат двойки по математика на малката матура, а част от първокласниците не владеят български език.

Първата ни стъпка е в училище "Христо Ботев" в Горна Малина. Тук 30% от децата са от ромски произход. Децата от 2 „А” клас в това училище определено имат късмет. С тях от първия им учебен ден се занимава журналистката по професия Златина Георгиева. Няма да е пресилено, ако кажем, че 28-годишната жена се е посветила изцяло на тях. Пътува всеки ден от София до Горна Малина, за да бъде с децата. В класа на Златина има две деца от ромски произход.

По темата

„Те са слънца в нашия клас, справят се много добре. Мария е отличничка. Хриси малко по-трудно общува. Тук има един проблем, че децата от ромски произход ходят по-рядко на предучилищна, a влизайки в училищe, вече са изостанали от учениците. Не могат да хванат молив. Миналата година имах едно дете, което не можеше дори да артикулира, защото вкъщи не е говорено с него на български и трябваше да се учим тепърва как да говорим”, обяснява Златина Георгиева – учител в ОУ „Христо Ботев” в Горна Малина.

„Децата често нямат финансова възможност да идват на училище, битовите условия не са леки и това им пречи. Често са оставени вкъщи да помагат за своите братя и сестри”, добавя Златина.

Финансовите причини се изразяват в това децата да няма дрехи и обувки. Да бъде спирано - не, но да не посещава всеки ден училище или да не може да остане целия ден, да не може да си осигури помагала, да няма какво да яде.

Миналата година всички ученици от ромски произход тук са се дипломирали. А успехът им с нищо не се различава от този на другите. За целта обаче училището полага големи усилия.

В часа на госпожа Георгиева виждаме и едно 15-годишно момче. Райчо обаче не е тук, защото повтаря. В училището има практика по-големите деца от малцинствата да помагат на по-малките.

Семейството на Райчо е едно от малкото, в които се говори на български. Оказва се, че проблемът с бедността и липсата на мотивация за учене в ромските семейства е повече от сериозен в страната.

„Те не намират смисъл от посещаването на училище и след това реализацията на детето на пазара на труда е много труден. Друг проблем е недоброто владеене на български. Работим през обща подкрепа и допълнителни часове по български език да се повиши нивото им на владеене”, коментира Благовеста Борчева – началник отдел в МОН.

А колкото по на север отиваме, толкова по-страшно става. Област Монтана е най-бедната в страната. Какво се случва, когато в едно училище 99,9 процента от децата са от ромски произход? Такава е ситуацията в ОУ "Св. Св.Кирил и Методий" - село Габровница. Директорката разказва, че децата в първи клас почти не говорят български.

Последиците от такава семейна среда са стряскащи. Учителите тук купуват сами бележниците на учениците и ги попълват, защото в повечето случаи родителите не могат да напишат дори името си.

„Аз лично съм купувала много бележници. Моите са 25 деца, осем не са ми дали и аз виждам, че те нямат парички, утре ще отида да им взема бележници, попълвам и така. Те са неграмотни, не знаят и буквата на името да си напишат”, обяснява Виолета Илиева - преподавател по български език и литература.

Семейството, преподавателят и директорът са основите, на които се крепи решаването на проблема с интеграцията на ромските деца. Но освен прилагането на проекти и модели, понякога дори само личностната мотивация може да се окаже решаваща за бъдещето на тези деца.

Повече по темата гледайте във видеото.