АФИС: Всеки пети българин не вярва на биопродуктите

20% от българите не вярват на биопродуктите. Въвеждането на термин за качество „планински продукт“ може да обърне тази негативна тенденция.

Кой контролира добавките в храната на децата?

Това сочат данните от проучване на АФИС, проведено в средата на март сред 1038 пълнолетни български граждани.

ЗДРАВОСЛОВНО ХРАНЕНЕ: Какво ядат българските деца?

61% от българите категорично подкрепят въвеждането на термина за качество „планински продукт“, други 27% са склонни да възприемат въвеждането на един такъв стандарт. Данните показват още, че жителите на София са в по-голяма степен възприемат положително тази идея, а също така хората с висше образование и по-високи доходи.

Какво е качеството на традиционните продукти, които влизат в чиниите ни?

85% от запитаните казват, че ако терминът за качество „планински продукт“ се въведе, те по-скоро биха му имали доверие и биха разчитали на качество на един такъв продукт.

„През последните години в България се натрупа голяма доза скептицизъм, започна да избуява недоверието към всякакъв вид стандарти, които по един или друг начин опитват да обозначат хранителни продукти. Това се превърна в една тенденция, която срина доверието на българските граждани към храната, която те консумират“, обясни Стефан Георгиев от АФИС, цитиран от БГНЕС.

УЧИЛИЩНО МЕНЮ: Тестени закуски от понеделник до петък

На въпрос доколко българите вярват на надписи върху стоки, обозначаващи ги като биопродукти, резултатите сочат, че се доверяват едва 4% от хората, в повечето случаи – 25%, понякога – 52%. Всеки пети не се доверява.

ОПАСНА МОДА: Родители подлагат децата си на „здравословни” глад и жажда?

„Въвеждането на един термин за качеството „планински продукт“ може да обърне тази тенденция. Този термин за качество би изиграл много положително страна, ако успее да запази стандарта на по-високо качество суровини и от там по-високо качество на самите продукти“, смята Стефан Георгиев.

За още новини харесайте страницата ни във Facebook ТУК.