Румен Бахов: Светът е пъзел от добри и лоши новини от хилядолетия насам

Водещият на рубриката "Пълен абсурд" на сутрешния блок "Здравей, България" на NOVA Румен Бахов застана за интервю пред сайта на СБЖ и споделя за своята Одисея в журналистиката така: "На път за телевизията минах през радиото и разбрах, че малкият екран е голяма работа".

Преди да стане лице на рубриката "Пълен абсурд", години наред работи в БНТ, като заради репортажите му го наричат "Царят на абсурда"."Убеден съм, че да разказваш истории е особено занимание, което понякога разсмива, понякога натъжава, но най-важното е да провокира към размисъл", споделя Румен Бахов.

Журналистът е отличен e с приза ”Достойните българи”, заради историите, които разказва с ирония, за да помага на хора, изпаднали в абсурдни ситуации. И за усилията му да търси подкрепа в решаването на сложни и заплетени житейски казуси.

"Пълен абсурд" ли ще бъде това наше интервю, или да? С други думи: що е за вас абсурдът и "има ли той почва" в нашия живот и медии?

Благодаря за вниманието! Няма как да не бъде "Пълен абсурд". Постоянно срещам много хора, които инвестират огромно количество от енергията си, за да попаднат в рубриката ми… Абсурдността има и философско обяснение, но в ежедневието ни представлява опит за представяне на безсмислено и нерационално действие - с комичен резултат като постижение, заслужаващо аплодисменти. Често абсурдността върви в комплект с глупостта…

Не само в живота, но и в някои медии… абсурдът има запазено място… Понякога, като абсурдна манипулация на факти, понякога, като опит "да се хване окото на аудиторията" с екстравагантен анонс или заглавие, зад които се крие кухо съдържание…

Мислите ли, че новините и истината в медиите ни са едно и също нещо? Или това понамирисва пак на вашата тема?

Новините не могат да бъдат поднесени абсолютно безпристрастно. Те са дело на реални хора, които не са лишени от чувствителност и емоции. Новините трябва да бъдат поднесени честно, без манипулация на фактите. Българското новинарство, като цяло, е коректно и с чиста професионална съвест. Поне по-голямата част от него. Има и такава част обаче, която чудесно ще се впише в посока на абсурдността.

Наричат ви "Царят на абсурдите", избраха ви за "Достоен българин на 2017 година". Как се съчетават тези две неща? Трябва ли човек да е абсурден, за да бъде достоен? Или това мнение идва още от Ботевото "свестните у нас считат за луди"?

Абсурдността е изначало заложена в човешката същност. Людете не мирясват, докато не си надвият на ината. Въпросът обаче е, как да се преборим с ината си. Да го обуздаем и да насочим енергията в полезна посока!

Абсурдността и достойнството вървят ръка за ръка, защото е много по-лесно да преклониш глава, отколкото да я изправиш. А понякога този, който е дръзнал безкомпромисно да отстоява мнението си, в очите на околните изглежда странен и "социално луд".

Все се заричам, че няма да препрочитам една от любимите се книги "БИТ И ДУШЕВНОСТ НА НАШИЯ НАРОД". В нея, освен всичко друго, Иван Хаджийски поставя и диагноза на "прочутата масова болест у нас - завистта". Анализът на автора за абсурдността на българския поведенчески рефлекс е толкова разтърсващ, че те кара да се хващаш за главата.

Ще допълня само, че често се срещам с абсурдни прояви "на таланта да се вика силно наум и да се мълчи на глас".

Че зрителите си падат по вашата рубрика говори фенгрупата, която е създадена. И още нещо, във Facebook се появи също група, която призовава да сте водещ на централните вечерни новини в националната телевизия (навярно смятат всичко, което става у нас и намира място в медиите. за абсурд!) Наричат ви „откритие в телевизионната журналистика“. А вие, скрито в себе си, чувствате ли се „откритие“?

Мечтата ми да бъда водещ, поне на една централна емисия новини, не знам кога и дали ще се сбъдне... Иначе, благодаря за комплимента... аз съм много суетен, още веднъж благодаря! Дали съм откритие, не знам. Знам, че съм различен, често екстравагантен... идва ми отвътре, нито го изигравам, нито го преигравам! Понякога, трудно се удържам... Имам голям мерак да отида на Световно първенство за репортери. Гледам всякакви телевизионни формати - новинарски, публицистични, забавни... Гледам и се питам - "дали мога да го направя по-добре"?

Зрители, слушатели и читатели вече като че ли се чувстват изтерзани от единствено поднасяните черни новини. Вие как се отнасяте към това, че почти всички емисии в телевизиите започват само и единствено с новини за грабежи, убийства, катастрофи? Къде избяга добрата новина, Румен Бахов?

Добрата новина е около нас. Често просто не я забелязваме. Колкото по-добре живеят хората, толкова по-трудно забелязват хубавите неща, защото ги приемат за даденост. Светът е пъзел от добри и лоши новини от хилядолетия насам. Не е задължително да има изобилие от добри новини, важно е да се полагат усилия срещу причините, пораждащи лоши новини.

Към кое можете да останете безучастен, безразличен и да си кажете: това не ме интересува?

Приемам, че право на всеки е да инвестира усилията си в желана от него посока. Дразня се, когато виждам можещи хора да се занимават с глупости. Приемам, че това е техен избор и ако не накърняват обществен интерес, каквото си искат, това да правят. Това може да бъде проява и на социално отшелничество, често срещано е.

Друг вариант е модерното номадство, по-известно като травъл ливинг - живот пътешествие или живот в пътешествие. Начин на живот, при който хората оставят домовете си и тръгват на доживотно околосветско пътешествие, без да им пука къде ще бъдат и какво ще правят. Срещал съм такива хора. Твърдят, че това е вкусът на свободата. Но не е моето нещо! Безразличен ми е подобен прочит на живота, не ме интересува.

С опита, който имате, можете ли да посочите, да речем, десетте или петте най-големи абсурда в нашия живот през прословутия Преход?

Вероятно, всеки би направил по свой си начин подобна класация, но се сещам за няколко, които са част от народопсихологията ни. Те са важни и показателни за отношението ни към труда и успеха и представляват социокултурен феномен.

- рекорд по брой на политически партии, регистрирани за участие в избори.

- маниакално желание за закупуване на скъп автомобил, телефон или друга вещ, с които да се впечатлят и респектират околните.

- продължаващата в обществото нагласа, че правилата важат само за другите, а този, който стриктно ги спазва, не е нищо друго, освен "будала".

- нежеланието да повярваме, че просперитетът на нацията винаги е плод на колективни усилия, както и страхът да не се минем, ако безвъзмездно свършим нещо за общото благо.

- продължаващото безразборно изхвърляне на фасове и боклуци по улиците, съчетано с оглушителния обществен вой, че навсякъде е много мръсно.

Фаталните абсурдни мигове в живота на самия Румен Бахов? Има ли ги и можете ли да разкажете за тях?

Има, но ще ви ги разкажа в следващото интервю...