Акулата се среща в крайбрежните води на почти всички океани

Голямата бяла акула - един от най-страховитите хищници на планетата, може да се окаже неочакван спасител за човека, съобщава БТА.
 
Най-голямата хищна риба на Земята, популяризирана от филма "Челюсти" (1975) на Стивън Спилбърг, се оказва удивително създание. И всичко това се дължи на гените.

Международен екип от учени, начело със специалисти от университета "Нова Саутистърн" във Флорида и университета "Корнел", е декодирал генома на голямата бяла акула. Специалистите са открили многобройни генетични характеристики, които обясняват забележителния еволюционен успех на хищното създание. Сред тях са молекулярни адаптации, подобряващи изцелението на рани, и удивителна геномна стабилност.

Геномът на голямата бяла акула с научно наименование Carcharodon carcharias е "чудовищен" - 1,5 пъти по-голям от човешкия. На теория големите геноми с "обилно" повтаряща се ДНК, както и едрият размер на тялото, би трябвало да допринасят за повишена геномна нестабилност.

Снимка: Shutterstock

Авторите на изследването обаче са установили, че в случая на страховития хищник е точно обратното, благодарение на адаптации в гени с роля в запазването на геномната цялост. Въпросните адаптивни изменения са открити в гени, свързани с ДНК ремонта, ДНК корекцията и ДНК толеранса към увреждания.

"Това познание и разбирането как акулите функционират на най-фундаменталното ниво - гените, могат да намерят приложение в човешката медицина, например в борбата срещу рака и други свързани с възрастта болести, които са резултат от геномна нестабилност", казва Махмуд Шивджи от изследователския екип.

Голямата бяла акула се среща в крайбрежните води на почти всички океани. Торпедовидното ѝ тяло достига на дължина до шест метра, а на тегло - до над три тона. Екземплярите от вида са способни да се гмуркат на голяма дълбочина.

Благодарение на удивителните си гени, голямата бяла акула е свидетелство за забележителен еволюционен успех. Видът оцелява от над 400 милиона години. За сравнение - човекът се е появил едва преди около 300 000 години.
 
Резултатите от друго международно изследване, публикувано в сп. "The Company of Biologist" и цитирано от ДПА, показват, че когато ловува тюлени, голямата бяла акула се гмурка на голяма дълбочина и след това отново изплува на повърхността, за да пести енергия.

Въпросните "поведенчески стратегии" помагат на хищните създания да увеличават максимално енергията си, както и срещите си с бързо плуващите тюлени. Тактиката е подобна на "стоенето и изчакването" плячката да се приближи, вместо бързо плуване на големи разстояния с ловна цел.
 
Според учените подобно поведение е по-ефикасно от хоризонталното плуване на повърхността, което изисква повече енергия.

И още по темата:

Жена спаси акула (ВИДЕО)

Акула от времето на динозаврите беше уловена край Португалия

ОТ ДРОН: Опасно близка среща между хора и акула (ВИДЕО)

Акула нападна сърфист край бреговете на Австралия

Новините на NOVA - вече и в Instagram, последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook ТУК.

 

 

  1. Получавайте най-важното от деня в пощата си

    Имейл адрес