Гешев: Истината девалвира, съдебната реформа не е съдебна реформа

"В последно време истината девалвира. И за истина се представят истински лъжи. Темата за така наречената съдебна реформа, за която слушам от 1995 година, откогато работя, защото съм единственият главен прокурор след 89-та, който участва в прокуратурата – освен, че не е съдебна реформа, която не решава проблемите с борбата с престъпността – интересува твърде малък процент от хората".

Това обяви главният прокурор Иван Гешев при представянето на анализа за резултатите от дейността на Прокуратурата на Република България за периода 2019-2021 година, както и експертни предложения за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс и Наказателния кодекс.

По думите му той мислел, че истината няма значение. "Промених обаче това свое виждане през последните 1-2 месеца и осъзнах, че истината има значение. За върховенството на закона, за правовата държава, за правата на човека- ценности, които са едни от стълбовете, които крепят нашия общ европейски и в частност български дом. До скоро това за мен бяха клишета, но осъзнах, че това са изключително важни неща, когато тези ценности са застрашени или си напът да ги загубиш", подчерта той. 

"Ние ще ви кажем нашата истина и моята истина с факти. Ние се опитахме да излъжем ЕС, а сме напът да излъжем себе си. Искахме да получим положителните неща от ЕС, но без да поемем задълженията си. Говоря за собствената си сфера на дейност -  правовата държава и върховенството на закона", заяви Гешев.

По думите му сме се променили, но не сме се променили достатъчно заради самите нас. "Трябваше да отчетем формално нещо, но не желаехме реално да го свършим", подчерта обвинител номер едно.

И допълни: "Променихме се, в политически аспект, под натиска на Механизма за сътрудничество и проверка, но ние самите превърнахме този механизъм във вътрешнополитически инструмент в последните години и той стана безполезен и го обезмислихме с вътрешнополитическите си борби. Резултатът от това, че този механизъм не функционира спрямо България, води до това, че сериозните проблеми - като тенденция за правата на човека и върховенството на закона в България имат недостатъчен коректив в лицето на съдебната власт, която се оказва единствената преграда пред беззаконието". 

Според обвинител номер едно сме създали специализирани структури, за да се отчетем пред ЕС, като сме били наясно, че те няма да започнат да работят по начина, по който трябва.

"Оказа се, че тези структури, въпреки колебливата подкрепа на държавата - станаха ефективни и ефикасни за организираната престъпност и тероризма. Но не изпълниха желанието да не функционират и станаха опасни за организираната престъпност. Факт е, че благодарение на тях приключи Механизмът за сътрудничество. Предстоящото им закриване се дуължи на факта, че те работят и са най-ефективни след 89-та г. Просто трябваше да функционират и да имитират дейност, както се правеше преди това", посочи още Гешев.

Предложения за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и Наказателния кодекс (НК), които да доведат до подобряване на ефективността на наказателния процес, до ограничаване на формализма и до по-бързо и справедливо правораздаване, бяха представени днес от зам.-главния прокурор Красимира Филипова.

Предложенията са изготвени след сравнителен анализ с правните уредби на редица европейски държави, сред тях на Франция, Германия, Италия, и са съобразени с препоръки на европейски експерти в областта на наказателното правораздаване.

Част от идеите за промени имат за цел да се преодолее един от основните проблеми – формализмът в наказателния процес, и се отнасят до изискванията за изготвяне на обвинителния акт и до годността на доказателствата. В България законът изисква в обвинителния акт да бъдат описани точно времето, мястото и начина на извършване на престъплението, за разлика от други държави, където, например, няма задължение да бъде подробно описан начинът на извършване на престъплението в обвинителния акт. Съгласно Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) обвиненото лице трябва „да бъде незабавно запознато и в подробности информирано за характера и причините за обвинението срещу него“, а не за всички обстоятелства, посочени в чл.246 от НПК.

Други от предложенията за промени в НПК и НК се отнасят до кръга на поемните лица, до разпити на определени категории свидетели, до оптимизиране на съставите на престъплението „подкуп“, отпадане на провокацията към подкуп, както и до способите за разкриване и доказване на подкупа и др. Например предлага се регламентиране на провокацията към подкуп като ново специално разузнавателно средство, осъществявано от служител под прикритие, при съответен съдебен контрол.

Предложенията са насочени и към осигуряване на необходимата наказателно-правна защита при престъпления, извършени от омраза. Едно от тях е - да се въведе норма в Общата част на Наказателния кодекс, според която извършването на престъпление по дискриминационни подбуди се счита за отегчаващо наказателната отговорност обстоятелство.

Според прокуратурата са необходими и други промени, свързани със съставите за тероризъм, трафика на хора, длъжностните и корупционните престъпления.

Предлага се в случаите на управление на моторно превозно средство след употреба на алкохол или наркотични вещества, управляваното МПС да се отнема в полза на държавата, когато е собственост на дееца.

Необходими са и промени в законовите разпоредби относно наказанията при извършването на множество престъпления, реабилитацията и начина на приспадане на задържането под стража при изпълнението на наказанията „лишаване от свобода“ или „пробация“.

Новините на NOVA - вече в Instagram, Twitter, Telegram и Viber - последвайте ни. За още новини харесайте и страницата ни във Facebook.