Как да решим проблемите с енергийното обновяване на сградите у нас

Какви са проблемите, пред които са изправени семействата, когато това засяга енергийната ефективност на сградите, в които живеят от години? Какви промени са необходими от страна на държавата, за отстраняване на енергийната бедност сред хората с по-ниски доходи? Много преди енергийната криза, голяма част от тях бяха неспособни да осветяват, отопляват или охлаждат домовете си, избирайки между отопление и хранене.

За никого не е тайна, че жилищният фонд в България има крещяща нужда от енергийно обновяване, и затова трябва да се помисли за създаване на специален държавен фонд, който да акумулира средства за саниране на старите сгради, а не само да се мисли кампанийно, като се използват европейските фондове. За целта обаче това трябва да стане постоянен процес, коментира инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България, на дискусия за зеления преход.

Като се има предвид, че едва 7% от имотите у нас са с добри енергийни показатели и отговарят на изискванията, като в тях влизат и построените след 2010 г., и вече обновените сгради, ремонтирането на домовете с най-лоши показатели е от ключово значение за подобряване на условията на живот и изкореняването на енергийната бедност у нас.

Неслучайно националната програма за подобряване на енергийната ефективност на сградите предизвика такъв огромен интерес сред гражданите. Те се убедиха в ползите от обновяването, което намалява товара върху джобовете им и удължава живота на жилищата, като същевременно увеличава ползата от внедряване на ВЕИ в домовете им.

Инж. Андонов, напомни че за да се постигне предложената от ЕК цел за намаляване на въглеродните емисии с най-малко 55% до 2030 г., ЕС трябва да намали парниковите газове от сградите с 60%, изразходването на енергия с 14% и разходът за отопление и охлаждане с 18%.

Той посочи, че за да успее да намали изоставането си в тази насока, страната ни трябва да мобилизира енергия, воля и ресурс. Според него зеленият преход не зависи само от политиците, правителството и Брюксел, като е „необходимо да се обединят усилията на много хора и институции - на цялото ни общество“.

Като основни проблеми при прилагането на мерките за енергийна ефективност, пред които са изправени строителите, инж. Андонов изтъкна, че няма предвидимост и не могат да се постигнат трайни и качествени резултати. Обявява се програма за саниране, а след това следва затишие от няколко години. За реализирането на проект за саниране обаче е необходима организация на целия строителен процес, който включва мобилизация на бригади, технически ръководители, производители, доставчици на материали и т.н., като работниците след това биват разпускани и се налага да се преквалифицират, заминават за чужбина или търсят друго препитание.

Как да се ангажират гражданите със самоучастие при саниране?

От сдруженията на собствениците като юридически лица би трябвало да се събират месечни такси от всички – независимо дали обитават имота си, с която да поддържат не само общите части, но и да осигурят процент от заплащането на санирането на сградата, а държавата би следвало да финансира определена част от дейностите по енергийна ефективност с безлихвени кредити. Така например, една такава реформа, по примера на Словакия, ще ангажира повече гражданите в целия процес.

Методика за индексация на цените

Друг важен проблем, който трябва да бъде решен за в бъдеще, за да имаме качествено саниране на сградите и подобряване на енергийната ефективност на жилищата в България, е да се прилага и Методика за индексация, изтъква инж. Андонов.

През последните няколко години станахме свидетели на ръст на цените в двойни и тройни размери при строителните материали и при наличие на инфлация, тя би следвало да бъде отразена. Като се вземе предвид, че целият процес по обследването на сградите, през проектирането и одобрението на проектите, през тръжните процедури за избор на изпълнител, отнемат дълго време – понякога една или две години – рискът даден проект за саниране да не завърши качествено, когато се залага на най-ниска цена, е изключително голям.

Все повече домакинства използват климатици за охлаждане в жегите, а отоплението през зимата, особено за многофамилните жилищни сгради, е с централизирана топлофикация, която зависи от изкопаем газ и въглища, които изменят климата и замърсяват въздуха. Неефективното отопление на печки и камини на твърди горива замърсява допълнително околната среда.

В тази връзка са необходими трайни и дългосрочни мерки за енергийна ефективност, като санирането е от изключителна важност за климата, въздуха, който дишаме, и комфорта в домовете ни, като по този начин се намаляват и вредните парникови емисии. Икономиите при саниране с топлоизолация на жилищните и индустриалните сгради достига до 40-50%, а по-малката консумация на енергия ще става все по-важна, имайки предвид повишаващите се цени.