Държавният секретар на САЩ държа реч пред Университета за международни изследвания „Джон Хопкинс“

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен държа реч пред Университета за международни изследвания „Джон Хопкинс“ /SAIS/. В нея той отбелязва, че десетилетията на относителна геополитическа стабилност отварят пътя за усилване на конкуренцията с авторитарни, ревизионистични сили.

„Агресията на Русия в Украйна е най-непосредствената, най-сериозната заплаха на този международен ред, залегнал в Хартата на ООН и неговите основни принципи на суверенитет, териториална цялост, независимост на нациите, универсални и неделими човешки права за хората”, обяснява Блинкен.

 

 

Габриел разговаря с държавния секретар на САЩ

По думите на държавния секретар Китайската народна република представлява най-сериозното предизвикателство в дългосрочен план. „Тъй като не само се стреми да промени международния ред, но и все повече разполага с икономическата, дипломатическата, военната и технологичната мощ, за да направи това”, е мнението му.

Блинкен изтъква, че установяването на международно сътрудничество става все по-сложно. Не само заради нарастващото геополитическо напрежение, но и заради огромния мащаб на глобални проблеми - като климатичната криза, продоволствената несигурност, масовата миграция и разселването.

Снимка: БТА

„Все повече демократични режими са под заплаха. Изправени пред вътрешни предизвикателства като избиране на лидери, които се възползват от недоволството и подклаждат страхове, подкопават независимите правосъдни системи и медиите, облагодетелстват свои приближени, смачкват гражданското общество и политическата опозиция. Предизвикателствата отвън идват от автократите, които разпространяват дезинформация, които превръщат корупцията в оръжие, които се намесват в изборите”, подчертава държавният секретар на САЩ.

Според Блинкен се намираме в ситуация, която американският президент Джо Байдън нарича „точка на пречупване”. „Една епоха приключва, започва нова и решенията, които ще вземем сега, ще определят бъдещето за десетилетия напред”, категоричен е той.

Цялата реч на Блинкен пред Университета за международни изследвания „Джон Хопкинс“ /SAIS/: 

„Благодаря за оказаната чест да бъда част от тази университетска общност и от церемонията по откриването на този великолепен нов дом.

Джим е допринесъл толкова много по време на забележителната си кариера, но най-трайният му принос е поколението мислители, поколението хора на действието, които той е възпитал, на което е бил ментор, което е вдъхновил. Включително и мен.

Д-р Бжежински също вярваше, че един от най-трайните му приноси в международните отношения е формирането на изгряващите американски учени и практици – включително президентът Картър, който описва себе си като „вдъхновен студент“ на Бжежински, а Иан, Марк, Мика – всички те се стремяха да ни приближат към това, което Збигнев наричаше прагматично сливане на американската сила с американските принципи.

Преди 80 години, когато Пол Нитше и тогавашният конгресмен Крис Хертер създават тази институция, те се заемат да намерят място, където да я настанят. Избират едно разпадащо се имение на Флорида авеню, в което някога е имало девическо училище. Старото баскетболно игрище служи за първата библиотека на университета. Както Джим спомена, имах опита да работя в първия дом на на SAIS - също и огромната, изключителна чест да заема временно кабинета, който Пол Нитше някога е обитавал.

Но както Нитше и Хертер знаят, сградите – от най-скромните до най-грандиозните – са просто сгради. Хората са онези, които ги насищат с идеи и цели.

Тогава светът се съвзема от Втората световна война. Старият ред е в руини, а Нитше и Хертер вярват, че тази институция трябва да играе съществена роля в изграждането на нов ред. От тогава, завършилите този университет, изпълняват това обещание.

Сега се намираме в друг ключов момент от историята - в борбата с фундаменталния въпрос за стратегията, каято Нитше определя: "Как да стигнем от мястото, където сме, до мястото, където искаме да бъдем, без да ни сполети катастрофа по пътя?"

Днес, това, което искам да направя, е да дам отговора на администрацията на президента Байдън на този задълбочен и жизненоважен въпрос.

Но нека започнем от там, където сме.

Международната сцена, която вие всички изучавате, е дълбоко различна от онази, с която аз се сблъсках, когато започнах работа в правителството преди 30 години, заедно с г-н Стейнберг.

Краят на Студената война ни донесе невъзвратимо движение към по-голям мир и стабилност, международно сътрудничество, икономическа взаимозависимост, политическа либерализация и човешки права.

И наистина, епохата след Студената война отбеляза значим прогрес. Повече от милиард души излязоха от бедността. Исторически ниски бяха нивата на конфликти между държавите. Смъртоносните болести намаляха, дори бяха изкоренени.

Не всички се възползваха еднакво от изключителните придобивки на този период. Имаше и сериозни предизвикателства към реда – войните в бивша Югославия, геноцидът в Руанда, атентатите от 11-и септември и войната в Ирак, глобалната финансова криза през 2008-ма година, Сирия, пандемията от COVID, са само някои от тях.

Но това, което изживяваме в момента е повече от тест на реда след Студената война. Това е неговият край.

Това не се случи за една нощ. Онова, което ни доведе до този момент, ще бъде предмет на изучаване и дебат в следващите десетилетия. Но все повече се признава, че някои от основните ни хипотези, които оформиха подхода ни към епохата след Студената война, вече не са валидни.

Десетилетията на относителна геополитическа стабилност отвориха пътя за усилване на конкуренцията с авторитарни, ревизионистични сили. Агресията на Русия в Украйна е най-непосредствената, най-сериозната заплаха на този международен ред, залегнал в Хартата на ООН и неговите основни принципи на суверенитет, териториална цялост, независимост на нациите, универсални и неделими човешки права за хората.

Междувременно, Китайската народна република представлява най-сериозното предизвикателство в дългосрочен план, тъй като не само се стреми да промени международния ред, но и все повече разполага с икономическата, дипломатическата, военната и технологичната мощ, за да направи това. А Пекин и Москва работят съвместно, за да направят света по-безопасно място за автокрацията чрез тяхното „партньорство без граници“.

Тъй като конкуренцията се засилва, много страни се опитват да се предпазят от рисковете.  Влиянието на недържавните субекти нараства - от корпорации, чиито ресурси съперничат на тези на националните правителства, през неправителствени организации, предоставящи услуги на стотици милиони хора, до терористи, способни да нанесат катастрофални щети, и транснационални престъпни организации, занимаващи се с незаконен трафик на наркотици, оръжия и хора.

Установяването на международно сътрудничество става все по-сложно. Не само заради нарастващото геополитическо напрежение, но и заради огромния мащаб на глобални проблеми като климатичната криза, продоволствената несигурност, масовата миграция и разселването.

Държави и граждани губят вярата си в международния икономически ред, тяхното доверие е подкопано от системни недостатъци:

Шепа правителства, използват субсидии, нарушаващи правилата, кражбата на интелектуална собственост и други практики, нарушаващи правилата на пазара, за да се сдобият с нечестно преимущество в ключови сектори.

Технологиите и глобализацията, които унищожиха и изместиха цели индустрии, и политиките, които не успяха да направят достатъчно, за да помогнат на работниците и общностите, бяха поставени на заден план.

А неравенството нарасна неимоверно. Между 1980 г. и 2020 г. най-богатите 0,1% са натрупали същото богатство като най-бедните 50%.

Колкото по-дълго се запазват тези различия, толкова повече недоверие и разочарование подхранват у хората, които смятат, че системата не им дава справедлив дял. И колкото повече се изострят други фактори за политическа поляризация, подсилени от алгоритми, които засилват нашите предразсъдъци, вместо да позволят на най-добрите идеи да се издигнат на върха.

Все повече демократични режими са под заплаха. Изправени пред вътрешни предизвикателства като избиране на лидери, които се възползват от недоволството и подклаждат страхове, подкопават независимите правосъдни системи и медиите, облагодетелстват свои приближени, смачкват гражданското общество и политическата опозиция. Предизвикателствата отвън идват от автократите, които разпространяват дезинформация, които превръщат корупцията в оръжие, които се намесват в изборите.

Всеки един от тези фактори представлява сериозно предизвикателство към реда след Студената война. Заедно, те го преобръщат.

Така че се намираме в ситуация, която президентът Байдън нарече „точка на пречупване“. Една епоха приключва, започва нова и решенията, които ще вземем сега, ще определят бъдещето за десетилетия напред.

Съединените щати са водещи в този ключов период от позицията на силата. Силата, която се основава на нашето смирение и нашата увереност.

Смирение, защото сме изправени пред предизвикателства, с които никоя държава не може да се справи сама. Защото знаем, че ще трябва да спечелим доверието на редица държави и граждани, пред които старият ред не успя да изпълни много от обещанията си. Защото осъзнаваме, че лидерството започва с изслушване и разбиране на общите проблеми от перспективата на другите, за да можем да намерим общ език. И защото сме изправени пред сериозни предизвикателства у дома, които трябва да преодолеем, ако искаме да сме лидери в чужбина.

Но и увереност – увереност, защото във времето ние сме доказали, че когато Америка е единна, можем да направим всичко. Защото нито една друга страна на Земята има по-голям капацитет да мобилизира другите за общата кауза. Защото нашият продължаващ опит да изградим по-перфектен съюз ни позволява да поправим грешките си и да обновим нашата демокрация отвътре. И защото нашата визия за бъдещето – свят, който е открит, свободен, проспериращ и сигурен – тази визия е не само за самата Америка – но продължаващо вдъхновение за хората във всяка страна, на всеки континент.

Свят, в който всеки човек е свободен в ежедневието си и може да изгражда сам бъдещето си, общността си, държавата си. Свят, в който всяка държава може да избира своя собствен път и собствените си партньори. Свят, в който стоките, идеите и хората могат да се придвижват свободно и законно по земя, въздух, море и в киберпространството, където технологията се използва за да дава сила на хората – не за да разделя, следи и репресира.

Свят, където глобалната икономика се ръководи от честно съревнование, откритост, прозрачност и където просперитетът не се измерва само в това колко са се разраснали икономиките на държавите, но колко хора споделят този растеж. Свят, който се състезава с най-добрите в областта на трудовите и екологичните стандарти, здравеопазването, образованието, инфраструктурата, технологиите, сигурността и възможностите. Свят, в който се спазват международното право и основните принципи на Устава на ООН, и в който се зачитат всеобщите човешки права.

Ние ще развиваме тази визия, водени от чувството за личен интерес, което отдавна е водещо за САЩ в най-добрите ни времена.  Ние помогнахме за изграждането на международния ред след Втората световна война и инвестирахме в напредъка на други държави и хора, защото осъзнавахме, че това ще послужи на интересите на човечеството, но и на нашите собствени.  Разбрахме, че дори като най-могъщата нация на Земята, изработването на общи глобални правила - приемайки определени ограничения - и подкрепата за успеха на другите в крайна сметка ще направят американския народ по-проспериращ, по-мирен и по-сигурен.

И все още го правят. Всъщност, личният интерес на Америка да запази и укрепи този ред, никога не е бил по-голям. Сега, нашите конкуренти имат фундаментално различно виждане. Те виждат свят, определен от единствен императив: запазване на режимите и обогатяване. Свят, където авторитаризмът е свободен да контролира, ръководи и смачква собствения си народ, своите съседи и всеки, изправил се на пътя му към тази всепоглъщаща цел.

Нашите конкуренти твърдят, че съществуващият ред е наложен от Запада, когато всъщност нормите и ценностите, които го крепят, са универсални по своя стремеж и са залегнали в международното право, което те са подписали. Те твърдят, че това, което правителствата правят в рамките на своите граници, е единствено тяхна работа и че правата на човека са субективни ценности, които варират в различните общества. Те вярват, че големите държави имат право на сфери на влияние - че властта и близостта им дават прерогатив да диктуват своя избор на другите.

Контрастът между тези две визии не може да бъде по-ясен. А залозите на това съревнование, пред което сме изправени, няма как да бъдат по-високи – за света и за американския народ.

Когато президентът Байдън ме покани да заема поста Държавен секретар, той даде ясно да се разбере, че моята цел е да работя преди всичко за американския народ. Той настояваше да отговорим на два фундаментални въпроса: Как може ангажиментът на Америка извън границите й да направи по-силни самите нас? И как можем да използваме обновлението на Америка у дома, за да бъдем по-силни в света?

Нашите отговори на тези въпроси направляват стратегията на Байден от първия му ден на поста.

Започнахме с инвестиране в самите нас вътре в страната, така че Съединените щати да са в най-силната си позиция да бъдат лидери в света. Както Джордж Кенан ни напомня: „Много зависи от здравето и жизнеспособността на нашето общество“. А президентът Байдън и Конгреса направиха най-голямата инвестиция в Америка, от поколения насам в укрепването на нашето здраве и жизненост. Усъвършенстваме инфраструктурата, усилваме изследванията, подобряваме ключови индустрии и технологии на 21-ви век, обновяваме нашата производствена база, водим в глобалния енергиен преход.

Повече от всякога, отколкото във всеки друг момент в кариерата ми, в целия ми живот, нашата вътрешна и международна политика е напълно интегрирана, в немалка степен благодарение на съветника по националната сигурност Джейк Съливан, който изигра водеща роля в изработването на нашата модерна индустриална и иновационна стратегия и в съгласуването ѝ с външната ни политика.

Вътрешното ни обновяване укрепва и се подсилва от американското лидерство в света.  И именно тук се крие силата и целта на американската дипломация.  В основата на нашата стратегия е повторното ангажиране, съживяване и преосмисляне на най-големия ни стратегически актив: американските съюзи и партньорства.

Работим целенасочено и трескаво, за да задълбочим и разширим приятелите си по нови начини, така че да можем да посрещнем трите определящи изпитания на тази нововъзникваща епоха: ожесточена и продължителна стратегическа конкуренция; глобални предизвикателства, които представляват екзистенциална заплаха за живота и препитанието навсякъде; и спешната необходимост от възстановяване на баланса между технологичното и икономическото ни бъдеще, така че нашата взаимозависимост да бъде източник на сила, а не на уязвимост.

Преминаваме през онова, което бих искал да нарека „дипломатическа променлива геометрия“. Започваме с проблем, който трябва да решим и работим от там – събираме група партньори, с подходящ размер и формат, за да се справи с него. Целенасочено определяме комбинацията, която е наистина подходяща за целта.

Тези коалиции не съществуват във вакуума. Създавайки и засилвайки всяка такава група, създава възможности, които могат да бъдат използвани сред широката мрежа от партньори на Америка. И колкото повече коалиции изграждаме, толкова повече можем да открием нови синергии между тях - включително по начини, които може би не сме предвидили напълно.  И заедно цялото става много по-голямо от сумата на отделните части.

Партньорските демокрации винаги са били нашият първи пристан за сътрудничество. И това винаги ще бъде така. Затова президентът Байдън свика две срещи за демокрация, на които да събере лидерите от големи и малки демокрации, зараждащи се и утвърдени, за да се справим с общите предизвикателства, пред които сме изправени.

Но по определени приоритети, ако сме сами, или само с нашите демократични приятели, ще се провалим. Много въпроси изискват по-широка група от потенциални партньори, с допълнителното преимущество за създаване на по-силни отношения с повече държави.

Затова сме решение да работим с всяка една държава – включително и с онези, с които не сме съгласни по важни въпроси – стига да искат да работят за своите граждани, да допринасят за решаването на общите предизвикателства и да спазват международните норми, които изградихме заедно.  Това включва не само партньорство с националните правителства, но и с местните правителства, гражданското общество, частния сектор, академичните среди и гражданите, особено с младите лидери.

Това е в сърцето на нашата стратегия да стигнем там, където сме до мястото, на което трябва да бъдем. И се стремим към това по четири основни начина.

Първо, обновяваме и задълбочаваме нашите съюзи и партньорства, и създаваме нови.

Ако се върнем само няколко години назад и някои открито поставиха под въпрос възможностите и значението на НАТО - и ангажимента на самата Америка към него.  Днес Алиансът е по-голям, по-силен и по-обединен от всякога.  Добавихме невероятно способен нов член в лицето на Финландия. Швеция ще се присъедини скоро, а вратите на НАТО остават отворени.  Укрепихме възпиращите си способности и отбраната си, включително като добавихме четири нови многонационални батальона към Източния фланг на НАТО и увеличихме инвестициите в отбраната, за да се справим с новите предизвикателства - от кибератаките до изменението на климата.

Трансформираме Г7 в ръководен комитет на най-напредналите демокрации в света, като обединяваме политическите и икономическите си сили не само за решаване на проблемите, които засягат нашите граждани, но и за да предложим на страните извън Г-7 по-добри начини да постигнат резултати за техните граждани.

Увеличихме амбициите си в отношенията си с Европейския съюз. Заедно, представляваме 40% от глобалната икономика. Използваме тази мощ за да оформим нашето технологично и икономическо бъдеще, за да отрази нашите общи демократични ценности.

Издигаме на ново ниво важните двустранни отношения.

Съюзът ни с Япония, който продължава вече десетилетия, е по-силен и по-значим от всякога - достигайки нови граници - от космоса до квантовите изчисления.

Подписахме Вашингтонската декларация с Република Корея, с която укрепваме сътрудничеството си за възпиране на заплахите от Северна Корея, и Йерусалимската декларация с Израел, с която потвърждаваме ангажимента си към сигурността на Израел и към използването на всички елементи на американската мощ, за да гарантираме, че Иран никога няма да се сдобие с ядрено оръжие.

Договорихме нови споразумения със съюзниците Австралия и Филипините.

Стратегическото партньорство между САЩ и Индия никога не е било по-динамично, тъй като си сътрудничим във всички области - от съвременни полупроводници до сътрудничество в областта на отбраната.

А само преди няколко дни в Ханой президентът Байдън затвърди ново всеобхватно стратегическо партньорство с Виетнам.

Стимулирахме регионалната интеграция.  В Близкия изток задълбочихме както скорошните, така и десетилетните отношения между Израел и арабските държави - и работим за укрепването на нови, включително със Саудитска Арабия.

В нашето полукълбо, което преживява най-голямата масова миграция и разселване в историята си, обединихме 20 държави около регионална стратегия за осигуряване на безопасна, организирана и хуманна миграция, като същевременно се опитваме да се справим с първопричините, които прогонват хората от домовете им.

Президентът Байдън беше домакин на срещи с лидери от американския континент, Югоизточна Азия, Африка и Тихоокеанските островни държави, за да задвижи трансформационно партньорство. 

Второ, ние създаваме нашите съюзи и партньорства по иновативни и взаимно допълващи се начини - по различни въпроси и на различни континенти.

Помислете само за момент за всички начини, по които обединихме различни съюзници и партньори, за да подкрепим Украйна в лицето на пълномащабната агресия на Русия.

Под ръководството на министъра на отбраната Остин повече от 50 държави си сътрудничат в подкрепа на отбраната на Украйна и за изграждането на украинска армия, достатъчно силна, за да възпира и отблъсква бъдещи атаки.

Обединихме редица държави в налагането на безпрецедентни пакети от санкции, контрол върху износа и други икономически мерки на Русия.

Неведнъж сме събирали 140 държави в ООН - повече от две трети от всички държави членки - за да потвърдим суверенитета и териториалната цялост на Украйна и да осъдим агресията и жестокостите на Русия.

Събрахме донори, благотворителни организации и хуманитарни организации, за да осигурим животоспасяваща помощ за милиони разселени украинци.

Координирахме действията на Г-7, Европейския съюз и още десетки държави в подкрепа на икономиката на Украйна, за да се изгради отново енергийната ѝ система - повече от половината от която Русия беше унищожила.

Именно така изглежда променливата геометрия: за всеки проблем събираме подходяща за целта коалиция.

Заради таза забележителна смелост и устойчивост на украинския народ и на нашата подкрепа, войната на Путин продължава да бъде стратегически провал за Русия.  Нашата цел е да гарантираме, че Украйна не само оцелява, но и процъфтява като жизнена, просперираща демокрация, така че украинците да могат сами да пишат бъдещето си - и да се изправят на крака.

Някои виждаха заплахите за международния ред като ограничени до един или друг регион.  Вече не е така.  Нахлуването на Русия ясно показа, че атаката срещу международния ред ще навреди на хората навсякъде.  Ние се възползвахме от това признание, за да сближим нашите трансатлантически и индо-тихоокеански съюзници в защита на общата ни сигурност, просперитет и свобода.

Когато Русия прекъсна доставките на петрол и газ за Европа през зимата в опит да остави на студено държавите, които подкрепят Украйна, Япония и Корея се присъединиха към водещите американски производители на втечнен природен газ, за да гарантират, че европейските държави ще имат необходимите горива, за да бъдат топли домовете им през зимата. Япония, Корея, Австралия и Нова Зеландия са редовни и активни участници в срещите на НАТО.

Междувременно, европейските държави, Канада и други се присъединиха към нашите съюзници и партньори в Азия, за да усъвършенстват инструментите си за противодействие на икономическата принуда на Китайската народна република.  А съюзниците и партньорите на САЩ във всеки регион работят спешно за изграждане на устойчиви вериги за доставки, особено когато става въпрос за ключови технологии и важни материали, необходими за тяхното производство.

Създадохме ново партньорство в областта на сигурността – AUKUS – с Австралия и Обединеното кралство, за да построим модерни ядрени подводници, но и да постигнем напредък върху изкуствения интелект, квантовите компютри и други модерни технологии.

След първата по рода си тристранна среща на върха на лидерите в Кемп Дейвид миналия месец между САЩ, Япония и Корея ние издигаме всеки аспект на нашите отношения на следващо ниво - от увеличаване на съвместните военни учения и обмена на информация до съгласуване на глобалните ни инвестиции в инфраструктурата.

Издигнахме на по-високо ниво четиристранното партньорство с Индия, Япония и Австралия, за да постигнем резултати за нашите страни и за света във всички области - от производството на ваксини до укрепването на морската сигурност и справянето с климатичните предизвикателства.

Когато миналата година изложих стратегията на администрацията за "инвестиране, съгласуване и конкуренция" спрямо Китай, ние обещахме да действаме с нашата мрежа от съюзници и партньори в името на обща цел.  По всички обективни показатели сега сме по-съгласувани и действаме по по-координиран начин от всякога.

Това ни позволява да управляваме съревнованието си с Китай от позицията на силата, докато се възползваме от отворените канали за комуникация да говорим ясно, достоверно и съвместно с приятелите си за нашите притеснения, като демонстрираме ангажимент да си сътрудничим по теми, които имат за нас най-голямо значение в света и да минимизираме рисковете от погрешни преценки, които могат да доведат до конфликт.

Трето, създаваме нови коалиции, които да се справят с най-тежките общи предизвикателства на нашето време.

Като например преодоляване на глобалния инфраструктурен дефицит.

Почти навсякъде, където отида, чувам от държавите за проекти, които са вредни за околната среда и са лошо изградени, които внасят работници или злоупотребяват с тях, които насърчават корупцията и ги натоварват с неустойчив дълг.

Разбира се, държавите биха предпочели прозрачни, висококачествени и екологични инвестиции.  Но те не винаги имат избор.  Ние работим с нашите партньори от Г-7, за да им дадем възможност за избор.

Заедно се ангажирахме да осигурим 600 милиарда долара нови инвестиции до 2027 г. чрез Партньорството за глобална инфраструктура и инвестиции.  И насочваме държавната си подкрепа към области, в които намаляването на рисковете ще отключи още стотици милиарди инвестиции от частния сектор.

Нека ви дам няколко кратки примера за това как правим това.  Извършваме редица трансформационни инвестиции в коридора Лобито - това е зона за развитие, свързваща Африка от анголското пристанище Лобито, през Демократична република Конго до Замбия - с ново пристанище, нови железопътни линии и пътища, нови проекти за зелена енергия, нов високоскоростен интернет.

Проектът ще осигури 500 мегавата – достатъчни, за бъде гарантирано електричество на повече от 2 милиарда души, да бъдат намалени въглеродни емисии всяка година с около 900 000 тона, да бъдат създадени хиляди работни места за жителите на Африка, още хиляди за американците и да бъдат доставени важни минерали като мед и кобалт на световните пазари.

Когато посетих Киншаса миналата година, президентът Тшисекеди каза, че Лобито е шансът, който са чакали - шанс да се откъснат от експлоататорските, добивни сделки за развитие, с които е трябвало да се примиряват твърде дълго време.

Миналата седмица, на срещата на Г20, президентът Байдън и индийският премиер Моди обявиха друг амбициозен транспортен, енергиен и технологичен коридор, който ще свързва пристанищата на Азия, Близкия изток и Европа. Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Франция, Германия, Италия и Евросъюзът ще се обединят със Съединените щати и Индия, за да дадат тласък на производството на чиста енергия, дигитална свързаност и да засилят критичните вериги за доставка в региона.

Тези и други усилия да се изгради инфраструктура в развиващите се държави са неизменни инвестиции в нашето собствено бъдеще – да бъдат създадени по-стабилни, проспериращи партньори на САЩ, повече пазари за американските работници, бизнеса и инвестициите. И по-устойчива планета за нашите деца.

Да направим по-силни предложения за нашите партньори е добра сделка и за Америка.

Същото важи и за нашето лидерство в борбата с глобалната продоволствена криза.

Повече от 700 милиона души по света са изправени пред продоволствена несигурност, подхранвана от КОВИД, климата и конфликтите, която сега се изостря от това, че Русия блокира потока на зърно от Украйна - световната житница.

Имах възможност да изслушам лидери от страните, които са най-силно засегнати от тази криза.  И това, което ми казаха, е следното:  Да, те се нуждаят от спешна помощ, но това, което наистина искат, са инвестиции в устойчивостта на селското стопанство, в иновации, в самодостатъчност, за да не се окажат отново в подобна криза.  Ние си партнираме с тях, за да им осигурим точно това, заедно с повече от 100 държави, които са подписали глобална карта за действие.

Ние водим чрез силата на нашия собствен пример.

Съединените щати са най-големия донор в света на Световната програма по прехраната на ООН – ние осигуряваме около 50% от годишния ю бюджет. Русия и Китай? По-малко от 1 процент.

От 2021-ва година, САЩ са осигурили повече от 17.5 милиарда долара за справяне с продоволствената несигурност и нейните първопричини. Това включва повече от 1 милиард долара всяка година за Feed the Future - водещата програма на USAID - нашето партньорство с 40 държави за укрепване на продоволствените системи.  Това включва и подкрепата ни за VACS - нова програма, която стартирахме заедно с Африканския съюз и ООН, за да определим най-хранителните африкански култури, да отгледаме най-устойчивите им на климата сортове и да подобрим почвата, в която те растат.

Колкото повече държави могат да изхранват собствения си народ, толкова по-проспериращи и по-стабилни партньори ще бъдат те; толкова по-малко могат да бъдат жертви на държави, желаещи да ги лишат от храна и торове; толкова по-малко подкрепа ще им е необходима от международни донори; толкова по-голямо ще бъде световното предлагане на храни, което ще понижи цените на пазарите навсякъде, включително и в Съединените щати.

Използваме същия подход и към развиващите се технологии, включително изкуствения интелект.

През юли президентът Байдън обяви нов набор от доброволни ангажименти на седем водещи компании в областта на изкуствения интелект за разработване на безопасни, сигурни и надеждни системи за изкуствен интелект.  А вчера още осем водещи компании се присъединиха към тях.

Тези ангажименти са в основата на ангажираността ни с широк кръг от партньори за постигане на международен консенсус за това как да се сведат до минимум рисковете и да се увеличи максимално потенциалът на бързия напредък на изкуствения интелект.

Започнахме с най-близките си партньори, като Г-7, където разработваме международен кодекс за поведение за частни участници и правителства, разработващи усъвършенстван изкуствен интелект - и общи регулаторни принципи - и партньори като Обединеното кралство, което свиква Глобална среща на върха за безопасността на ИИ, за да се идентифицират и намалят по-добре дългосрочните рискове.

За да бъдат ефективни тези правила, трябва да съберем по-широк набор то гласове и мнения за дискусия, включително развиващите се държави. Ние сме решени да направим точно това.

Формирането на употребата на ИИ е от решаващо значение за запазване на конкурентното предимство на Америка в тази технология, както и за насърчаване на иновациите в областта на ИИ, които действително са от полза за хората навсякъде, като например предсказване на риска от смъртоносни заболявания или прогнозиране на въздействието на по-тежки и по-чести бури.  Това е идеята на срещата, която ще организирам в Общото събрание на ООН следващата седмица, за да насочим вниманието на правителствата, технологичните фирми и гражданското общество към използването на ИИ за постигане на целите за устойчиво развитие.

Нека да дам пример за това как изграждаме новата си коалиция, за да се справим с проблем, за който вероятно много хора дори и не си помислят, че е проблем на външната политика: синтетичните наркотици.

Само през миналата година близо 110 000 американци са починали от свръхдоза наркотици.  Две трети от тези смъртни случаи са били свързани със синтетични опиоиди, което прави синтетичните опиоиди убиец номер едно сред американците на възраст от 18 до 49 години.  Само през 2020 г. кризата е струвала на САЩ близо 1,5 трилиона долара, да не говорим за страданията, които причинява на семействата и общностите в цялата ни страна.

Ние не сме сами в тази ситуация.  Във всеки регион се наблюдава тревожно нарастване на синтетичните наркотици и нито една държава не може да реши този проблем.

Затова създаваме нова глобална коалиция, чиято цел е да предотврати производството и трафика на незаконни синтетични наркотици, да забелязва възникващите заплахи и модели на употреба, да дава отговори на проблемите на общественото здраве. Повече от 100 правителства и редица международни организации са се присъединили към тази коалиция. Заедно, ние формираме общите си приоритети, идентифицираме ефективни политики, интегрираме в усилията си доставчиците на здравни услуги, производителите на химикали, платформите на социалните мрежи и други ключови заинтересовани страни.  Следващата седмица ще се срещнем в Ню Йорк, за да разширим тази работа.

Разбира се, това далеч не са единствените области, в които създаваме или поддържаме коалиции.  Използваме ги и за справяне със заплахите за сигурността - от многонационалната работна група, която създадохме, за да защитим корабите, преминаващи през Ормузкия проток, до дългогодишната коалиция от държави, която създадохме, за да победим ИДИЛ.

Продължаваме да си партнираме с правителства, регионални организации и граждани, за да настояваме за дипломатически решения на нови и стари конфликти - от Етиопия и източната част на Демократична република Конго, през Армения и Азербайджан, до Йемен, където помогнахме за сключването и поддържането на деликатно примирие.

Нашето посредничество помогна на Израел и Ливан да постигнат историческо споразумение за установяване на морска граница между техните страни, което позволи разработването на значителни енергийни резерви в полза на хората в двете страни и извън тях.

Колкото повече обединяваме съюзниците си и партньорите си, за да постигнем реален напредък по критични въпроси като инфраструктурата, продоволствената сигурност, изкуствения интелект, синтетичните наркотици, новите и старите конфликти, толкова повече доказваме силата си.

Вземете всяко скорошно предизвикателство, при което народите по света са очаквали силните държави да ги поведат.  В най-добрия случай нашите конкуренти са седели отстрани и са отмятали по списъците си. В най-лошия случай те направиха лошите проблеми още по-лоши и се възползваха от страданието на другите - извличайки политически отстъпки, за да продават на държавите ваксини; изпращайки наемници, които правят нестабилните места по-малко сигурни, ограбват местните ресурси и извършват жестокости; превръщайки основните нужди на хората - за топлина, газ, храна, технологии - в бухалка за заплахи и принуда.

В този критичен момент показваме на държавите кои сме.  Както и нашите конкуренти.

И накрая, обединяваме нашите стари и нови коалиции, за да укрепим международните институции, които са жизненоважни за справяне с глобалните предизвикателства.

Това започва да дава резултат. Когато Съединените щати имат място на масата, ние можем да оформим международните институции и нормите, които те създават, така че да отразяват интересите и ценностите на американския народ и да развиват нашата визия за бъдещето.

Когато встъпи в длъжност, президентът Байдън предприе действия за връщане в Парижкото споразумение за климата, в Световната здравна организация. Спечелихме си обратно мястото в Комитета по човешките права на ООН. Неотдавна се присъединихме отново към ЮНЕСКО - организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата, която ще играе роля в оформянето на нормите, определящи изкуствения интелект.

Конкурирахме се интензивно, за да изберем най-квалифицираните лидери, които да оглавят международните агенции, определящи стандартите, като Международния съюз по далекосъобщения на ООН и Международната организация по миграция.  Двамата американци, които спечелиха тези надпревари, бяха не само най-добрите кандидати за този пост - всеки от тях е и първата жена, която оглавява съответната институция.

Колкото и несъвършени да са тези институции, те не могат да заместят легитимността и възможностите, които предоставят по въпросите, които са от значение за нашата нация.  Така че ние имаме траен интерес да работим чрез тях и да ги направим по-добри - и то не само за САЩ, а за всички.

Колкото повече хора и нации по света виждат, че ООН и организациите като нея представляват техните интереси, ценности и надежди - толкова по-ефективни ще бъдат тези институции и толкова повече ще можем да разчитаме на тях.

Ето защо ние представихме положителна визия за разширяване на Съвета за сигурност на ООН, за да се включат по-разнообразни географски перспективи - включително нови постоянни и непостоянни членове от Африка и Латинска Америка и Карибите.

Под ръководството на министър Йелън полагаме големи усилия за съживяване и реформиране на многостранните банки за развитие, така че те да могат да посрещнат неотложните нужди на страните с ниски и средни доходи, които са изправени пред съвършена буря от предизвикателства: нарастващото въздействие на климатичната криза, икономическите последици от КОВИД, инфлацията и смазващия дълг.

Президентът Байдън работи с Конгреса за разкриване на нов капацитет за кредитиране на Световната банка и Международния валутен фонд, за да се осигури повече финансиране - при по-ниски лихви - за инвестиции в смекчаване на последиците от изменението на климата, в общественото здраве и други критични въпроси в тези страни.

Заедно тези инициативи, ръководени от САЩ, ще генерират близо 50 милиарда долара за кредитиране на страните с ниски и средни доходи.

И с нашата силна подкрепа, Световната банка скоро ще позволи на страните да отлагат плащанията по дълга си след климатични сътресения и природни бедствия.

Когато укрепваме международните институции - и когато те изпълняват основните си обещания да гарантират сигурност, да разширяват възможностите и да защитават правата - ние изграждаме по-широка коалиция от граждани и държави, които виждат в международния ред нещо, което реално подобрява живота им и заслужава да бъде поддържано и защитавано.

Така че, когато такива като Пекин и Москва се опитват да пренапишат или разрушат стълбовете на многостранната система; когато лъжливо твърдят, че редът съществува само за да защитава интересите на Запада за сметка на останалите - все по-широк световен екип от нации и хора ще каже и ще се изправи, за да каже:  Не, системата, която се опитвате да промените, е нашата система; тя служи на нашите интереси.

И също толкова важно е, че когато нашите американски съграждани попитат какво получаваме в замяна на инвестициите си в чужбина, ще можем да посочим осезаеми ползи за американските семейства и общности, въпреки че изразходваме по-малко от 1% от федералния си бюджет за дипломация и глобално развитие.

Тези облаги включват повече пазари за американските работници и предприятия, по-достъпни стоки за американските потребители; по-надеждни доставки на храни и енергия за американските домакинства, което води до по-ниски цени на бензиностанциите и на трапезата; по-стабилни здравни системи, които могат да спрат и да преборят смъртоносни болести, преди да се разпространят в САЩ; повече съюзници и партньори, които са по-ефективни в предотвратяването на агресия и заедно с нас се справят с глобалните предизвикателства.

Поради тези и много други причини възвръщаемостта на Америка от международния ред далеч надхвърля инвестициите ни в него.

В този ключов момент глобалното лидерство на Америка не е бреме.  То е необходимост, за да опазим свободата, демокрацията и сигурността си; да създадем възможности за американските работници и предприятия; да подобрим живота на американските граждани.

Дийн Ачесън – който ръководи Държавния департамент след Втората световна война – отбелязва в спомените си за този период „Присъстващ при сътворението“, че: „Историята е написана назад, но се живее напред“.

Ачесън пишеше за различна времева точка, разбира се, но думите му важат за всеки период на дълбока несигурност и случайност, включително нашия сегашен.

В ретроспекция, правилните решения изглеждат очевидни, крайните резултати са почти неизбежни.

Но никога не са били.

Реалното време е мъгла. Правилата, които осигуряват чувството на ред, стабилност и предвидимост, вече не могат да бъдат приемани като даденост. Има рискове във всяко действие, течения отвъд нашия контрол, хиляди животи заложени на карта.

Но дори и в такива времена, и най-вече в такива времена, политиците нямат лукса да чакат мъглата да се вдигне, преди да изберат посоката.

Трябва да действаме, да действаме решително.

Ние трябва да изживеем историята напред – както направи Ачесън, както направи Бжежински, както направиха и всички други велики стратези, които преведоха Америка през тези моменти на промени.

Трябва да сложим ръката си на кормилото на историята и да начертаем път напред, водени от нещата, които са сигурни дори в несигурни времена – нашите принципи, нашите партньори, нашата визия за това къде искаме да стигнем – така че, когато мъглата се вдигне, светът, който се появи, да се придържа към свобода, към мир, към международна общност, способна да се справи с предизвикателствата на своето време.

Никой не разбира това по-добре от президента Байдън. И Америка е в значително по-силна позиция в света, отколкото беше преди две години и половина, поради действията, които той предприе.

Убеден съм, че в следващите десетилетия, когато се пише историята на настоящия период – може би от някой от вас – тя ще покаже начина, по който сме действали – решително, стратегически, със смирение и увереност, за да преосмислим силата и целта на дипломацията на САЩ – ние осигурихме бъдещето на Америка, дадохме сигурност на нашия народ, ние поставихме основите за една по-свободна, по-отворена, по-просперираща ера – за американския народ и за хората по света.

Благодаря!”, завършва речта.