Мотивите на държавния глава се съдържат в над 10 страници

Президентът Румен Радев сезира Kонституционния съд заради промените в основния закон. В мотивите на държавния глава срещу шестата поправка се посочва, че тя пряко засяга формата на държавно управление.

В своите повече от десет страници мотиви, в седем точки, държавният глава извежда като основен този, че с направените изменения се променя балансът между основните органи и контролът между тях. Според него това пряко засяга формата на държавно управление. Допълва, че промените са в правомощията на Велико народно събрание. Според Радев измененията съдържат и противоречия с други конституционни разпоредби.

„Освен обещанието си, президентът спази и ролята си, а именно да бъде гарант за върховенството на Конституцията, за демократичните принципи, залегнали в нея. И да, за съжаление, много от разпоредбите, гласувани преди Коледа, нарушават този баланс", посочи секретарят на президента по правни въпроси Крум Зарков.   

От правителството отговориха - право на Конституционния съд е да реши дали има основание в мотивите, но и премиерът заговори за баланс. „Търсенето на баланс е задължение на политическите сили, представени в парламента, и те го търсиха по начин, който смятат за правилен”, подчерта министър-председателят Николай Денков.

Доц. Киселова: Радев оспорва промените в Конституцията, които засягат правомощията му

Спорна е поправката, с която се дава право на хора с двойно гражданство да са част от властта, смятат от Президентството. В своите мотиви те пишат, че с въвеждането на срок от 18 месеца за уседналост, е възможно да се доведе до нова дискриминация, а не до решаване на проблема.

"Когато се променя съставът на най-важния орган, какъвто е Народното събрание, а именно - промяна на качеството на състава e промяната на условията, на които трябва да отговаря дадено лице, за да бъде народен представител - това може да го прави само Велико народно събрание“, добави Зарков.  

От „Дондуков” 2 оспорват и реда за сформиране на служебен кабинет, с което според тях се подменя конституционното му основание. Според поправките в основния закон държавният глава ще може да избира служебен премиер измежду конкретни личности - председателя на Народното събрание, управителя или подуправителя на Българската народна банка, председателя или заместник-председателя на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Премиерът отговори: „Не може в парламентарна република едно лице, което и да е то, да управлява държавата години. Без да има парламентарен контрол. Няма как президентът, който е злоупотребил с това право, да бъде балансиран съдник на тези промени”, категоричен е Денков.

Президентът сезира КС за промените в основния закон

Проблем е и срокът от един месец за насрочване на нови избори и свикване на ново Народно събрание, смятат президентът и администрацията му. В момента той е два месеца. „Народните представители не взеха предвид българското правило, установено в нашата конституционна традиция. А именно, че за овластени се считат народните представители от деня на своя избор. И, вкарвайки нови срокове, те създадоха възможност, която е много вероятно да се реализира - на едното Народно събрание няма да му е изтекъл още мандатът, а другото вече ще бъде избрано”, подчерта Зарков.

С мотивите си пред Конституционния съд държавният глава атакува и промяната при избор на тримата големи в съдебната власт, с която вече не се изисква негов указ. Срок, в който Конституционният съд ще се произнесе по казуса, няма.