ДИСЕКЦИЯ НА ЕДНО ОБЩЕСТВО: Отношението към флага като огледало на българската душевност

Бяло, зелено и червено. Това са трите цвята, вплетени в българския флаг. Те изразяват идентичността на нашата държава. Флагът ни, който се вее с еднаква гордост както в София, така и на Еверест и на Антарктида, е мощна емблема, която ни обединява и носи усещане за принадлежност. Твърди го и Теменужка Найденова, която повече от 30 години съчетава парчетата плат и ги претворява в светиня.

„Моят интерес е по-точно наследствен – от майка ми, която е „Третата Райна Княгиня” и това не е рекламен трик. Така си я нарекоха по повод на изработваните от нея на ръчно бродирани бойни знамена за Българската армия”, разказва Найденова в предаването "Офанзива с Любо Огнянов" по NOVA NEWS.

Издигнаха огромния национален флаг на Шипка

Любовта към флага се предава по кръвна линия и от Теменужка. Нейните двете дъщери се трудят заедно с нея и подхождат с особена грижа и внимание към българския трикольор. Разказват ни, че има няколко основни правила при неговото изработване.

Първо е текстилът, който се зарежда и трябва да отговаря на съответните изисквания по българския закон – цветове, якост на платовете.  За всяко знаме се спазват пропорциите – пет към три, обясниха те.

„Това, че сме сертифицирани и работим с платовете, които отговарят на изискванията на Закона за държавния печат и националното знаме, клиентите не ги интересува. Просто си вземат знамето, тръгват си – или са доволни от периода, който е изкарало знамето като живот или не са – това си е вече индивидуално решение на човека или институцията”, разказва тя.

По думите на Теменужка тротоарната продажба на българските флагове е довела до промяна във възгледите на хората за вида и качеството на знамената.

„При протести, при някакви по-специфични изяви на граждани, излизат някакви хора, които продават знамена, внесени от Китай - както много други стоки. Те подбиват страшно много цените и не са изработени нито от платовете, нито цветовете им отговарят на изискванията по българския закон и масово са с герба. Но хората не го знаят – те излизат на някакво събитие, било митинг, било протест - каквото ще да е, купуват си там едно знаменце да си го разяват, което не е редно. Би трябвало употребата на националните символи да се следи както храната. Дали е от магазин и е проверена или някой е излязъл с една масичка и продава някаква храна без да знае произхода й”, казва Теменужка. Тя припомня, че на националния трикольор не бива да бъде поставен националния герб. 

Дарител за пилона на Рожен: Нашите символи ни представляват пред света

За своите над 30 години в бранша Теменужка споделя, че има няколко основни типа хора, които си купуват българския флаг.

„Има патриоти истински, има и такива, които са само за по празниците. Около трети март се сещат. Вземат, сменяват или просто го слагат за ден-два трибагреника - докато мине празника, и си го пазят за следващата година по същото време. Но ми прави впечатление, че има страшно много хора, които си вземат по две, три знамена, за да си имат за цялата година”, каза  Найденова.

Според нея, ако някой се усеща патриот, той би трябвало да си държи постоянно знамето там, където му е отредил такова място. „Това е патриотизмът – иска, закача го и се радва и се гордее, че е там и го сменя, когато вече съвсем малко е тръгнало да се къса, не го оставя да се унищожи изцяло”, смята производителят на национални знамена.

Тя признава, че има и клиенти, които се опитват да злоупотребят с националния ни символ. „От футболни агитки през годините са идвали и са си поръчвали знамена със свастики. Аз такова нещо никога не съм правила, няма и да направя. И за да не им откажа директно и да си навлека техния гняв, просто им казвам космическа цифра като цена и те се отказват и си тръгват”, каза тя.

ОСОБЕНОСТИ НА БЪЛГАРСКИЯ ПАТРИОТИЗЪМ: Дебатът за смяна на националния ни празник

Адвокат  Красимир Недев ни разказа как българското законодателство пази националните ни символи. По думите му това е: „семпло”. „В Наказателния кодекс има един, единствен текст – чл. 108, ал. 2, който гласи: „Който по какъвто и да е начин опетни герба, знамето или химна на България или знамето или химна на ЕС, се наказва с лишаване от свобода до 2 години или глоба до 3000 лева”. Сами разбирате, че тук законодателят е изразил ясно своето мнение, включително и чрез съюза „или”.  Ако аз имах законодателна инициатива най-вероятно първото ми предложение щеше да бъде този съюз от „или” да се замени със съюза „и”. Това по категоричен начин ще покаже едно ново отношение към подобни престъпления”, каза адвокат Недев.

По данни на Софийската градска прокуратура за изминалата година е имало 5 сигнала за посегателство върху националния ни флаг. По един от тях е образувано досъдебно производство, което е приключило с присъда лишаване от свобода за срок от 6 месеца, с изпитателен срок от три години. По другите четири сигнала образуването на досъдебното производство е отказано поради това, че подадените сигнали не са били потвърдени.

„Прегледал съм над 15 дела. Повечето от осъдените лица са млади хора, които или не са ходили на училище, или са от такава семейна среда, където такива разговори не се водят. Какво очакваме в такъв случай? На такива млади хора, гледам повече като на жертви на нашето бездушие”, разказа юристът.

По думите му подобни наказателни дела са следствието, а не причината. „Ние трябва да потърсим причината, а тя според мен е във факта, че толкова години ние все още не сме провели онзи много задълбочен, сериозен, искрен и отговорен разговор за осъзнатото родолюбие като култура на националната ни самооценка. Разговор за националното ни самосъзнание като инструмент, с който ние да бъдем успешни като нация в този глобален свят. Този разговор предстои, той е спешен, защото той може да ни съхранява”, обясни адвокат Недев.

По думите му подобен разговор трябва да започва в семейството, трябва задължително да влезе в системата на образованието и трябва да се води заедно с отговорните политически субекти. Дискусията трябва да се води в едно и също време. Всеки един от нас трябва да поеме собствената си отговорност, защото ние сме длъжници на нашите национални символи вече няколко десетилетия, смята юристът.

На шега, но и не съвсем, адвокат Недев предлага въвеждането на задължителна санкция за всички, които са поругали националното знаме, освен наложените наказания, да шият флагове минимум 6 месеца.

„Като дете, ученик, бях знаменосец на училището и до днес помня и сигурно докато съм жив ще помня трепета, усещането, когато държах трибагреника под звуците на барабаните. Това е неописуемо усещане и на мен ми се иска по някакъв начин и днешните деца да усещат същото”, каза адвокат Недев.

Осъзнатото родолюбие е въпрос на култура на нашето самоосъзнаване, смята той. „Не е достатъчно Ботев и Левски или герба на бъде на твоя прасец. Важно е да са в сърцето ти”, категоричен е Красимир Недев.

„Обичайте България и тогава си купувайте знаме, за да се грижите добре за него”, призова Теменужка Найденова.