Шароне Лифшиц даде специално интервю пред CNN

„Провал” – с тази дума определя процеса по освобождаване на заложници на „Хамас” близка на двама от отвлечените. Шароне Лифшиц е дъщеря на една от първите жени, освободени от групировката, но баща ѝ все още е в плен. Лифшиц даде специално интервю за главния международен водещ на CNN Кристиан Аманпур.

„Не е нужно да казвам кой е виновен за този провал. След като обаче 134 души са заложници след шест месеца война, ние като семейство на пленени от „Хамас”, не сме успели да окажем необходимия натиск върху когото е необходимо, за да бъдат хората върнати у дома”, споделя Лифшиц.

Смятате ли, че този акт, това движение, което се създава от семействата на заложниците, набира скорост? Виждаме, например, семейства, които щурмуват част от Кнесета. Наблюдаваме все повече протести през последните седмици, тъй като преговорите за прекратяване на огъня и освобождаване на заложниците изглежда са в застой.

Семействата на заложниците са от всички слоеве на обществото в Израел. Те са толкова много, имат различни мнения и дават израз на демократичните си права. Много от тях смятат, че не се прави достатъчно. Ние сме отчаяни. От шест месеца се борим толкова упорито. Никога не сме си представяли, че любимите ни хора ще продължават да бъдат пленени. Всеки ден, всеки миг, ние сме заедно с тях, там, под земята, в болницата, където те лежат, изпитваме студа, който изпитват те, отчаянието, което ги е обзело.

Алексей Навални пред CNN през 2020г.: Не искам Путин да е цар на Русия, защото убива хора

Майка Ви за щастие беше една от първите, които бяха освободени, и то още през октомври. 83-годишният Ви баща обаче все още е заложник. През тези шест месеца чували ли сте нещо за него?

Нека да не забравяме, че майка ми беше освободена, без да има сключена сделка с „Хамас”. Когато тя се върна у дома ни каза, че баща ни е мъртъв. Заложниците, които се върнаха по-късно, обаче свидетелстваха, че той е бил видян в Газа, в болница „Ал Насар” в първия ден, след като са били пленени. Един от тях дори е бил с него в една и съща стая за известен период от време. След този случай обаче нямаме никакви сведения за него. Предполагаме, че той все още е там. Предполагаме, че страда изключително много, защото е доста слаб. Все пак той е на 83 години и има здравословни проблеми.

Бил ли е ранен, когато са го заловили?

Да, бил е ранен. Куршумът, който е минал през вратата, го е ранил. Бил е и ухапан.

Ухапан?

Да, лежал е в безсъзнание пред къщата. В такова състояние го е видяла майка ми за последен път, след 63 години брак.

Чух едно скорошно нейно интервю, където тя разказва, че когато са я заловили, е била по пижама и директно са я качили на мотоциклет. Дори не е могла да се погрижи за съпруга си, с който са заедно от 63 години. Откакто е освободена, очевидно сте се върнали и сте прекарали повече време с нея и семейството си. Как се справя тя?

Майка ми е силна жена. Не смятам, че това я е пречупило. Убежденията ѝ остават такива, каквито са били винаги. Тя е видяла много от света и е преминала през най-голямото изпитание. Освен това, в момента е част от общност, която е съкрушена, която е загубила толкова много. Ние сме общност от 400 души, 40 са мъртви и вече погребани, има 10 починали заложници, чиито останки още са държани в плен, 27 са живите заложници. Съсипани сме и като малка общност правим много, за да се опитаме да се подкрепяме взаимно.

Общността, за която говорите, е близо до Оз - кибуцът, който родителите Ви основават заедно с приятелите си. Има ли нещо останало от него? Ще бъде ли това някога отново дом за някого?

Мисля, че ще бъде. Вярвам, че ще се върнем. Работим върху това. Някои хора няма да се върнат, но може би други биха го направили. Смятам, че идеите, които тази общност отстояваше, заслужават да бъдат продължени.

Една от идеите, които тази общност защитаваше, беше всъщност да бъде част от израелския лагер на мира. Да се опитва да помага на палестинците, които се нуждаеха от помощ в Газа, а може би дори и в окупираните територии. Майка Ви също така е казала, че не бомбите, самолетите и танковете ще върнат баща ви и останалите, а дипломатическото решение. Имате ли някаква надежда, че вашето правителство ще създаде някакво решение? И второ, страхувате ли се, че тези ужасяващи системни бомбардировки, които погубиха толкова много палестински цивилни животи, поставят в опасност вашето семейство и другите заложници?

Мисля, че те са в опасност всеки ден. Несъмнено бомбардировките също ги застрашават. Миналата седмица обаче видяхме съобщения за блудство над жени там и знаем, че с много от тях се отнасят по наистина ужасен начин. Всеки ден се страхуваме какво ще се случи с тях.

Искам да Ви попитам за баща Ви. Още преди тези събития той много пъти е писал за Израел, за ситуацията в региона и за сигурността или по-скоро – за несигурността там. През 2019 г. той написа във вестник „Харц” следното за Нетаняху: „Той не е защитник на Израел”. Според него имиджът му на защитник, на върховен човек в областта на сигурността, е погрешен и той вече се е бил провалил в обещанието си за сигурност по отношение на иранската ядрена програма, защитата на северната граница и други подобни неща. Ще цитирам следното му изказване: „Когато жителите на Газа няма какво да губят, ние губим много”. Можете ли да разсъждавате върху това, което той каза през 2019-а? И дали според Вас то е актуално и днес?

Смятам, че е напълно актуално и днес. Дори и да смятате, че бойните действия са правилният начин, крайната цел трябва да е съсредоточена върху това да се постигнат дългосрочни споразумения и именно затова аз съм тук. Заложниците трябва да се върнат у дома сега. Това е най-добрият начин, за да бъде успешно прекратен огънят и за да вървим по пътя на делото, на което моите родители са посветили живота си, а именно за постигане на дългосрочни споразумения с нашите съседи.

Постигането на мира не е лесна работа, дори е много мръсна, трудна и несъвършена. Трябва да се откажеш от много неща. Мисля, че ние забравяме това. Струва ни се, че това е толкова лесно постижимо, аз обаче не го виждам по този начин. Но то ни дава надежда, че нашите деца и внуци може би ще имат мястото, за което моите родители са се борили.

Бивш посланик на САЩ в НАТО: Дългосрочната подкрепа за Украйна е добра финансова политика

Не мога да говоря за това какво мисли баща ми сега. Не бих искала да го правя. Но всичко, на което ни учеше, беше, че ако не сключиш мир, което е трудната работа, ще получиш война, което представлява провалът. Баща ми вярваше в мира, вярваше, че имаме партньори, с които да го сключим. Той мразеше „Хамас”. Би се ужасил от това колко често „Хамас” липсва от картината на случващото се в Газа. За него организация, която се разполага в болници, училища и джамии, ще бъде най-лошата. Баща ми знаеше кои са „Хамас”, имаше приятели в Газа, които трябваше да избягат, защото организацията завзе властта.

Ние обаче трябва да се помирим с тях, с хората, които дойдоха в нашата общност и убиха нашите близки. В момента целият свят ни гледа и казва: Защо правите това? И аз не искам да отговарям на този въпрос. Нито съм военен човек, нито съм политически стратег. Вярвам в човечността и че въпреки всичко ще трябва да се разберем с тези хора. И двете страни ще трябва да се огледат в себе си и да помислят над ситуацията. Когато хората в Газа говорят за нас, сякаш всички сме еднакви, мога да им кажа, че не сме. В Израел в момента има много хора, които се борят, за да се стигне до това дългосрочно решение. Израел не е един и същ. Ние обаче не можем да кажем същото за „Хамас”. Цялата Газа е тяхна. От нас се иска да правим разлика между цивилни и нецивилни лица, дори след като тези стотици цивилни лица влязоха в нашия кибуц и направиха това, което направиха. 

Не изпускайте ритъма на деня! Последвайте ни в Google News Showcase