Мистериите на нестинарството, космическата енергия на родопската гайда, уникалното многогласно пеене, живите цветя от чипровските килими, магията на Сурва. Това са само част от традициите, останали по българските земи в наследство от древни времена и забравени култури. В навечерието на Великден в „Темата на NOVA” журналистът и водещ Ани Салич и операторите Георги Георгиев и Таси Асенов тръгват по следите на живите съкровища на България. Дори разказвачите на народни приказки, занаятчиите и билкарите тук се оказват изключително важен културен феномен, казват историците и етнографите. Ето защо България е една от държавите в света с най-много нематериални културни обекти, вписани от ЮНЕСКО като ценни за човечеството живи паметници. В навечерието на Великден отиваме заедно там, където от векове се пазят част от живите съкровища на България.

Българската гайда в ЮНЕСКО: Как се учат да свирят музикантите в Пловдив

2025 г. се превръща в годината на българската гайда и традицията на гайдарското свирене, които официално влизат в Списъка на нематериалното културно наследство на ЮНЕСКО. Признание, но и призив за запазването на уникална музикална традиция, за да не изчезне никога от нашите земи високата гайда джура или ниската – каба. Джура гайдата е разпространена в Добруджа, Странджа, Тракия и Шоплука. Каба гайдата в Родопската област, а един от най-известните български гайдари там е Петър Янев. Само с неговата гайда вече десетки години пее неповторимата ни певица Валя Балканска, която още преди години е вписана в ЮНЕСКО със събора в Копривщица. „Много често съм си задавал въпроса – защо през средните векове Европа има Бах, Моцарт, Бетовен, Леонардо? Тези народи са творили изкуство, а нашият народ има една единствена цел – да оцелее. И, според мен, е оцелял само заради тези гайди, гайдурчици, те са свързани с езика, с песните”, казва Петър Янев. И добавя: „Много често ме питат – каква е разликата между българската и шотландската гайда. Нашата е по-съвършена по причината, че имаме по-съвършен фолклор и народознание, ние в ритмично и интонационно отношение сме недостижими –  такова нещо в света не съществува на едно място. Българският фолклор е жив и не е в музея, ние и днес свирим на сватби и събори”.

Жива е и музиката на жените, които пеят за ежедневната си радост и мъка. Още през 1939 е създадена женската фолклорна група „Бистришките баби", а през 2008 популярната формация получава международно признание…. в списъка на ЮНЕСКО. Уникалните им гласове и многогласовото полифонично пеене прославят по целия свят автентичните шопски песни, изпълнени от поколения певици заедно с техните дъщери и внучки. Наричат ги още „Гласовете от Холоцена”. Дина Колева, която е ръководител на фолклорната група, казва: „Едната, която задава мелодията, е извиквачка. Другите две са исов тон. Когато са роднини хората, те имат еднакви тембъри”. Това е причината голяма част от участничките в състава да са сестри или майки и дъщери. До днес „Бистришките баби” пазят около 300 песни. Те обаче не са записани, защото многогласовото пеене трудно се вписва в познатите музикални стандарти. А тайните на това пеене все още предизвикват интереса на музикални изследователи от цял свят, които откриват следи от него във фолклора на далечни островни народи. Дина Колева споделя: „Ние много го обичаме това пеене, старите баби го обичаха и ни го предадоха заедно с любовта си. И следващите поколения – и те си ги обичат. Затова се надявам че няма да изчезнат песните”.

Не изчезват също и други традиции като нестинарството и като майсторството на чипровските килими, които също са част от списъците на ЮНЕСКО. Етнографите ги наричат културни факти. „Всички факти са любопитни…. всички те са също и форма на консолидация на общността”, категорична е чл. кор. проф. Мила Сантова от Института по етнология и фолклористика на БАН.

А единението на българите през вековете се гради от традициите, музиката, песните и танците, но и от уникалните обичаи. Един от тях е Сурва. А сред най-известните празници днес е фестивалът на маскарадните игри в Перник, който за първи път се провежда през 1966 година. През 2015 фестивалът влиза в Представителната листа на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството и продължава до днес, когато тук идват маскарадни групи от всички етнографски области в България както и от Италия, Хърватия, Сърбия Франция, Гърция, Португалия, Испания и дори от далечна Индонезия. Подготовката за празника отнема месеци и дори години.

„Сурва“ 2026 започна: 100-годишни традиции и магията на маските завладяха Перник

Години преди Сурвата, първи в списъка на ЮНЕСКО от България е бил вписан Съборът за народно творчество в Копривщица, който е основан още през 1965. Копривщица събира хиляди българи от всички възрасти през август, за да пеят и танцуват, да показват и старите ни игри и занаяти. От тук са тръгнали са станали известни много талантливи български народни певици – сред които самата Валя Балканска. А кой днес пази магията на родопската песен и как легендарният гайдар Костадин Илчев успява да предаде на стотици млади музиканти тайните на каба гайдата? Гледайте във видеото.