Скандалът „Пеевски–Атанасова“: Какво е PNR система и кой има право на достъп до данните за пътниците

PNR (Passenger Name Record) е глобална система, създадена през 60-те години на миналия век, отначало само с търговско предназначение. Целта е била авиопревозвачите и компаниите, които са резервирали билети, да обменят информация. У нас ДАНС е звеното, което осъществява контакт. Информация се предоставя веднага при съвпадение на определени критерии - издирвано лице, човек със забрана или разследван в активна фаза на делото. Това каза в студиото на „Офанзива с Любо Огнянов“ бившият председател на ДАНС Цветлин Йовчев.

Повод за коментара и разясненията му стана нашумелия казус с въпросната система, заради предоставена справка от страна на ГДБОП на вътрешния министър, в която се твърди, че лидерът на ДПС Делян Пеевски и конституционният съдия Десислава Атанасова са споделяли един и същи частен полет до ОАЕ. „Ако липсват аргументация и данни, че по случая се касае за тежко престъпление, извличането на информацията е законово нарушение. Нерегламентираното извличане на данни от PNR и публичното им оповестяване може да доведе до сериозни санкции по отношение на GDPR (бел.ред. Общ регламент относно защитата на данните). А изготвянето на искане с невярно съдържание, създава възможност за разследване за злоупотреба с власт. Може да се стигне до тежък имиджов удар по новото управление и интегритета му“, разясни експертът.

Политическа буря „Атанасова-Пеевски“: КС проверява данните на МВР, съдията отрича да е пътувала с лидера на ДПС

По думите му след атентатите на 11 септември PNR придобива друго значение и вече се използва основно за три неща.

» Превенция по отношение на пътниците, които предстои да се качат на самолетите, ако има съмнителни лица, да бъдат отсети.

» Установяване на връзки и мрежи при тежки престъпления - кой с кого е бил свързан и кой е купил билетите. основно за противодействие на тероризма, но и трафик на оръжия, хора и наркотици, както и контрабанда.

» За разследване и изясняване на минали събития при доказване на престъпление.

„За достъп до системата може да бъде направено искане в МВР от страна на ГДНП, ГДБОП и Бюрото за оперативно полицейско сътрудничество. Също така и oт прокуратурата и съда във връзка с разследвания за получаване на информация, която се използва като доказателства. Данните в системата след 6 месеца се деперсонализират“, обясни още Йовчев.

Според него, за да бъдат разкрити личните данни на лицата, за които е искана информация, е нужно да има специално искане, подписано с ясни мотиви. „Ако става дума за дело, което е в ход, се иска съдебно решение, ползването на системата е по регламентиран ред, описан в Закона за ДАНС. Тъкмо дотам се отправя искането, като председателят или упълномощено от него лице, взима решение дали да предостави достъп“, разкри още Йовчев.

Десислава Атанасова твърди, че е пътувала с граждански полет до Турция, а не с Пеевски

Експертът уточни, че обикновено властите не позволяват на граждани да влизат в страната с един паспорт и да излизат с друг документ. „Това не е невъзможно, но е трудно осъществимо. С дипломатически паспорт е възможно да влезеш в една страна, но не мисля, че в ОАЕ е възможно да не сложат печат. При всички положения PNR системата е отчела всяко пътуване. Има доста сериозна санкция за авиокомпаниите, които не подават данни, независимо дали в един паспорт има печат. Невъзможно е да се влезе в една чужда страна с два документа за самоличност, а в повечето държави дори се изисква да влезеш и да излезеш с един и същ“, коментира още Йовчев. 

Той потвърди, че ГДБОП да има масив от данни, различен от „Гранична полиция“. „По темата с полетите има три казуса - първият е дали информацията, изнесена от министъра, отговаря на истината, което е поставено под съмнение. Вторият - дали данните са събрани по законов начин, третият - доколко публичното им изнасяне е нарушение на личното пространство и GDPR“, отбеляза Йовчев.

Цветлин Йовчев: Назначението на Пламен Тончев начело на Комисията по досиетата е логично решение

Назначаването на Пламен Тончев за ръководител на ДАНС е логично кадрово решение, заяви Цветлин Йовчев.

По думите му агенцията има нужда от ръководител, който познава добре процесите в службите и може да упражнява ефективен контрол. Според Йовчев липсата на такъв контрол води до деструктивни процеси в институциите.

Коментирайки случая с Олег Невзоров и незаконния комплекс край Варна, Йовчев подчерта, че именно ДАНС е институцията, която е изпълнила задълженията си, като е изготвила доклад със съмнения за пране на пари и дейности, застрашаващи националната сигурност. Според него отговорността за развитието на казуса не може да бъде прехвърляна върху службата.

Бившият председател на ДАНС посочи още, че случаят разкрива сериозни проблеми в работата на държавната администрация, включително законодателни пропуски, неефективност и вероятни корупционни практики.

Йовчев коментира и позицията на президента Румен Радев относно новия пакет санкции срещу Русия. Според него решението за вдигане на запора върху активи, свързани с „Лукойл“, не решава въпроса с потенциалните финансови претенции към България и крие риск страната да загуби действащата дерогация за руски петрол.

По думите му опитите за балансиране между европейските ангажименти на България, вътрешнополитическите настроения и отношенията с Русия са изключително рискови и могат да доведат до негативни последици за страната.

Целия разговор гледайте във видеото.