Поредната прокурорска поръчка се спука! СГС върна делото срещу Ченалова! Никой не може да схване що за „обвинение” е измъдрила прокуратурата

Делото срещу уволнената от Софийския градски съд (СГС) Румяна Ченалова бе върнато на прокуратурата заради неяснота в обвинението. С прости думи казано: заради нефелен и некадърен обвинителен акт. Съдия по делото е Даниела Талева от СГС и тя разкоства обвинителния акт, който се отнася до престъплението по служба по чл. 282, ал. 1 от Наказателния кодекс.

Това е поредната прокурорска поръчка, която се спука като балон. Още, когато делото бе образувано, АФЕРА публикува поредица разследвания, в които изобличи скалъпеното обвинение срещу Ченалова и днес анализа ни се потвърди изцяло от съдебната инстанция.

Ето и какво пише „Правен свят“ за аргументите на съда да върне делото на прокуратурата, защото очевидно никой не може да схване в какво точно е обвинена Ченалова:

Според прокуратурата Ченалова е извършила престъпление по служба и документно престъпление при разглеждане на дело по искова молба на „ОЕТ – Обединени Енергийни търговци“ ЕООД срещу НЕК. Става дума за престъпление по служба с 14 отделни деяния, с които според прокуратурата са нарушени ЗСВ и ГПК, с цел да се набави облага за ОЕТ. Обвинението твърди, че Ченалова не е видяла нередностите в исковата молба на ОЕТ, а по нея не били платени дължими държавни такси от общо 434 105.14 лв. За НЕК настъпили вредни последици от направените запори, а облагата на ОЕТ са неплатените държавни такси. Документното престъпление пак е свързано със същото дело и поправка в протокол по него.

В разпореждането от днес на съдия Талева се посочва, че престъплението по служба е описано като продължавано и извършено с 14 отделни деяния, всяко от които осъществява един и същи състав на чл.282 от НК. За една част от деянията обаче били посочени и двете форми на изпълнителното деяние – че Ченалова е нарушила служебните си задължения и в същото време, че не ги е изпълнила.

Нарушените според обвинението разпоредби са на чл. 8 от Закона за съдебната власт (съдът да прилага законите точно и еднакво за всички), чл. 128 от ГПК (към исковата молба да е приложен документ за платена държавна такса) и чл. 129 от ГПК (задължението на съдията да провери редовността на исковата молба).

„Държавното обвинение е изключително лаконично в описанието на изпълнителното деяние „нарушила служебните си задължения“ и това е напълно обяснимо с обстоятелството, че всички посочени като нарушени норми от ГПК изискват извършването на активни действия от страна на съдията-докладчик. Бездействието на съдията-докладчик води до неизпълнение на задълженията, вменени му от гражданския закон, а не до нарушаване на служебните му задължения, т.е. до извършването на действия, които са извън предвидените в посочените норми. Факти и обстоятелства, сочещи на извършени действия от обвиняемата, които са извън предвидените в закона, не се твърдят от прокуратурата, но въпреки това се посочва като форма на изпълнителното деяние „нарушаване на служебните задължения“, пише в разпореждането си съдия Талева. Тя посочва, че липсата на фактология за нарушени служебни задължения и едновременно с това, посочването на тази форма на изпълнително деяние, създават вътрешно противоречие и водят до невъзможност Ченалова да разбере в какво точно е обвинена.

След това съдия Талева обяснява разликите между двете деяния, като изтъква, че неизпълнение на служебните задължения се реализира чрез бездействие от страна на длъжностното лице, което законът задължава да извърши определено действие по служба, но то не го извършва, а бездейства. При нарушаване на служебните задължения пък се предполага наличието на активни действия от страна на обвиняемия, които са в нарушение или не са съобразени с предвидените от закона действия.

„Така формулираното обвинение съдържа вътрешни противоречия, които водят до невъзможност обвиняемото лице да разбере какво му се вменява като извършено нарушение – действие, извършено в противоречие с изискуемото от закона или бездействие, довело до нарушаване на съответното законово предписание… Обстоятелството, че като обвиняемо лице по делото е привлечено лице с юридическо образование, което е с дългогодишен опит като съдия, правораздавал с години в областта, както на наказателното, така и на гражданското право, не освобождава прокуратурата от задължението да внесе в съда ОА, съдържащ ясно и разбираемо обвинение, което да бъде разбрано както от лицето, привлечено към наказателна отговорност, така и от неговия защитник„, пише още в разпореждането.

Според съдия Талева неяснота в обвинението има и по отношения на специалната цел на Ченалова да извърши престъплението, а именно да набави облага за „ОЕТ – Обединени Енергийни търговци“, която се изразява в неплатените такси. Съдът обаче подчертава, че според обвинението тази специална цел е търсена с всяко от 14-те деяния, за които Ченалова е обвинена.

„Недоумение буди това описание на целената имуществена облага, според което при дължима еднократно държавна такса, би могло с 14 отделени деяния да се цели всеки път имуществена облага в размер на дължимото еднократно плащане“, се казва в разпореждането. Във връзка с документното престъпление, съдът не е видял нередности.

Делото срещу Румяна Ченалова беше внесено в СГС още в края на м.г. През февруари обаче съдия Вера Чочкова го прекрати, след като прецени, че не става дума за престъпления, тъй като действията на Ченалова попадат в обхвата на функционалния ѝ имунитет. След това Софийският апелативен съд отмени разпореждането и каза, че дело трябва да има. След отвод на съдия Величка Маринкова то беше преразпределено на съдия Мирослава Тодорова, но и тя се отведе, тъй като също споделя тезата, че действията не са съставомерни.

Разпореждането на съдия Талева подлежи на обжалване и протест.

Проверката показа:

 В прессъобщение на Софийски градски съд се казва, че: " СГС върна на прокуратурата обвинителния акт срещу Румяна Ченалова като намери, че по време на досъдебното производство е допуснато съществено отстранимо процесуално нарушение, засягащо правото на защита на обвиняемото лице. Румяна Ченалова е привлечена към наказателна отговорност затова, че в качеството си на съдия по висящо търговско дело, е извършила  14 деяния, с които е нарушила и не е изпълнила служебните си задължения." Друга част от статията пък е лично мнение на автора, което няма как да коментираме.