Флотилия на НАТО в Черно море? Вие сериозно ли?

Във вторник, 9 октомври, британската информационна агенция "Ройтерс" съобщи, че НАТО пристъпва към създаване на ново многонационално военно формирование в Румъния, чиято задача е да противодейства на Русия и да държи под око руския флот в Черно море. Новата бригада на НАТО ще се формира от около 4000 румънски и 900 американски войника, а още 9 държави, между които и България, ще подпомагат начинанието.

Новината беше бързо отразена в българските средства за масова информация, като акцентът падна върху планирано създаване на флот на НАТО в Черно море с българско участие. Стигна се до там опозицията да поиска изслушване на премиера Борисов в парламента. Ще се включи ли България в ново военно формирование, насочено пряко срещу Руската федерация? Има ли опасност от сблъскване на руски и натовски кораби в Черно море? Фактите показват, че въпреки вдигнатия шум, сериозно разместване на силите в Черноморския регион не може да се очаква. Новото многофункционално военно формирование в Румъния не е нищо повече от дрънкане на оръжие.

Американската стратегия

Проектът за създаване на черноморски флот на НАТО не е нова идея. Опитите за прегрупиране на алианса с цел сдържане на руските сили до Проливите се проявява периодично в американските маневри в региона. Във военностратегически план постигането на паритет с руския ВМФ в Черно море би означавало ограничаване на руското присъствие в Източното Средиземноморие и Световния океан, а на практика – затрудняване на операцията в Сирия.

Присъствието на американски ескадрени миноносци, снабдени със противоракетна система "Егида" е друго ключово домогване на американската стратегия в региона. Посредством разположените на борда на миноносците ракети "Томахоук" Пентагонът може да "проектира сила" в дълбочина на руската територия. Така американските ракети достигат зад Урал, а в обхвата им попадат руските стратегически ядрени сили.

Орел, рак и щука срещу руската мечка

За последно се заговори за натовска флотилия в Черно море през лятото на 2016 г. Проектът бе задвижен от румънския президент Клаус Йоханес и предвиждаше обединяване на румънския, турски, украински и български флот с американска подкрепа. Идеята срещна острата реакция на българското правителство на Бойко Борисов, който заяви, че иска да вижда в Черно море "платноходки, яхти, туристи, мир и любов" и в крайна сметка проектът се провали. Повторното лансиране на идеята за натовски черноморски флот представлява нов, "окастрен", опит за разместване на силите в региона и натиск над Москва.

Вашингтон може би нямаше да настоява толкова за участието на източноевропейските страни, а щеше еднолично да изпрати свои кораби в Черно море, ако не съществуваше едно важно ограничение – Конвенцията от Монтрьо.

Съгласно подписаната през 1936 г. Конвенция за режима на Черноморските проливи, военните кораби на САЩ и всички останали държави без свое черноморско крайбрежие нямат право да присъстват в акваторията на морето повече от 21 дни. Съединените щати няма как да погазят това международно правило без да предизвикат глобална криза в сигурността и поради това разчитат на своите "proxy" сили в Източна Европа.

Възможно ли е обаче обединение на турския орел, българския рак и румънската щука срещу предполагаемата руска заплаха? Отговорът е еднозначен – не. След свалянето на руския самолет Су-24 от турската армия, именно президентът Реджеп Ердоган беше този който даде тон за черноморски флот на НАТО.

"Черно море почти се превърна в руско езеро. Ако не действаме веднага, историята няма да ни прости това", говореше тогава турският президент. Днес руско-турските отношения претърпяха драматичен обрат. Анкара разчита на Русия за решаване на кризата в Сирия, справяне с нарастващата кюрдска опасност за Турция и гарантиране на своята енергийна сигурност. В настоящата ситуация Ердоган в никакъв случай няма да предприеме агресивни действия срещу Москва и в това не може да има никакво съмнение.

Разграничаването на Анкара от засилването на НАТО по руските граници оставя в потенциалната черноморска авантюра на алианса България и Румъния. София обаче още през юли 2016 г. даде да се разбере, че не гледа благосклонно на свое участие в антируски флот, а и, казано честно, не разполага със сериозен военноморски потенциал.

Няколкото фрегати и корвети на българските ВМС са предимно стари съветски лодки без ракетни комплекси. Най-съвременното оръжие на българския флот са белгийски фрегати втора ръка, клас Wielingen, които имат символични бойни способности. Превъоръжаването на флота със съвременни кораби, снабдени с модерни ракетни системи, е скъпо удоволствие, на което едва ли ще се реши българското правителство.

В черноморските планове на НАТО остават единствено Румъния и, потенциално Украйна. Както виждаме САЩ създават новото формирование именно на основата на румънските въоръжени сили. Събирането на Румъния и Украйна на едно място обаче е трудно осъществима задача. До преврата в Киев от 2014 г. Румъния виждаше в Украйна своя "главен враг". Същото важеше и за украинската страна. В Киев отлично си спомнят румънската окупация на Бесарабия през 1918 г., щурма на Одеса на верните на Хитлер румънски войски по време на Втората световна и териториалните претенции на Букурещ след края на Студената война.

Между двете страни има нерешени спорове относно корабоплаването в делтата на река Дунав, спорни са и редица търговски и икономически въпроси, които отдалечават Румъния и Украйна от това да бъдат наречени съюзници. Поради тези съображения съобщенията за създаване на флот на НАТО в Черно море не могат да бъдат разгледани сериозно. Румънският курс на конфронтация с Русия е самостоятелно решение на румънските власти за това как страната да се позиционира на международната арена. За тези си решения елитът в Букурещ носи историческа отговорност пред своя народ. България вероятно няма да последва румънските си съседи.

Much ado about nothing

Укрепването на силите на НАТО в Черно море на антируска основа в настоящия момент е трудно осъществимо. Вашингтон едва ли би могъл да промени баланса на силите в Черно море без да наруши Конвенцията от Монтрьо и по този начин да дестабилизира цялата международна система за сигурност.

От руска страна стоят не само модернизираният Черноморски флот и авиацията. На полуостров Крим бяха прехвърлени противокорабните комплекси "Бастион", снабдени с ракети "Оникс", както и друго най-съвременно оръжие. С "Бастион" и противовъздушния комплекс С-400 Русия на практика контролира по-голямата част от акваторията и въздушното пространство над Черно море.

По всяка вероятност ходът на НАТО с новото румънско формирование няма да доведе до нищо повече от засилване на напрежението. Според бившия началник на Бреговите войски и морската пехота в Черноморския флот на Русия генерал-майор Владимир Романенко именно нагнетяването на конфронтацията като претекст за засилване на военнополитическия контрол над Източна Европа е целта на Вашингтон.

С реална военноморска сила, насочена срещу Русия, САЩ едва ли може да разполага в скоро време. "По моя оценка, натовската ескадрила може да оцелее не повече от 5 до 7 минути в бойни условия ", пресмята днешното съотношение на силите Романов. В тази ситуация всяко българско решение за впускане в черноморска авантюра би било проява на глупост.