Часове преди излъчването на пилотния епизод на „Фермер търси жена” (неделя, 22.00 ч. по Нова), разговаряме с водещата Диди Тодорова за впечатленията й от фермерите, защо им се възхищава и какво й предстои. А когато я попитахме за пътуванията й по света, отвори препълнения си куфар с истории и ни отведе чак до Япония, Сидни и Нова Зеландия.

Какво очакваш от ролята си на водеща на „Фермер търси жена”?
Очаквам да се запозная с много интересни хора и техните истории, както и да науча много за фермерството в България. Покрай емигрантската рубрика в „На кафе” се запознах с някои български фермери, които са напуснали страната, защото смятат, че тук не можеш да оцелееш като фермер. Надявам се обаче с предаването да опровергаем това схващане и да покажем положителната страна на това да си фермер в България.

Запозна ли се вече с участниците? Какви са впечатленията ти от тях?
Запознах се с историята на всеки от тях и мога да кажа, че има много любопитни персонажи. Истината е, че това са много земни и истински хора, постигнали са всичко с много труд и усилие. Възхищавам им се за това, че са останали да се борят, за смелостта да търсят своята половинка по този начин. Сигурна съм, че момичетата ще се колебаят кого да изберат, защото десетимата са наистина много стойностни.

Ти самата би ли се отказала от градския начин на живот в името на любовта с фермер?
Към момента мисля, че не би могло да се случи, но животът поднася всякакви изненади.

Какво предстои след излъчването на пилотния епизод?
След като представим десетимата фермери, на ход ще бъдат дамите. Те ще могат да кандидатстват за участие в предаването, като изпратят писмо на фермера, който ги е впечатлил най-много. След това заедно с екипа ще пътуваме до фермите на участниците, ще посрещаме заедно трудните моменти и изпитанията, но така също и сълзите от щастие. Това е риалити, така че очаквам неочакваното. Тук няма втори дубъл.

Като лице на емигрантската рубрика в „На кафе” си пътувала по цял свят. Коя държава те впечатли най-силно?
Много впечатляващо беше в Япония, защото е най-различно от всичко, което съм виждала. Впечатлиха ме културата и националното им самосъзнание. Японците са изключително учтиви и състрадателни. Крият истинските си чувства и емоции, защото да ги показваш там се счита за слабост. Дори след такова опустошително събитие като ядрената авария във Фукушима, японците не мислят за емиграция. Това се счита за национално предателство и дезертьорство. Точно обратното – въпреки високите нива на радиация там, купуването на плодове и зеленчуци именно от този регион се насърчава, за да се стимулират местните фермери. Още много други неща ме впечатлиха – видях японки, запалени по българската бродерия и народни танци. Жени на по 80 години танцуваха с такава енергия, каквато дори аз нямам. Знаеха подробности за видовете шевици, стиловете в танците. Обожават киселото ни мляко.

Кои са историите на наши сънародници, които са те впечатлили най-много?
Всички българи, с които се срещам в чужбина, са впечатляващи. Извървели са дълъг и труден път. Емигрантството е много сериозно и отговорно решение, съпътствано с жертви и лишения. Мога да дам много положителни примери – Ирен Ямами, например, е българка в Токио. Има свое ателие, в което обучава японките да бродират български шевици. Наскоро избродираха българското знаме със 140 вида български шевици. Иван Донев – талантлив и млад дизайнер, който живее в Рим. Живял е в манастир. За да стигне до работното си място, всеки ден е ходил по 4 км пеша и едва е свързвал двата края. Днес обаче шие дрехи за едни от най-популярните лица от шоубизнеса в Италия.

Знаем, че в Нова Зеландия си се срещала с български фермери?
Точно така. Светла и Митко Коларови от Нова Зеландия обслужват ферма с 300 крави. Стават по тъмно и лягат по тъмно. Собственикът на фермата, който е заможен новозеландец, каза, че откакто двамата са поели контрола, продукцията и печалбата му значително са се повишили. Българската общност там е много силна – хората там живеят със спомените и традициите от България. Толкова далече от родината, те са повече българи от нас тук.

Разкажи ни някоя интересна твоя случка от пътуванията ти?
Безкрайно много са, но се сещам за една в Сидни. За едно от живите включвания в „На кафе” се бяхме се качили на ферибота. По време на разговора обаче Гала ме помоли да сляза от ферибота и, разбира се, тръгнах заедно с оператора и събеседника. Докато ние правихме интервюто на пристанището, фериботът отплава с цялата ни техника – камери, таблети, микрофони. Добре че в Австралия не се краде така, или поне много рядко. Има още много истории, но ще ни трябва цял ден.