Разговорът ни с него започна с обща теория на правото. Продължихме с родовата памет, чувството за принадлежност, Лайнъл Ричи, неаполитанската паста и завършихме с откровението: „Аз съм справедлив чешит”. Представяме ви Диман от „Фермер търси жена”.

Ако искате да видите историите и на другите участници, не пропускайте да гледате отново пилотния епизод на „Фермер търси жена” – тази неделя от 14.45 ч. по Нова.

Ти си експерт по международно право, печелил си и много награди по състезания. Защо реши да замениш правото с фермерство? 

Все още обичам международното публично право и правото изобщо. Колкото по-неизменно обществените отношения се основават на справедливостта, чиито гарант би трябвало да е законът, толкова по-добре. За жалост, в днешния свят той все по-лесно се заобикаля или дори умишлено се оставят вратички. В полето, при орехите, всичко е явно, открито. Но това не значи, че не са частна собственост. Обратно, у нас понякога създават правни норми за отделни личности, но това е друга тема. Хората не предполагат, но фермерството е свързано и с огромна административна работа. Има и не малко правни източници, особено на европейско ниво. Това е много важен сектор в нашето национално стопанство и се надявам държавата ни да го докаже с повече действия.

Разкажи ни за САЩ – бил си там 5 години.

Там бях в студентските си години през лятото. Работил съм на едни от най-хубавите места на източното крайбрежие. Бил съм сервитьор, продавач, шофьор... Беше прекрасно.

Допадна ли ти американският начин на живот? Не се ли замисли да останеш да живееш там? 

Начинът на живот ми допадна и най-вече това, че там третират хората според заслугите им. Разбира се, че съм се замислял да остана да живея там, но винаги съм осъзнавал, че България щеше да ми липсва.

В с. Голямо Дряново попадаш случайно – на връщане от морето минаваш през селото и толкова ти харесва, че решаваш да си купиш къща. Лесно ли взимаш важни решения? 

Изобщо не ги взимам лесно, въпреки че често се е налагало да става бързо. Обичам да премислям и ако имам тази възможност, много по-рядко греша.

Днес задаваш ли си въпросът дали изборът ти е бил правилен? Не ти ли липсва динамиката на града, например? 

Още е рано да се каже, а и не съм откъснат от градския живот до такава степен. Опитвам се да съчетавам нещата, доколкото е възможно, но може би все още не правя достатъчно. Не съжалявам, че станах земеделски стопанин. Това е ново предизвикателство за мен.

Защо реши да отглеждаш точно орехи? 

Мисля, че в онзи момент орехите сами са решили, че искат да преминат в мои ръце. Аз просто съм бил насреща. Прабаба ми, която много ме е гледала, е от този край, където са орехите. Вероятно емоцията също е оказала влияние. Освен това, знаех колко са полезни, а за такава храна си заслужава човек да се потруди.

Разкажи ни за твоя род? Познавал ли си своя прадядо?

Половината ми род е от габровско, а останалите 2/4 от старозагорско и плевенско. Може би имаш предвид прадядо ми, който е участвал в боевете на Шипка, 1877 г. Той всъщност ми е прапрапрадядо, защото тогава е бил на 17 години. Карал е муниции, храна и вода с едно магаре през гората до върха. Вероятно се е и сражавал. Другият ми прапрадядо е загинал в Балканската война, незнайно къде. Имам и един прадядо от Стара Загора, който е бил царски офицер, полицай. Лежал е 15 години в лагер по време на комунистическия режим. Него го помня. Всичките ми дядовци са били интересни.

Кой е най-важният урок, на който семейството ти те е научило? 

Да уважавам останалите хора.

Колко често се качваш на Шипка? 

Доста често напоследък. Най-хубаво е през август, когато са честванията. Препоръчвам на всички българи, които не са били там по това време, да отидат.

Най-якият рок концерт, на който си бил? 

Доста са, но да кажем на Deep Purple в зала Фестивална на 1 ноември 2007 г.

Ако трябва да изсвириш на някое момиче нещо на китара, коя би била песента? 

Hello на Лайнъл Ричи.

За какво мечтаеш днес? 

Има два вида мечти – едните се превръщат в цели, а другите са просто мечти. Опитвам се да имам само от първия вид.

С какво най-много се гордееш? 

С родителите си

Вярваш ли в любовта от пръв поглед? 

Да, големи поразии може да направи...

Най-романтичният жест, който си правил? 

Пращал съм цветя на голямо разстояние.

По какво ще познаеш, че едно момиче е твоето момиче? 

По погледа. Щом усетя, че я гледам 15 минути без разсейване, значи е тя.

Казваш, че искаш жената до теб да те изненадва. А ти с какво би я изненадал? 

Правя много хубава паста по неаполитанска рецепта.

Букет от рози или букет от полски цветя би подарил? 

Определено от рози.

С какво не би направил компромис в една връзка? 

С доверието. Ако го няма изцяло, няма как да се компенсира.

Какво не би простил? 

Предателство.

Кое е твоето най-трудно качество? 

Скептицизмът

Любим филм?

„Междузвездни войни”.

А любима книга? 

„Дванадесетте стола” (Илф и Петров).

Опиши себе си с три думи... 

Справедлив, перфекционист, чешит.

А перфектната жена в три думи... 

Блага, приказлива, весела.

 Ако Диман е фермерът, който те е впечатлил най-много, попълни анкетата и му напиши своето обръщение тук.