Камен от „Фермер търси жена” – бохем по душа

Представяме ви Камен, един от героите във втори сезон на „Фермер търси жена” по Нова

 

Той е бохем по душа. Пътешественик до мозъка на костите. Човек, който никога не се губи. Може да ви разказва с часове за впечатленията си от света, щастието в простите неща и уж опитомената му щурост. А стане ли разговорът прекалено сериозен, веднага ще подхвърли някоя шега. Защото вярва, че умението да се шегуваш с живота е това, което ни прави живи. Представяме ви Камен от „Фермер търси жена”. 

Ако искате да видите историите и на другите участници, не пропускайте да гледате отново пилотния епизод на „Фермер търси жена” – тази неделя от 14.45 ч. по Нова.

Пътувал си много по света. Разкажи ни малко повече – в кои държави си бил, какво си правил там?
Пътувал съм много покрай спортното ориентиране. Бил съм в Скандинавия, Италия, Испания, Австрия, Франция и много други. Започнах да се занимавам със спортно ориентиране още в 3-ти клас и така до 24-годишна възраст. Повече от десет години съм бил в националния отбор, с който сме ходили на много международни състезания и национални първенства. Печелили сме и много медали.

Как протича едно състезание по спортно ориентиране?
Всеки отбор получава определен маршрут, който трябва да измине за максимално бързо време. Подобни състезания продължават в рамките на пет дни. Събират се много хора – на световното състезание в Швеция, например, имаше около 23 000 души от цял свят, в различни възрастови групи.

Има ли състезание или маршрут, който те е впечатлил най-силно?
Всяко състезание е имало своя чар. Не мога да кажа кое е било най-красивото или най-впечатляващото. Скандинавия има свой особен чар. Не по-малко красив обаче е и резерватът Чески рай, който се отличава със скалните си масиви. Страхотен заряд ми носи и Австрия. Всеки маршрут има своята специфична красота.

На какво те научи спортното ориентиране?
Ориентирането изгражда усет за разстоянията, преценка за местата. Един маршрут първо трябва да ти мине през главата, за да може след това да се премине и на практика. Затова най-голямото предизвикателство в този спорт е именно комбинацията между физическото натоварване и стратегическата мисъл, между тактиката и физиката.

Случвало ли ти се е да се изгубиш?
Не. Имам перфектна ориентация и никога не съм се губил.

А в преносен смисъл?
И в преносен смисъл не съм се губил. Винаги съм бил с разумността си и не съм излизал от себе си.

Коя е държавата, която не си посетил досега, а много искаш?
Любопитен съм към Тибет, за да усетя духовното. Интересни са ми и страните от Южна Америка – Еквадор, Перу. Там, където материята все още не е погълнала човечеството.

И все пак има ли страна, която ти е любима и в която обичаш да се връщаш?
Любима ми е северната част на Италия. Изчистеността, ароматните улици на кафе, удоволствието да споделяш храната и виното с любимите си хора. Онова провансалско отношение към живота – на пръв поглед той изглежда отчайващо скучен, но всъщност е много добре подреден и премерен. Именно на такива места се случват най-стойностните неща.

С какво най-често се шегуваш?
Със самия себе си. Винаги поднасям една истина под формата на шега. Просто така съм устроен – да се шегувам.

Къщата ти е пълна с табели и реклами от цял свят – разкажи ни за тях, какво означават за теб?
Имам над 150 табели. Всяка една има своята наслада и красота. Те са вид закачка, но едновременно с това създават уют и носят ирландски дух у дома.

Имаш ли друг вид мании?
Имам 40 чифта очила и 120 шапки. Шапките ми са от всевъзможни места – Грузия, Азербайджан, Австралия, САЩ, най-различни видове каскети. Постоянно съм с някаква шапка.

Къщата, в която живееш, е купена от дядо ти преди 100 години. Кой е най-ценният спомен, който пазиш в нея?
Къщата е построена на брега на реката, а самата вада е на повече от 200 години. Преди време тук е имало воденица. След като дядо ми купува земята,  я облагородява по проект на австриец, който казва какви е трябвало да бъдат водните турбини. Черни Осъм е много будно място, тук е бил първият ВЕЦ. И до днес тук са живи много от занаятите. Селото има своята красота и динамика – има кокетни ресторанти и хотели, близо е до Троянския манастир, а така също и до София. Именно заради всичко това големият град не ми липсва.

Брат ти свири на барабани, а баща ти е тромпетист. Ти свириш ли на някакъв инструмент?
Като дете съм свирил на пиано и на тромпет. Днес обаче моята страст е слушането на хубава музика, особено джаз. Затова вкъщи често гостуват музиканти.

Определяш ли себе си като купонджия?
Аз съм купонджия. Всеки ден у дома има приятели и гости. Но купонът не ме изморява. Изморява ме простотията.

Най-щурото нещо, което си правил?
Щур човек съм, но щуротиите ми са премерени. В тях няма неблагоразумност.

Разкажи ни за магията на дърводелството?
Дърводелството ми носи усещане за свобода – да усещаш аромата на дървото, удоволствието от това да създаваш. Правя различни мебели, реновирам къщи за туризъм. Затова и мечтата ми е да преобразя това място, да го превърна в арт хотел.

А кой е Ричард?
Ричард е моето куче, смесица между каракачанка и северен вълк. Тичаме заедно всяка сутрин и вечер. Спортът за мен е много важен – карам байк, ски, ходя на тенис.

С какво най-много се гордееш?
С приятелите.

За какво мечтаеш?
Да създам кокетен хотел и да го споделям с жената до себе си.

Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
Енергиите са от пръв поглед. Умея да усещам хората още при ръкостискането.

Най-романтичният жест, който си правил?
Да я заведа на пикник в обедната почивка, без тя да очаква. Много пъти съм го правил.

По какво ще познаеш, че една жена е твоята жена?
По присъствието й, по аромата, по това дали се докосваме като усещане и енергия.

Какво би направил, за да я впечатлиш?
Бих се държал естествено.

Кое е твоето най-трудно качество?
Да отказвам. Дори когато знам, че ще бъда подведен, не отказвам.

С какво не би направил компромис в една връзка?
С липсата на доверие.

Какво не би простил?
Безочливостта.

Перфектната вечер е...
Когато сме заедно, всяка вечер е перфектна.

Букет от рози или букет от полски цветя би подарил?
Всичко, което е по-близо до природата, е по-стойностно.

Знае ли един мъж на 47 отговора на въпроса „Какво искат жените?” 
Сигурност, емоция, шеговитост... Моята жена не обича суровите мъже.

Опиши себе си с три думи... 
Отговорно-шеговит, усмихнат мечтател, реално стъпил.

Перфектната жена в три думи... 
Умееща, желаеща, на място. 

Ако Камен е фермерът, който те е впечатлил най-много, попълни анкетата му и напиши своето обръщение тук.

Снимка: Мариана Гугалова / Atelier Guge

 

 

 

Той е бохем по душа. Пътешественик до мозъка на костите. Човек, който никога не се губи. Може да ви разказва с часове за впечатленията си от света, щастието в простите неща и уж опитомената му щурост. А стане ли разговорът прекалено сериозен, веднага ще подхвърли някоя шега. Защото вярва, че умението да се шегуваш с живота е това, което ни прави живи. Представяме ви Камен от „Фермер търси жена”. 

Ако искате да видите историите и на другите участници, не пропускайте да гледате отново пилотния епизод на „Фермер търси жена” – тази неделя от 14.45 ч. по Нова.

Пътувал си много по света. Разкажи ни малко повече – в кои държави си бил, какво си правил там?
Пътувал съм много покрай спортното ориентиране. Бил съм в Скандинавия, Италия, Испания, Австрия, Франция и много други. Започнах да се занимавам със спортно ориентиране още в 3-ти клас и така до 24-годишна възраст. Повече от десет години съм бил в националния отбор, с който сме ходили на много международни състезания и национални първенства. Печелили сме и много медали.

Как протича едно състезание по спортно ориентиране?
Всеки отбор получава определен маршрут, който трябва да измине за максимално бързо време. Подобни състезания продължават в рамките на пет дни. Събират се много хора – на световното състезание в Швеция, например, имаше около 23 000 души от цял свят, в различни възрастови групи.

Има ли състезание или маршрут, който те е впечатлил най-силно?
Всяко състезание е имало своя чар. Не мога да кажа кое е било най-красивото или най-впечатляващото. Скандинавия има свой особен чар. Не по-малко красив обаче е и резерватът Чески рай, който се отличава със скалните си масиви. Страхотен заряд ми носи и Австрия. Всеки маршрут има своята специфична красота.

На какво те научи спортното ориентиране?
Ориентирането изгражда усет за разстоянията, преценка за местата. Един маршрут първо трябва да ти мине през главата, за да може след това да се премине и на практика. Затова най-голямото предизвикателство в този спорт е именно комбинацията между физическото натоварване и стратегическата мисъл, между тактиката и физиката.

Случвало ли ти се е да се изгубиш?
Не. Имам перфектна ориентация и никога не съм се губил.

А в преносен смисъл?
И в преносен смисъл не съм се губил. Винаги съм бил с разумността си и не съм излизал от себе си.

Коя е държавата, която не си посетил досега, а много искаш?
Любопитен съм към Тибет, за да усетя духовното. Интересни са ми и страните от Южна Америка – Еквадор, Перу. Там, където материята все още не е погълнала човечеството.

И все пак има ли страна, която ти е любима и в която обичаш да се връщаш?
Любима ми е северната част на Италия. Изчистеността, ароматните улици на кафе, удоволствието да споделяш храната и виното с любимите си хора. Онова провансалско отношение към живота – на пръв поглед той изглежда отчайващо скучен, но всъщност е много добре подреден и премерен. Именно на такива места се случват най-стойностните неща.

С какво най-често се шегуваш?
Със самия себе си. Винаги поднасям една истина под формата на шега. Просто така съм устроен – да се шегувам.

Къщата ти е пълна с табели и реклами от цял свят – разкажи ни за тях, какво означават за теб?
Имам над 150 табели. Всяка една има своята наслада и красота. Те са вид закачка, но едновременно с това създават уют и носят ирландски дух у дома.

Имаш ли друг вид мании?
Имам 40 чифта очила и 120 шапки. Шапките ми са от всевъзможни места – Грузия, Азербайджан, Австралия, САЩ, най-различни видове каскети. Постоянно съм с някаква шапка.

Къщата, в която живееш, е купена от дядо ти преди 100 години. Кой е най-ценният спомен, който пазиш в нея?
Къщата е построена на брега на реката, а самата вада е на повече от 200 години. Преди време тук е имало воденица. След като дядо ми купува земята,  я облагородява по проект на австриец, който казва какви е трябвало да бъдат водните турбини. Черни Осъм е много будно място, тук е бил първият ВЕЦ. И до днес тук са живи много от занаятите. Селото има своята красота и динамика – има кокетни ресторанти и хотели, близо е до Троянския манастир, а така също и до София. Именно заради всичко това големият град не ми липсва.

Брат ти свири на барабани, а баща ти е тромпетист. Ти свириш ли на някакъв инструмент?
Като дете съм свирил на пиано и на тромпет. Днес обаче моята страст е слушането на хубава музика, особено джаз. Затова вкъщи често гостуват музиканти.

Определяш ли себе си като купонджия?
Аз съм купонджия. Всеки ден у дома има приятели и гости. Но купонът не ме изморява. Изморява ме простотията.

Най-щурото нещо, което си правил?
Щур човек съм, но щуротиите ми са премерени. В тях няма неблагоразумност.

Разкажи ни за магията на дърводелството?
Дърводелството ми носи усещане за свобода – да усещаш аромата на дървото, удоволствието от това да създаваш. Правя различни мебели, реновирам къщи за туризъм. Затова и мечтата ми е да преобразя това място, да го превърна в арт хотел.

А кой е Ричард?
Ричард е моето куче, смесица между каракачанка и северен вълк. Тичаме заедно всяка сутрин и вечер. Спортът за мен е много важен – карам байк, ски, ходя на тенис.

С какво най-много се гордееш?
С приятелите.

За какво мечтаеш?
Да създам кокетен хотел и да го споделям с жената до себе си.

Вярваш ли в любовта от пръв поглед?
Енергиите са от пръв поглед. Умея да усещам хората още при ръкостискането.

Най-романтичният жест, който си правил?
Да я заведа на пикник в обедната почивка, без тя да очаква. Много пъти съм го правил.

По какво ще познаеш, че една жена е твоята жена?
По присъствието й, по аромата, по това дали се докосваме като усещане и енергия.

Какво би направил, за да я впечатлиш?
Бих се държал естествено.

Кое е твоето най-трудно качество?
Да отказвам. Дори когато знам, че ще бъда подведен, не отказвам.

С какво не би направил компромис в една връзка?
С липсата на доверие.

Какво не би простил?
Безочливостта.

Перфектната вечер е...
Когато сме заедно, всяка вечер е перфектна.

Букет от рози или букет от полски цветя би подарил?
Всичко, което е по-близо до природата, е по-стойностно.

Знае ли един мъж на 47 отговора на въпроса „Какво искат жените?” 
Сигурност, емоция, шеговитост... Моята жена не обича суровите мъже.

Опиши себе си с три думи... 
Отговорно-шеговит, усмихнат мечтател, реално стъпил.

Перфектната жена в три думи... 
Умееща, желаеща, на място. 

Ако Камен е фермерът, който те е впечатлил най-много, попълни анкетата му и напиши своето обръщение тук.

Снимка: Мариана Гугалова / Atelier Guge