Той е момчето, което говори с конете. И до днес помни първото си качване на кон, първото състезание, първата титла и трудния момент, в който трябва да каже „Край”. Отказва се от обещаваща кариера в чужбина, за да остане верен на българското, а днес е готов на абсолютно всичко, за да намери човека, с когото да споделя живота си. Представяме ви Ангел от „Фермер търси жена”. 

Ако искате да видите историите и на другите участници, не пропускайте да гледате отново пилотния епизод на „Фермер търси жена” – тази неделя от 14.45 ч. по Нова.

Имаш ли спомен от първия път, когато се качи на кон? Бил си само на 3 години...
Още като дете обичах животните. Един ден майка ми ме взе от детската градина и ме заведе на хиподрума в Шумен. И до днес помня името на коня, на който ме качиха – казваше се Дабор и беше на 21 години. От тогава се запалих по конете, а майка ми ме водеше всяка седмица. На 5 години вече започнах да се уча.

Помниш ли първото си състезание? 
Първото ми състезание беше на Тодоровден в Шумен. Тогава бяхме само четири деца и правихме т.нар. хиксове. Следващото ми състезание беше квалификация по прескачане на препятствия в Шумен, когато се класирах трети. На 14 години станах част от младежкия национален отбор по всестранна езда. 

Какво представлява всестранната езда?
Тя включва елементи от трите вида езда – танците на коня, т.нар. обездка; бягане и скачане за време и прескачане на препятствия на пясъчен плац.

Кога дойде шампионската титла?
През юли 2004 г. по време на юношеското за деца в Германия. Тогава станах шампион по прескачане с препятствия. След това, когато завърших ветеринарна медицина в Добрич, получих предложение да замина за Норвегия, където гледах и обяздвах кобили.

Какво означава да обяздиш един кон?
Това означава да му създадеш навици, да го подготвиш за състезание. Реално, ние сме хората, които се грижим за тях. Там се грижих за две кобили – Ванеса и Рамона, и за един жребец. Един кон започва да се обучава на 3 години, а самото му обучение отнема около 6 месеца с един и същ човек. 

Какво е най-важното, за да спечелиш доверието на един кон?
Най-важното е да имаш подход – да няма крясъци, викове, да няма резки движения. Нашият треньор казваше: „Виновно животно няма. Виновен е ездачът или конегледачът”.

Разкажи ни повече за твоя първи кон?
Първият ми кон се казваше Рондо, порода източнобългарски кон. Беше на 3 години, когато го взех. Отне ни само 3 седмици, за да се сближим. Много бързо станахме неразделни – той беше като кученце. Постоянно ме търсеше, защото винаги му давах някаква награда. След това обаче аз трябваше да замина да работя в Албена. Един ден разбрах, че е обявен за продан и реших, че трябва да го купя. Така го взех с мен в Албена. За съжаление обаче това не продължи дълго. Колкото и да не исках, трябваше да го продам, защото той имаше голям потенциал за състезател, беше много красив. Впоследствие стана страхотен жребец.

Днес ходиш ли да го виждаш понякога? 
Да. И днес, когато мога, го посещавам. 

Какво ти носи общуването с конете? 
Огромно удоволствие, спокойствие. Чувствам се свободен, щастлив. Когато не съм сред тях, усещам огромна липса. Затова си купих и кобила, за която да се грижа. 

Кой е най-расовият кон, който си яздил?
Холщайнер. Това е немска порода.

Покрай конния спорт си живял в много държави - Германия, Франция, Холандия, Норвегия и други. Не си ли се замислял да останеш да живееш там?
Имал съм предложения да остана в чужбина – в Белгия и Норвегия,  например. Но никога не съм го искал. Никога не ми е минавала тази мисъл. Много хора не съумяват да ценят българското. Особено тези, които не са посели стръкче цвете или дръвче.

Разкажи ни за травмата, която е сложила край на състезателната ти кариера? 
Беше по време на състезание, и то при награждаването. Жребецът неочаквано се изправи, а аз паднах. Удари ме в сляпото око и стъпи върху мен. Изгубих съзнание и изпаднах в шок. След това лекарите бяха категорични, че ако продължа, никой не знае кога ще бъде следващата травма и дали няма да остана инвалид за цял живот. Затова предпочетох да спра с конния спорт. Преживях го много трудно.

Днес липсва ли ти? 
Конният спорт продължава да присъства в живота ми. Много често ходя при конете, гледам, помагам. Освен това, не остава ден, в който да не се грижа за своите животни.

Разкажи ни за животните, които отглеждаш? 
Имам 26 овце, като се надявам в бъдеще да се увеличат. Целта е да започнеш от малка бройка, от нулата, и след това постепенно да ги увеличаваш.

Имаш ли спомен с тях, който ти е особено близък?
Спомням си веднъж, бях задрямал до едно дърво, когато най-малкото агънце – Чочко, беше дошъл при мен, без да го усетя. Ближеше ме и ме подбутваше. Докато се събудя, всички овце си бяха тръгнали, само Чочко стоеше до мен и ме чакаше.

Свириш на гайда – кой те научи?
Научих се покрай дядо ми – той е македонец и свири много. Самоук е. Когато съм бил с неговите роднини, съм се опитвал да свиря. Тогава той ми казваше „Пробвай се. Докато не се опиташ, не можеш да се научиш”. Така с много опити, и с негова помощ, разбира се, се научих. 

За какво мечтаеш днес?
Да развия стопанството си и да намеря човека до себе си, с когото да мога да споделям.

Вярваш ли в любовта от пръв поглед? 
Да. Случвало ми се е, но след това винаги нещо се е обърквало.

Най-романтичният жест, който си правил? 
Заради момиче съм вървял пеша до Аспаруховия мост в 4.00 ч. през нощта, след което й подарих букет цветя. 

По какво ще познаеш, че едно момиче е твоето момиче? 
По характера – да е учтива, разбрана, да е спокойна.

Ако трябва да впечатлиш едно момиче, какво би направил? 
Всичко. Абсолютно всичко.

С какво не би направил компромис в една връзка? 
С лъжата и кражбата.

Какво не би простил? 
Отново кражбата и лъжата – това са двата най-лоши навика. 

Кое е твоето най-трудно качество? 
Не споделям трудните моменти. Винаги сам ги изживявам.

Букет от рози или букет от полски цветя би подарил?
Преди време букет от рози. Сега – полски цветя.

Любим филм? 
Фар Лап – това е филм за един прекрасен състезателен кон.

Каква музика слушаш? 
Народна музика и българска естрада.

Опиши себе си с три думи... 
Възпитан, доброжелателен, любящ.

Перфектната жена в три думи... 
Красива, мила и добра.

Ако Ангел е фермерът, който те е впечатлил най-много, попълни анкетата му и напиши своето обръщение тук.