„Нечестен закон не е изобщо закон“ или как да имаш доверие на българските институции, при положение, че знаеш какви дребни душици заемат огромни по значение постове? Тази история е по реален случай и не е нещо особено – просто показва до колко ниско би паднал човек само и само да си достави минимално удобство… и то за сметка на удобството на много други. Един хубав ден, в нашата жилищна сграда се нанесоха нови съседи. Нямах представа какви са и откъде са. Нямаше и да разбера ако не бяха застанали в светлината на прожекторите. Става въпрос за семейството на Пламен Георгиев Димитров, председател на Комисията за Противодействие на Корупцията и за Отнемане на Незаконно Придобитото Имущество. Оказа се, че г-н Димитров освен апартамент в сградата е закупил и гараж на нивото на улицата. Не мога да коментирам шофьорските му умения и умелостта на маневрите които прави, но явно му е било трудно да паркира в гаража си при положение, че по продължение на отсрещната страна на еднопосочната улица паркират коли. За справка, по същата улица има още един надземен, а и подземен гараж с подобни по размери изходи, ако не и идентични. Та, 10 години това не бе затруднявало живущите, но явно затрудни г-н Димитров. И човекът реши да вземе нещата в свои ръце. Първата стъпка бе незаконосъобразно да увеличи захода към гаража си, като деформира тротоара пред него. Това дори нямаше и да го коментирам, ако не бяха последвали следващите му действия, които вече показаха тенденция на поведение. Втората стъпка бе да постави бетонови кашпи по продължение на самата улица (със знак забранено паркирането!!! :D ), което вече граничи с въпросителна адекватност. Kак някой може да смята, че ако постави нещо буквално на пътя няма да има отзвук и последствия? Е, кашпите бяха преместени на тротоара – поне сега „разкрасяват“ квартала. След тези две активности нещата поутихнаха, но не за дълго. Появи се официален знак забраняващ престоя и паркирането. Тук мога само да спекулирам как и защо е бил поставен, тъй като нямаше обществено обсъждане и от общината н