Ние, група граждани от град Пирдоп, изразяваме категоричното си недоволство от предоставените ни услуги от туроператорска фирма Бизнес Консулт БМ ООД. През пролетта на т. г. ни беше предложено от жена, ползваща се с добро обществено мнение в града, участие в тридневна екскурзия в Румъния. За няколко седмици се събра група от над 50 души, дадохме капаро, а към края на м.юли - остатъка от сумата. Впоследствие разбрахме  че допълнително трябва да си платим посещение на някои обекти, както и традиционна национална вечеря. Така добавихме още по ~33 евро на човек , според това колко обекта си избрал. Добавихме и по още 15 лв. на човек за това, че автобусът ще ни вземе от Пирдоп. И така на връх празника на Съединението на България в 4.00 часа се качихме в рейса и започна нашата сага. Още със започването на екскурзията нямаше екскурзовод, който да ни настани, да ни раздаде програмата по часове и дни , евентуално и рекламни материали. Такъв щеше да ни чака в Русе, т.е. на 370 км от града ни. Между другото там трябваше да направим и първата голяма почивка, като ни бе разяснено от шофьора, че ще спре само за неотложна нужда. За първия ден беше споменато от шофьора пристигане около 9 часа в Русе и посещение на 4 обекта, но около 9 часа бяхме едва в района на Правец. Спирахме общо ЧЕТИРИ пъти. Първи и втория път през разстояние около 10 км сменяхме водно съединение, като в ремонта участваха и екскурзианти доброволци. Третия път автобуса се отби в аварийното платно на магистрала Хемус, като поради проблем с термостата се наложи да стоим около 1 час между летящите коли и нивите. По едно време на помощ се появи лично МПС с ловешка регистрация, като до такава не се стигна, тъй като пак с помощта на пасажерите проблемът беше игнориран У хората назряваше безпокойство и съмнение, но все пак потеглихме. И точно когато смятахме, че нашите неволи като туристи са приключили, се чу невероятен трясък, стържене на железа и ламарина, усетихме силни вибрации. Бе гръмнала лява задна гума, която беше разцепена и разнищена по цялата дължина. Именно тогава забелязахме с колко нищожен грайфер са останалите три, видяхме местата с ръжда в задната част, както и изгнилата ламарина, представляваща подкалник. Тя бе захвърлена там, на разклона за село Телиш Луковитско. На 180 км от града ни и на 195 км от Русе хората бяха изплашени, несигурни, обезпокоени за техническата изправност на автобуса. Обадихме се на телефон 112, като искахме да се провери от съответните органи изправността на автобуса, но тъй като за 1 ч. 15 мин. не дойдоха, ние ( 8 възрастни и 2 деца ) отказахме да се качим. Поискахме да съставим констативен протокол, но шофьорът ни отказа и впоследствие се сетихме, че ние всъщност нямаме и индивидуални договори и при поискването на някакъв договор се оказа, че има групов, който след това  случайно забрави и договора изчезна?! Описваме подробно всичко, като имаме и снимков материал, за да придобиете реална представа за случилото се. Ние не хиперболизираме и не проявяваме просто каприз. Взехме категорично решение да не продължаваме да подлагаме психиката и живота си на риск. По пътищата на България има достатъчно паметници на безумно загинали, а човек с живота си и с този на децата му компромис не трябва да прави. 

 

Семейство Цветан и Мария Праскови, семейство Димитър, Цонка и Мария Стоянови, семейство Марияна и Пресияна Върбанови, Радка Вельова, Елисавета Алипиева, Иванка Георгиева