Бадминтонистките ни са трети в Европа и неизвестни в България. Учудващ е фактът, че толкова старателно се опитваме да бъдем мазохисти. През последната седмица всички спортни емисии в популярните български телевизии излъчваха с наслада репортажи и съобщения за загубите на Цвети Пиронкова и Григор Димитров, но никоя от тях не спомена за успешния поход на българския национален отбор по бадминтон жени на европейското първенство в Базел. Момичетата имаха три победи над съперничките си в предварителните групи, още една победа на четвъртфиналите и бяха спрени само от бъдещия европейски шампион Дания. Мъжете не се представиха толкова убедително, но и те имаха добри моменти. И никой, ама съвсем никой не поиска да обърне внимание на това. Чухме за футболни скандали, за продадени мачове, за провалени контроли. А как да убедим децата, че спортът има и друга страна? Как да им обясним, че бадминтонът е един добър начин да прекарат свободното си време? Кой (кой, кой, кой определя за кой спорт да се говори и за кой не?Предполагам, че и други спортове са в положението на бадминтона. Разбирам, че няма добри условия за развитието им. Но защо да не говорим за успехите? Теодора Кирякова