ПОГУБЕНА СПРАВЕДЛИВОСТ

 

Погубено потръпва, напира сълза.

Под дим човека гори, заспива народа.

Заспаха и политици, спят и сега.

Едно сърце в пламък какъв народ сме сега?

Безмълвно пада жена гори със запалена рана.

По моята скръб сърцето ще стене за дълго моят си скут отново притихнал.

Една сълза отново се рони и не е сама.

Душата животът крепи погубена справедливост.

И тя се обажда, сърцето ще стени иска да спи пробудена сълза.

Веднъж в пламъка гори кратък живот...

Сълзата ми човешка отново скърби.

Измамена жена във огъня гори тишина притихнала в нощта.

Сълзата пробудени най-кратко до нас какъв народ сме сега?

А колко ужасно ПОГУБЕНА СПРАВЕДЛИВОСТ нея боли мене скърби...

Големите сърца са много СТЪПКИ при Бог

То нека дреме Народ не ни е нужно политика, сега време е за мисъл.

 

Автор на стиха: Живко Янчев Ангелов, ученик във град Вълчи дол, област Варна .