Здравейте, неприятната случка, която преживях, се разигра на 14 декември, петък, между 14:00 и 15:00 ч., на входа на МБАЛ „Проф. Д-р Асен Шопов“ – Златоград /в същата сграда се помещават и здравният център на града, и спешното отделение/. Пътувах със служебния си автомобил към указаното място, където трябваше да бъда по служебна работа. Минах по обичайния си път и в края на пътя установих, че на улицата пред болницата се полага асфалт и достъп до болницата няма. Липсваха както предупредителна табела за ремонтни дейности, така и указателна, как да се стигне до единствената болница в региона (!). Направих маневра и заобиколих в опити да достигна до крайната си цел. Попаднах на същото – ремонтна дейност по протежение на цялата улица, ограничаваща напълно достъпа до болницата, и липса на табели и маркировки. Единственото незасегнато от ремонта място беше паркинга за служебни автомобили на ЕВН, който е срещу входа на болницата. Спрях за да се огледам и да потърся решение и в този момент, срещу мен, с крясъци и викове, се нахвърлиха трима мъже от работниците, които ми казваха, че преча и трябва да се махам. Докато се опитвах да обясня защо съм спряла, към тях се присъедини още един, по облеклото му съдя, че вероятно беше охрана на сградата на ЕВН, който се включи в това да ми крещи, и никой не искаше нито да ме изслуша, нито да ме упъти. Видях, че в двора на болницата има линейки и попитах те как минават, с намерение да мина по същия път. Отговорът беше: „Ти за линейките не бери грижа“, което отново не ми даде отговор, нито решение. Казах им, да си сложат табели, защото създават хаос и чувам: „Тя, цялата ни държава е хаос“. Е, уважаеми работници, които ми крещяхте и не пожелахте да погледнете чисто човешки на моя, в този момент, проблем, сега аз искам да ви попитам: Кой всъщност носи отговорност за слагането на ред в нашата държава? Не сме ли точно ние, жителите на тази държава, хората, които да въведат ред поне в ежедневните си дейности, като спазваме определени правила? Защо, потънали в собствените си грижи, забравяте да сте човечни и, от позицията си на по-силния, комуникирате с крясъци и викове? Защо забравяте, че хората живеем в общество, за да си помагаме, а не да си пречим? Не искам отговори, искам промяна, като всички вас, която няма как да стане, ако не я направим първо ние, като променим най-напред отношението си един към друг, отношението си към човека! Поздрави, Снежана Коларова