Здравейте! Пиша ви по повод напрежението, което назрява сред живеещите в село Поповяне (на около 40 км от София и 25 от Самоков). От години в селото водата през лятото е почти мираж. Ситуация, с която жителите се примиряват. За съжаление обаче не стига, че редовно няма вода или налягането й е изключително слабо, но в редките случаи, в които с сдобием с такава, тя е с изключително влошено качество – цвят, вкус и т.н. С две думи -негона за пиене.

Проявявах разбиране, че спирането й е свързано с ограничаване на възможността за поливане, но чашата на търпение в горещините и пандемията преля. В крайна сметка не считам, че всички трябва да бъдем наказвани, за да се ограничат дадени хора да не поливат.

Сигнализирах ВиК Самоков с обаждане и писмена жалба на 13.6.2021 г., на която и до момента нямам отговор. При свързването ми с телефона от сайта на дружеството, те остават учудени, че не съм получила отговор и ме пренасочват към главния инженер, който така и не си вдига телефона. Явно, че така налаганият ни режим е свързан и с проблем на водопровода. Но какво значение има, когато всеки месеци си плащаш, независимо, че срещу това получаваш лоша услуга. Разбира се сагата не свършва, а започва тук.

Липсата на вода и качеството й е по-малкият проблем от всички проблеми. Наред с липсата на вода и лошото й качество, ежедневно по няколко пъти (стига се до 5-6) ни се спира тока. В някои случаи е краткосрочно, в други продължителността е по 1-2 часа. С две думи - дискотека. Цък-цък и уредите заминават.

При позвъняване на линията на ел. дружество ми се обяснява, че нямам ток, нещо което само мога да установя и за което им звъня. Редовните отговори са, че е авария. Бих се съгласила, но аварии всеки ден по няколко пъти, за мени говорят за проблем в системите, трасетата и т.н., а не аварии, с които ни замазват очите.

След авариите, дежурният им екип се оправда с летенето на щъркелите. Вярно е, че на територията на селото има много щъркели, но се замислям как все още ги виждаме при толкова много аварии, причинени от тях. Поредното безумно оправдание.

Настояват за писмена жалба, независимо че съм им изпращала редица без промяна на положението. Но щом искат да отчитат дейност и бройка, последният път през август тази година им пуснах 10 едновременно, с очакване, че това ще ги задейства.

Не. Отново провал. И след така пуснатите им 10 жалби, отново спиране и отново същия сценарий. Губя търпение и отново се свързвам с тях и така до безкрайност - звъниш, чакаш, за ди ти вдигнат, слушаш тъпи и безумни обяснения и разговорът завършва с „необходимо е писмено оплакване“.

В отговор на едно от позваняванията ми, една дама от дружеството дори се свърза с мен, за ми обясни за проблема, но не се получи. Дамата не успя да ми прочете това, което са й подали, тъй като не го разбираше и го сричаше, а какво остава да ми обясни на мен. И отново искат жалба. Получават я, но какво от това.

Отговорите им са ни познати от години, типови и без отговор на поставените въпроси, без реално решение на същинския проблем. Поредицата от прекъсвания на ел. захранването тази година прекрачват всички граници. В това число не включвам протичащия в момента ремонт на трасетата, за който е ясно че е необходимо да се прекъсва електричеството. Коментирам всички онези прекъсвания в извънработно време през седмицата и в почивните дни, които допълват пейзажа. В крайна сметка звъниш им, пишеш им с години, но резултат - никакъв. Монополистът си е монополист и си прави каквото намери за добре. Това че си плащаме всяко повишение на цената и всяка сметка без ден забавяне не се отчита. Но непрекъснато на тел. им линия ми повтарят колко важно било обаждането ми за тях - твърдение, което е в пълно противоречие с действителността.

И така да се върнем в ежедневието на село Поповяне. Живееш ден след ден на въздух в жегата без вода, без ток с две деца, на които дори не можеш да измиеш нормално ръцете, какво остава да им направиш закуска, обяд или вечеря. Пълния абсурд е, че ме карат да им пусна жалба без ток и без интернет. Обясняваш, че няма как да се получи, но те ми казват: „Елате до най-близкият ни офис в Самоков”. Хора, как да дойда с две деца да си пусна жалба? Нали затова има телефон, на който ви подавам сигнал.

Та като казах телефон, да продължа с мобилните оператори. Връзка, комуникация клони към 0. И на тях от години им се звъни и им се обяснява, че услугата е влошена, но… глас в пустиня. Нали си получават месечните такси. Това, че с двете деца и възрастни хора не можеш да се свържеш при необходимост дори и с Бърза помощ, кой го интересува. Просто поредния монополист. Обръщам се към вас, защото всички знаем, че медийният отзвук има ефект и нещата се задвижват.

Основната причина да ви пиша, е че в селото през зимата остават предимно възрастните хора, които си мълчат и се притесняват да коментират проблемите от страх, да не им направят нещо или да ни ги разберат погрешно. Е, аз не се притеснявам и искам да си търся правата докрай. Същевременно се надявам да им осигурим и на тях един по-нормален начин на живот, а не такъв в непрекъснати неудобства и лишения.

Моля ви за съдействие. Наясно съм, че това не е единственото населено място по подобни проблеми, но докато не се задейства машината, тези три дружества ще си правят каквото знаят и ще продължат да събират и последните стотинки на родителите, бабите и дядовците ни нищо, че не са им предоставили необходимото в замяна. Оставам на разположение и предварително ви благодаря.