Последно Великден в средновековната крепост е празнуван през 1393 година - месеци преди падането на старопрестолния Търновград под Османска власт.

За първи път след повече от шест века жителите и гостите на Велико Търново ще посрещнат Възкресение Христово на историческия хълм Царевец. 

Последно Великден в средновековната крепост е празнуван през 1393 година - месеци  преди падането на старопрестолния Търновград под Османска власт.

Точно 618 години ни делят от деня в който за последно в патриаршеската църква \"Възнесение Господне\" на хълма Царевец предците ни са си честитили Христовото възкресение.  После храма, в който черкували царе и боляри, бил превърнат в джамия.

За разлика от онова  време обаче, макар и на същото място, сега  Великденското богослужение ще бъде по-различно.  

Самата служба на Възкресение ще бъде пред храма, тъй като той е паметник на културата, а и не е пригоден за подобни чествания.

В настоящия си вид патриаршеската църква на Царевец е издигната през 1981 година по повод 1300 годишнината от създаването на България. Стенописите не разказват за евангелията и светците, а за възхода на средновековната ни държава. Това раздели и търновци, в мнението им дали на Царевец трябва да има великденска служба.

За или против, със сигурност богослужението на Царевец ще привлече стотици хора, защото е различно, и защото е на  сакрално за България място.