КСНС в числа: 5 заседания за 5 години

На фона на поредните политически призиви през 2026 г. президентът Илияна Йотова да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), справката за последните пет години показва необичайно ниска честота на заседанията.

За периода от 16 август 2021 г. до 22 август 2026 г. включително, КСНС е заседавал пет пъти:

- 16 август 2021 г. – COVID-19 кризата и засиленият миграционен натиск по българо-турската граница

- 10 януари 2022 г. – интеграцията на Западните Балкани в ЕС, с акцент върху Република Северна Македония и Албания

- 15 февруари 2022 г. – рисковете и заплахите за националната сигурност и състоянието на Въоръжените сили

- 4 октомври 2024 г. – рисковете за националната сигурност в контекста на конфликтите в Близкия изток

- 18 февруари 2025 г. – рисковете от разпространението и употребата на наркотични и упойващи вещества сред подрастващите. 

Така последното заседание на КСНС е било на 18 февруари 2025 г. Към 22 август 2026 г. са изминали приблизително 18 месеца без заседание. Това е особено съществен факт, тъй като законът предвижда редовните заседания на съвета да се провеждат най-малко веднъж на три месеца. 

Политически формации се обединиха в искането си за свикване на КСНС

16 август 2021 г. - Първото заседание в разглеждания период

На 16 август 2021 г. президентът Румен Радев свиква КСНС на фона на две паралелни кризи, пандемията от COVID-19 и засиления миграционен натиск по границата с Турция. Официалната тема включва необходимите финансови мерки за преодоляване на потенциална здравна и социално-икономическа криза, както и мерки срещу засиления миграционен натиск. Заседанието продължава около четири часа и не завършва с пълен политически консенсус. 

Този първи пример е важен и по друга причина, показва, че КСНС може да бъде използван като място, на което едновременно да бъдат обсъждани различни измерения на националната сигурност, включително такива с пряк икономически и социален ефект.

2022 г. - две заседания само в рамките на 36 дни

Само няколко месеца по-късно КСНС заседава два пъти. На 10 януари 2022 г. основният акцент е поставен върху отношенията с Република Северна Македония и европейската интеграция на Западните Балкани. Съветът приема предложения към изпълнителната и законодателната власт относно българската позиция в процеса на европейска интеграция. 

На 15 февруари 2022 г., само 36 дни по-късно, темата вече е пряко свързана с отбраната – рисковете и заплахите за националната сигурност и състоянието на Въоръжените сили. КСНС отчита ескалацията на напрежението в Черноморския регион, дефицитите във военните способности и необходимостта от ускоряване на модернизацията. Това второ заседание се оказва особено знаково, защото е проведено само девет дни преди началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна.

След февруари 2022 г. – повече от две години без КСНС

След заседанието от 15 февруари 2022 г. следва продължителна пауза.

Следващото заседание е чак на 4 октомври 2024 г. – повече от две години и половина по-късно. Темата отново е пряко свързана с международната сигурност и рязкото влошаване на ситуацията в Близкия изток и възможните последици за България.

След изслушване на службите за сигурност и МВР КСНС приема, че не съществува пряка заплаха за България, но променената среда генерира рискове за националната и европейската сигурност. Сред посочените рискове са тероризмът, миграционният натиск и възможното проникване на радикални елементи. 

Съветът отправя шест препоръки към изпълнителната власт, включително за противодействие на терористични заплахи, охрана на границата, мониторинг на средата за сигурност и преглед на стратегическите резерви. 

2025 г. - последното заседание

На 18 февруари 2025 г. КСНС заседава за последен път към 22 август 2026 г. Темата е разпространението на наркотични и упойващи вещества сред подрастващите. Въпросът е разгледан като проблем с измерение за националната сигурност, а не единствено като криминален или здравен казус. Оттогава КСНС не е провеждал заседание.

Йотова няма да свиква Консултативния съвет за национална сигурност

Какво казва законът?

Правната рамка е сравнително ясна. Конституцията постановява, че президентът възглавява КСНС, а статутът му се определя със закон. Законът за КСНС определя съвета като съвещателен орган по въпросите на националната сигурност. Той разглежда въпроси, свързани с външната и вътрешната политика във връзка с националната сигурност, гражданския мир, обществения ред, правата и интересите на гражданите, както и действията за пресичане или предотвратяване на опасност за националната сигурност. Съветът изготвя становища и предложения. КСНС не е орган на изпълнителната власт и неговите становища не заместват решенията на Министерския съвет или законодателните актове на Народното събрание.

Три месеца – какво означава това?

Най-същественият текст в настоящия политически спор се намира в чл. 5 от закона. Той предвижда следното: „Редовните заседания се провеждат най-малко един път на три месеца.“ Законът прави разграничение между редовни и извънредни заседания.

Извънредните се провеждат по решение на президента или в конституционно предвидените хипотези. Заседанията са закрити и за провеждането им е необходим кворум от най-малко две трети от състава на КСНС. Юридическият въпрос не е просто „има ли президентът право да откаже извънредно заседание“, а как се съвместява продължителното непровеждане на заседание с изричното законово изискване редовните заседания да се провеждат поне веднъж на три месеца?

Самият закон не съдържа изрична санкция за неспазване на този срок. Но фактът, че законът съдържа минимална периодичност, е безспорен.

КСНС не е „кризисен кабинет“

КСНС е съвещателен орган. Неговата сила е в политическия диалог, обмена на информация и възможността институциите и парламентарно представените политически сили да формулират обща оценка и препоръки по въпросите на националната сигурност. Това обяснява защо неговите заседания могат да имат сериозно политическо значение дори когато не произвеждат пряко изпълними решения. КСНС не управлява кризата. Той трябва да помогне на държавното ръководство да формира обща оценка за кризата и необходимите действия.