На траурната церемония присъстваха президенти, премиери и десетки външни министри
Бившият британски премиер Маргарет Тачър беше погребана в Лондон. Кралица Елизабет II беше сред 2000-хилядната публика на траурната церемония в катедралата „Сейнт Поул”. Ковчегът с тленните останки на Тачър премина по улиците на британската столица.
Погребалната церемония стана повод за размяна на остри реплики между двете основни политически партии. Лейбъристите обвиниха консерваторите, че пилеят за него твърде много пари на данъкоплатците - цели 10 милиона лири.
Тленните останки на Маргарет Тачър бяха изнесени от Уестминстър на карета, теглена от шест черни коня и с военни почести съпроводени до катедралата „Сейнт Поул”. Ковчегът беше покрит с британското знаме. Върху него беше поставен голям букет бели цветя и бележка, на която беше изписано: „Скъпа майко, ти винаги ще бъдеш в сърцата ни”.
Министри от кабинета на Тачър, както и всички бивши министър-председатели на Великобритания - Тони Блеър, Гордън Браун и сър Джон Мейджър, бяха сред опечалените в катедралата „Сейнт Поул”. Двама президенти, 11 действащи премиери и 17 външни министри бяха дошли да се сбогуват с Маргарет Тачър.
Настоящият премиер Дейвид Камерън и внучката на Желязната лейди прочетоха пасажи от Библията. Заупокойната литургия беше отслужена от епископа на Лондон. Световните агенции отбелязват, че службата е била проста, а последното желание на Тачър било да няма слова във нейна възхвала. Тюлото й ще бъде кремирано на частна церемония.
Маргарет Тачър почина на 8-ми април на 87-годишна възраст. Тя е единствената жена премиер на Великобритания и най-дълго управлявалият министър-председател на страната.
Желязната лейди заема поста от 1979 до 1990 година, като печели за консерваторите три поредни изборни победи. По време на управлението си, Тачър приватизира големи сектори от британската индустрия, влиза в сблъсък с Европейския съюз, започва войната с Аржентина за Фолклендските острови и договаря връщането на Хонконг на Китай.
Създава близки отношения със Съединените щати и президента Ронълд Рейгън по време на Студената война. Реформистка, според някои дори радикална, Тачър променя консерватизма в британската политика до степен, че следващите правителства на лейбъристите приемат много от нейните виждания.
