"Красивата България": Звезделина Цолова

21-годишната Звезделина Цолова е сред изгряващите звезди на българската фотографска сцена - както пред, така и зад обектива. В момента учи "Публична администрация" в Софийския университет, но в бъдеще смята да се занимава с пиар и реклама. Все по-често обаче попада и пред обективите на някои от най-добрите фотографи у нас. Родената в София студентка обаче признава, че това за нея е само хоби, а професионалните ѝ планове са насочени към напълно различна сфера.

Тя се съгласи да отговори на няколко въпроса за рубриката ни „Красивата България”, в която представяме някои от най-привлекателните и успели дами у нас.

Казваш, че фотографията за теб е хоби, с какво се занимаваш професионално?

 - Доскоро работех в застрахователна компания. Впоследствие спрях, защото ми беше трудно съчетаването на университета с работата. Но сега съм решила да се занимавам с нещо, което обичам да правя, а именно с пиар и реклама. Най-вече на тези години е трудно да си намериш стабилна работа, по-скоро да се усъвършенстваш и трупаш опит.

Какво те насочи именно към тази сфера?

- Това е нещо, в което съм добра. Обичам да организирам, да представям нещата по по-различен и вълнуващ начин. Това е нещо, което правя с удоволствие и влагам цялата си енергия. Мисля и образованието ми да продължи в тази насока, но извън България, може би.

От гледната точка на млад човек, който тепърва трябва да се реализира професионално - смяташ ли, че България предоставя достатъчно възможности на подрастващите?

- Зависи от сферата, от средата, в която си. В България има много хора, които искат да помогнат на младите да се развиват. Дали България сама по себе си ни предоставя нужното и качествено образование, практика и съответно опит, с който да постигнем мечтите си? За съжаление, това се случва все по-рядко. Смятам, че когато един човек иска и мечтае, то за него трудно се намират бариери. Понякога си мисля, че да сме родени на място като България не е толкова лошо, защото тръгваш от нищото и някакси оценяваш върха и по-трудно се пада от високото. Тъжно е, когато усетиш, че сме винаги последни на опашката. Например, когато искаш да прочетеш нещо повече за модата, за фотографията и за това как тя се развива в света, литературата е твърде ограничена и се налага да търсим книги от чужбина. Списание VOGUE, който е гигантът в тези среди на световен мащаб идва с половин година закъснение в България и т.н.

Има ли конкретен виновник за това? Или това е следствие от повече фактори?

- Може би масовото мислене, че нищо не можем да постигнем тук. Че когато някой прави нещо различно се намира някой, който да оплюе работата му. Понякога една похвала, простичките думи „Благодаря” и „Браво” са от голямо значение, което определено липсва в речника на българина. Трудно е да признаеш успеха на друг. Мисля, че е крайно време българинът да се научи на професионализъм и да оценява другите и качествата им, било то в личен и професионален план. Чак тогава нещата ще започнат да се нареждат от само себе си.

Това не зависи ли именно от новото поколение?

- Всички очакват от младите да пренесат тази държава на гръб, а това е двустранен процес. От младите се очаква да вкарат иновациите, да улеснят живота, а по-старото поколение не приема тези неща и се получава сблъсъкът на поколения. Може би нетърпението у младите да постигнат мечтите си още на 22 е това, което ги изпраща далеч от родината и забавя процеса на развитие у нас. Например фотографията е неуважавана и неразбрана у нас. Трудно е да постигнем тези кадри, ако липсваше желание и хъс у нас.

Имате специално отношение към фотографията, Вие самата снимате ли?

- Имам огромно наблюдение върху фотографите и тяхната работа. Работила съм с много фотографи и всеки си има различен стил. По-скоро обичам да съм пред обектива, отколкото зад него. Имам някакво виждане за кадри и това понякога ни помага по време на снимки. Покрай сесиите аз се изградих много като човек и творческо виждане. Фотографът, с който най-много съм работила и съм постигнала едни от най-добрите си кадри до момента, е Калоян Христов, с когото сме на една възраст стилът ми се покрива с неговия. Опитът ми дотук ме е срещнал и с други фотографи, от които много съм научила. Фотографията е изкуство, точно както картините. Всеки вижда красотата и емоцията в нея по свой собствен начин.

Обмисляли ли сте кариера пред обектива? Или смятате да го запазите като хоби?

- За съжаление смятам, че когато една жена има физически данни, от които може да се възползва до някаква степен, тя забравя своето кариерно и личностно развитие в други области. Смятам, че когато хобито се превърне в работа, то губи своя чар и желание. Аз лично не се смятам за модел и не искам да съм в някоя от модните ни агенции.

Толкова много млади хора с перспективи и възможности избират "лесния път" на евтиното поведение и стил. Срещаш ли такива хора около теб?

- Неизбежно е. Хората, които са до мен физически и емоционално, не са такива. "Приятелите" във Фейсбук са всякакви, а истинските такива - малко. За съжаление в България красивите жени имат много "евтини" изкушения, които им се предлагат. Ще излъжа, ако кажа, че и аз не съм получавала такива предложения, но никога не са били изкушение за мен. Пътят би трябвало да е труден и истински, за да е още по-сладък успехът, а ако избереш лесния път, то успехът ще е преходен и непостоянен.

Евтините изкушения ли са единственото, което българският мъж може да предложи?

- Това е двустранен процес. Винаги ще има някой, който ще може да предложи и някой, който да поиска. Всичко е един голям кантар. Средата също оказва влияние. В никакъв случай не можем да сложим всички под общ знаменател. Както мъжете, така и жените. Най-просто можем да се изразим така: Евтиното - за евтините, истинското - за истинските.

В нашето "модерно" общество външният вид е поставен на пиедестал. Нормално ли е да бъдеш оценяван първо по това как изглеждаш?

- Никой не се влюбва от пръв поглед в характера ти. Но от теб зависи до каква степен си надраснал тези неща. Дали всичко се опира само до някакви физически качества. Във фотографията например, е нормално първоначално да бъдеш оценен по този начин. Малцина обаче разбират, колкото и клиширано да звучи, погледът на един модел говори много за същността му и прави кадъра. Както казват по външността посрещат, а по акъла изпращат, но ако никой не те посрещне, как ще достигне до твоите други качества? Такъв е светът.

С какво се занимаваш в свободното си време?

- Аз съм съвсем нормално момиче. Ходя редовно в университета, излизам с приятели и се забавлявам. Съвсем нормални неща. Моята най-голяма страст след фотографията е да пътувам - с малко багаж! Да се почувствам свободна и да усетя мястото по най-добрия му начин. И ще продължавам да го правя. Това беше и основната причина да работя на тези години, за да мога да си позволявам осъществяването на всяка една моя мечта. Нормално е последната ми дестинация да ми е най-присърце. За последно бях в Милано, където атмосферата беше невероятна. Много забързана и всяка една секунда нещо се случваше. Направих едни от най-добрите си кадри именно там. Беше екскурзията, която най-много съм искала. За един ден, без багаж, просто ей така.

Кое предпочиташ - туристическите дестинации или да избягваш отъпканата пътека?

- Колкото и клиширано да звучи, искам да обиколя света. Не обичам да съм на едно място, не изпитвам принадлежност. Искам да видя, колкото се може повече и да усетя повече. Дори в една дестинация като Париж съм убедена, че мога да видя нетипично място, малка уличка, в която нито един туроператор не се е сетил да прекара туристите, а аз ще видя в него именно най-красивото и различно място.

Няма ли нещо, което да те задържа в България? Или бъдещето ти е извън пределите на страната ни?

- Мечтата ми е да замина за Милано или Виена и да уча пиар, реклама и маркетинг. Искам да продължавам да се занимавам с фотография, но на много по-високо ниво, но не говоря за модна агенция, а като качество на снимките. Искам да имам семейство и човек до себе си, който да приема всичко това, което обичам да правя. Аз не се отричам от България, но според мен всеки трябва да си отваря очите за по-добри възможности. Да погледнеш света и това, което той може да ти предложи, не е предателство към твоята родина, ако ти можеш да го пренесеш тук.

И накрая – дежурният въпрос към всички участници в рубриката „Красивата България”: Какво представлява красотата за теб и кои са най-красивите жени в България в момента?

- Красотата е излъчване. Поглед. Красотата е много субективна. Няма най-красива жена. Най-красивата жена е любимата жена.

Автор: Рой Хил