Парламентът остава сред най-нехаресваните институции

 

През първите сто дни на новата власт доверието в институциите и икономическия оптимизъм остават ниски, но са чувствително по-високи в сравнение с времето преди съставянето на кабинета. Партиите на власт остават стабилни. Това сочат данните от изследване на „Галъп интернешънъл” за периода между 30 януари и 5 февруари.

 

32% от включилите се в проучването имат доверие в правителството, 56% - нямат, а останалите се затрудняват да отговорят. Това е трети месец на положителна тенденция.  

Още по темата

 

Привържениците на ГЕРБ в огромното си мнозинство подкрепят сегашното правителство (само една десета от тях са на обратното мнение), докато при електоратите на Реформаторския блок и на Патриотичния фронт личат по-чувствителни дялове на недоверие към кабинета, достигащи до една втора от попитаните. Електоратът на АБВ пък е видимо лишен от ентусиазъм в отношението си към правителството.

 

През февруари 21% заявяват доверие в парламента, а 67% - недоверие. Останалите се затрудняват или се колебаят. И тук тенденцията в последните 100 дни е видимо положителна, но Народното събрание остава една от най-нехаресваните институции.

 

Президентът остава със стабилни, но сравнително ниски нива на подкрепа от около една трета от българите. Повече от 50% обаче нямат доверие в институцията. Все пак Росен Плевнелиев е традиционно една от най-одобряваните личности в страната.

 

Партиите във властта остават със стабилна подкрепа с над 26% заявени електорални нагласи за ГЕРБ от всички имащи право на глас, около 6% за Реформаторския блок, повече от 3% за Патриотичния фронт и близо 3% за АБВ. Тези партии биха попаднали в парламента, ако изборите се проведат сега. Заедно с тях биха били и БСП - с 15% подкрепа, както и ДПС – с близо 7% подкрепа. Шанс да влезе в следващ парламент има и „Атака“ с близо 3% от всички имащи право на глас. 

 

Представителите на Реформаторския блок и Патриотичния фронт Радан Кънев, Меглена Кунева и Валери Симеонов в последните няколко месеца увеличават положителните си оценки по-бързо в сравнение отрицателните.

 

Кристалина Георгиева получава 55% доверие през февруари, а Йорданка Фандъкова -  44%. Ръстът при Петър Москов продължава и той вече се ползва с доверието на една трета от българите. На сходни нива са Бойко Борисов, Константин Пенчев, Лиляна Павлова, Томислав Дончев, Маргарита Попова и Ивайло Калфин.

 

В унисон с показателите за доверие във властта се движат и нагласите за общата посоката на развитие на страната. В последните месеци расте делът на оптимистите – към февруари те са 23%, а песимистите са 62%.

 

Сравнително ниска е готовността за участие в протести срещу правителството – в края на 2014 г. около една десета от респондентите заявяват, че биха участвали в протест срещу правителството. Година по-рано този дял беше двоен. Тези индикатори демонстрират висока степен на умора от времената на протести и нестабилност, известно изтощаване на протестната енергия и преобладаващо желание за стабилност.