ИДИЛ и революцията

За разлика от „Ал Кайда”, която няма особено голямо желание да контролира големи територии, ИДИЛ иска да си създаде собствена държава – с управленски апарат, данъци и закони, пише американското издание "Foreign affairs".

Това не е първото екстремистко движение, съчетаващо жестокост, грандиозни амбиции и желание за контрол над територии. В много отношения то удивително напомня на режимите, които се появиха в резултат на революциите във Франция, Русия, Китай, Куба, Камбоджа и

Иран. Тези движения бяха също толкова враждебни към господстващите норми на международното право и също прибегнаха до безпощадно насилие, демонстрация на мускули и терор за отстраняване на съперниците. 

Историята ни учи, че външните опити за унищожаване на революционната държава често дават обратен ефект. Настоящите усилия на САЩ за пълnо унищожение на ИДИЛ могат да уронят техния престиж и да дадат нов импулс за антизападна пропаганда. 

Революциите заменят съществуващите държави с нови, основани на други политически принципи. Това обикновено се случва под ръководството на някоя авангардна партия или на бунтовническа групировка като болшевиките в Русия, Комунистическата партия в Китай, "Червените кхмери" в Камбоджа или аятолях Хомейни и неговите последователи в Иран. Понякога революционното движение събаря властта.

На първо място, революционните организации описват своите противници като порочни и враждебни елементи, неспособни на промяна. Революционерите от XVIII век във Франция са смятали европейските монархии за безнадеждно прогнили, корумпирани и несправедливи. Владимир Ленин и болшевиките настоявали, че безкомпромисната революция ще изкорени порока на капитализма, а Мао казвал на своите последователи: „Империалистите никога не изпускат касапския нож от ръката си!”. Хомейни говорел по сходен начин за шаха, призовавайки той да бъде „душен, докато не издъхне”.

В този смисъл ИДИЛ не се отличава от своите предшественици.  Неговите лидери и идеолози рисуват Запада като враждебна цивилизация, а съвременните арабски и мюсюлмански правителства – като еретични образувания, противоречащи на истинската природа на исляма. А компромисът с безбожниците и отстъпници е безсмислен. Проблемът е, че обикновено революционните лидери смятат, че техният модел трябва да бъде изнесен в целия свят. ИДИЛ използва социалните мрежи, за да разпространява радикалните си възгледи. 

Ситуацията се усложнява още повече от това, че революцията поражда бежански потоци. В стремежа си да убедят чуждите държави да им помогнат, бегълците обикновено описват вледеняващи кървави епизоди от злодеянията и престъпленията на новите лидери, и в същото време изказват предположение, че новият режим лесно може да бъде надвит. Френските, руските, китайските, кубинските, иранските и никарагуанските бежанци правеха такива изявления, за да подтикнат чуждите правителства да се намесят в родните им страни. Но тези, които последваха съветите им, горчиво съжалиха.

Въпреки това, противно на надеждите на революционерите и страховете на техните опоненти, повечето революции не произвеждат всеки път верига от подобни събития в съседни страни, нито пък биват последвани от бърз контрареволюционен преврат. Най-често срещаният резултат е продължителна борба между новия режим и неговите опоненти, която завършва, когато революционното правителство бива отстранено от власт - като сандинистите в Никарагуа. В други случаи революционните държави изменят леко своите амбиции и цели, като това се случи в Съветския съюз, комунистическия Китай и ислямския Иран. Тази сложна динамика се забелязва и днес с ИДИЛ. 

Междувременно, западни държави подеха борба с терористичната организация. Наскоро британското правителство одобри въздушни удари срещу нея. Вижте подробности!